58. „Новото Битие” - Седми Божествен ден. Музикалната Пентаграма (15.09.1943, сряда, София - Изгрев)

[Ани]

58. „НОВОТО БИТИЕ” - СЕДМИ БОЖЕСТВЕН ДЕН.

МУЗИКАЛНАТА ПЕНТАГРАМА

15.09.1943 г.

[сряда], Изгрева, София

Днес времето е великолепно. Венцислав остана в стаята ми да свири на пианото ми. Родителите на двамата братя ме помолиха Венцислав да идва да репетира и свири на пианото ми, защото оперният артист Михаил Попов взел под наем тяхното пиано с договор и не иска да им го върне преди изтичане на договора.

Аз държа две стаи с ползване на кухня и баня. Венцислав идваше всеки ден да свири на моето пиано и понякога спеше в другата стая.

Двамата братя усилено се готвят за предстоящия им концерт със Софийската филхармония - Венцислав ще свири Бетовенов концерт със собствена каденца, Любомир ще свири Брамс концерт.

Ние с брат Христо дойдохме през гората при светлия Учител. Той ни прие със сияещо лице. Аз Му казах първа:

- Учителю, Венцислав спи у мене в другата стая, защото свири всеки ден на моето пиано. Майката и бащата ме помолиха да се упражнява на моето пиано.

Учителят рече:

- Хубаво!

- Аз съм от сутрин до късно вечер на репетиции в Операта. Като се върна вечер, Венцислав ми акомпанира ролята на Лучия ди Ламермур от Доницети. Вечер идва у дома ми режисьорът Стефан Македонски⁶¹ и с него работя частно мизансцена. Венцислав ми акомпанира.

В Операта усилено готвим премиерата на „Лучия ди Ламермур”. Дирекцията на Операта и Художественият съвет ми възлагат изнасянето на премиерата.

Учителят пак каза „Хубаво!”

Аз продължих:

- Учителю, искам да идвам често при Вас, да посещавам сутрешните Ви беседи, но освен премиерата, слагат ме много често на афишите да пея на сцената. Невъзможно ми е да измия гримовете си, Учителю. Омръзна ми вече тази сцена.

- Ти и там пееш за Господа, ми каза Учителят. Всичките души, които те слушат в публиката, ще дойдат един ден при нас. ти там посяваш в душите им новото.

- Учителю, казах пак аз, сега почнахме репетициите на Лучия. След месец-два ще започнат ансамбловите репетиции и сценичните.

Учителят каза:

- Хубаво.

Той стана прав и ни каза: Почакайте!

Изкачи се по стълбата горе в стаята Си. След малко Той донесе цигулката Си. Настрои я и засвири една нежна, ефирна мелодия. Божествена мелодия звучеше от струните на цигулката Му.

Учителят тихо пееше Седмия ден на „Битието”. Той каза:

- Мелодията ще се пее високо горе. Аз сега я пея една октава по-ниско. Ето думите:

И така направи Бог небето и земята,

и всичкото множество същества във тях.

И благослови Бог седмия ден и го освети,

защото във него си почина от всичките Си дела.

И виде Бог, че всичко, що направи, бе добро.

Аоум, Аоум, Аоумен!

Аз тихо пея мелодията октава по-горе.

- Учителю, казах аз, Това ли е цялото „Битие”?

Брат Христо ми помага при чертежа, а аз записвах нотите, мотивите на песните върху петолинието на Пентаграмата.

- В окръжността сложихме мистичните Ви песни: „В начало бе Словото”, „Имаше человек”, „Ще се развеселя”, „Бог е Любов" и др.

Вътре в лъчите сложихме новите песни.

А в най-вътрешния кръг сложихме мотивите на българските песни.

В средата, с разтворени нозе и ръце - Човекът или Вашият образ, Учителю?

Той каза:

- Може и двата заедно.

Брат Христо прибави:

- С бои да се направи и да се напечата, Учителю.

Той пак свиреше Седмия ден на „Битието”. Ние гледахме думите и пеехме.

Трябваше да слезем в града за репетиция.

Учителю, откакто Ви срещнах, съдбата ми се промени. Аз чувствам как раста духовно. Аз виждам как пред мене се откриват все нови и нови светове. Благодаря Ви, Учителю!

Господи, да приемем в сърцето и думите на устата си Любовта.

Да приемем в слуха си и ума си Мъдростта.

Да приемем в зрението и Духа си Истината.

Да приемем в ръцете и силата си Правдата.

Нозете си да подигнем с Добродетелта. Амин!

________________________

61) Стефан Спиров Македонски, 1885-1952, оперен певец, тенор, режисьор, педагог