Jump to content
Ани

56. Телеграмата от Берлин. (29.08.1943, неделя, София - Изгрев)

Recommended Posts

56. ТЕЛЕГРАМАТА ОТ БЕРЛИН

29.08.1943 г.

[неделя], Изгрева, София

Снощи [28.08.1943] дойдоха при мене майката и бащата на двамата братя Янкови. Казаха, че утре искат да отидем на Изгрева при Учителя, да си кажат „довиждане”, защото си заминават за Берлин. Куфарите им били събрани и билетите им били почти купени.

Днес ние влязохме при Великия Учител.

Днес Учителят имаше особено изражение на лицето Си.

Майката Янкова, още като Му целуваше ръката, каза:

- Учителю, ние сме дошли за малко да Ви кажем „довиждане”, защото си заминаваме за Берлин.

Учителят си затвори очите. Ние всички мълчахме. След известно време

Той отвори очите Си и каза:

- Рекох, Вие няма да заминете за Берлин.

Майката на братя Янкови каза:

- Как така, Учителю, ние си събрахме багажа и билетите си купихме. Учителят мълчеше и спокойно я гледаше.

Ние всички мълчахме.

Майката повторно каза:

- Учителю, това, което Вие казвате, е невъзможно, защото Любомир трябва да се яви във Филхармонията на репетиция. Двамата имат работа там.

Учителят все мълчеше и гледаше пред Себе Си.

Янков каза:

- Е, стига, щом Учителят казва, но вие ще тръгнете, че ще видим. Ако трябва, пак ще дойдете тука.

Всички станахме прави. Аз първа целунах ръката на Светлия Учител. После и Янкова, и ние първи излязохме от приемната стая на Учителя. Като излязохме отвън, тя ми каза:

- Вие защо мълчите? Как да не си заминем?

Аз я успокоих, като казах:

- Вие трябва да знаете, че Учителят не говори, освен каквото Бог Му каже. Бог Му казва това.

Ние всички слязохме в града. Като стигнахме на мостчето между улиците „Граф Игнатиев” и „Евлоги Георгиев”, Любомир тичаше срещу нас и държеше в ръцете си телеграма от брата на Янкова, в която пишеше, че апартаментът в Берлин е разрушен и запален заедно с всичката покъщнина. Следва писмо. Амин!

Сега Венцислав готви следващия си концерт на моето пиано, защото оперният артист Михаил Попов60 беше взел тяхното пиано под наем и с договор и не им го връща сега назад.

Венцислав всеки ден идва и свири на моето пиано.

Ние се храним заедно и тримата с брат Христо. Венцислав започна да спи в другата стая. Аз държех две стаи, с ползване на кухня и баня.

Господи, Твоето Слово е живот! Ти си наша Виделина. Ти си наша опора. В Тебе е нашата сила! Амин!

_______________________

60) Михаил Христов Попов, 1899-1978, оперен певец, бас

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×