Jump to content

63. Два куплета на солото на „Слънчеви лъчи”. „Новото Битие” (15.08.1944, вторник, село Светляево /Мърчаево/)


Ани
 Share

Recommended Posts

63. ДВА КУПЛЕТА НА СОЛОТО НА „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ”.

„НОВОТО БИТИЕ”

15.08.1944 г.

[вторник], село Светляево (Мърчаево)

На 15 август сама отидох при Учителя в три и половина часа след обед.

Със сестра Рилка направихме чудесна баница и аз Му я занесох. Като седнах на посочения ми от Него стол, аз казах:

- Учителю, един важен въпрос ме безпокои. Във Вършец аз живея с мама в една стая. Напоследък артистите й повлияха. Един ден тя ми предложи да се омъжа. Аз строго й забраних втори път да спомене такова нещо. Оттогава вече тя млъкна, повече вече не ми говори за това. Тя все мълчи, но чувствам безпокойните й мисли. Освен това и татко остана без работа.

Учителят каза:

- Успокой се, рекох. Всичко ще се нареди и ще се оправи. Баща ти ще си намери по-хубава работа. Ти търпи с любов. По-добре е човек да изпълни Волята Божия, да се грижи за някое сакато същество, отколкото да се жени и да създава деца.

- Аз се успокоих, Учителю! - казах аз.

Преди известно време ние отидохме с брат Христо в стаята ми в София. И след дългото ми отсъствие много се изненадахме от това, което видяхме там.

Моята хазяйка е сестра на писателя Николай Райнов и е шивачка. В стаята й и на коридора има 5-6 големи шевни крачни машини. Една стена ме дели от нейната стая и коридорчето, където са машините. В нейната стая, през моето отсъствие, е паднала бомба 175 кг. Бомбата е унищожила всички шевни машини и всички мебели в стаята й. Тя минала и в долния етаж, и в още по-долния етаж, и всичко разрушила по своя път.

Когато отключихме вратата на моята стая, ние много се учудихме. Пианото ми, което е залепено на стената на хазяйката ми, е непокътнато. На средата му отгоре стои стъклена обла ваза - съвсем здрава. Над пианото виси на стената Вашият портрет, Учителю, както и над леглото ми - абсолютно здрави. Само стъклата на прозорците бяха счупени от детонацията. На малкото антренце, съседно с коридора с унищожените шевни крачни машини, къщичката на канарчетата и гълъбчето до тях [е] съвсем здрава.

Учителят каза:

- Така е, който живее праведно. Ти нали знаеш дето се казва в 91. псалом: Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти, но до тебе няма да се приближи.

Учителят продължи: Ти сега можеш да нотираш, да запишеш и другите Божествени дни на „Битието” през свободното си време. Сега Първия ден на „Битието” ти трябва да го прегледаш на пианото.

- Аз го прегледах, Учителю, и тогава Ви го преписах на чисто и Ви го поднесох.

- Ти ще внимаваш да не измениш нищо от наученото.

- Учителю, измъчва ме това, дето трябва в Операта да бъда външно като тях, а тука да бъда такава, каквато съм си. Мъчно ми е да работя в два противоположни свята.

Учителят се усмихна и каза:

- Ти тук, при Мене, си облечена в красиви дрехи, а там ти си облечена във военни дрехи, защото си на фронта на работа.

- Учителю, какво ще ми кажете: да уча ли опери на чужди езици?

Учителят отговори:

- Учи ги само през свободното си време, а които опери са добре преведени, пей ги на български език.

- Учителю, в Париж заучих оперите „Риголето”, „Севилски бръснар” и „Травиата” все на френски език. Като се върнах в България, Оперната художествена управа ми възложиха да пея дебюта си в „Риголето” на български език.

Учителят ме гледаше и продължи:

- Ти ще пееш и в странство.

Сестра Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата вола (те ги наричаха „възпитатели”) и да си купят храна за другия добитък.

Учителят стана строг и си сви веждите, и каза:

- То си е тяхна работа.

След малко мълчание Учителят продължи: В бъдеще ще се създаде специално училище, където ще се изучават песните с движения. Ще се започне най-напред от простите, основните движения, и после ще се стигне до сложните движения.

Учителят стана прав и направи движението, като че се дава нещо с ръцете, като пееше.

След това Той изпя с движение как се милва едно дете: как се милва то с едната ръка и после, как се милва то и с двете ръце.

-Учителю, казах аз, режисьорът Д.К.64 в операта „Севилски бръснар” иска да повикам Фигаро с показалеца си (аз направих движението).

Той каза:

- Не е хубаво да викаш някого с показалеца си. Ти можеш да го извикаш или с цялата си китка на ръката, или с ветрилото си.

Учителят ме попита:

- Вие, като пеете в Операта, какви движения правите?

Аз изпях арията на Розина от второто действие с движения, като сложих пред себе си масичката, която беше до стената и сложих единия стол пред нея.

Учителят каза:

- В Паневритмията при „Слънчевите лъчи” имаме едно соло, което можеш да изпееш като отделен номер на някой твой концерт.

- Учителю, неправилно е, дето се пее при СОЛ (първия главов тон) сричката с вокала „е” - „ме”.

Обикновено главовият висок тон, ако е означен с корона, изразява кулминационната дума на една музикална фраза.

Аз изпях пред Учителя как трябва да бъде и Той много го хареса, и се вдъхнови. За да се изпълни като солов номер, то трябва да има най-малко три куплета. А не да се повтарят два пъти същите думи.

Учителят каза:

- Това място от песента, от солото, ти ще го поправиш!.

Учителят даде още два куплета и аз записах думите на новите два куплета, и попитах:

- Мога ли третия път вместо СОЛ да изпея СИ?

Учителят ми позволи. Той беше радостен.

Аз казах с вдъхновение:

- Учителю, някога Ви виждам като Любов. Понякога Ви виждам като Мъдрост. Понякога Ви виждам като Истина.

Учителят започна да говори за операта. Той каза:

- Тя, операта, сега има едно предназначение, но в бъдеще ще има друго предназначение. Ти сега, където отидеш да пееш, ти ще примиряваш Душите на хората.

Аз Му разправих следната опитност, преживяване:

- Учителю, когато гостувахме с Операта в Берковица, на гарата ме приеха като гостенка най-видното и заможно семейство в града.

Те бяха млади мъж и жена, и старата майка на мъжа. Те всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше сам на терасата и не си говореха. Двамата пък не си говореха и с майката. Като седнахме да се храним на масата, те си проговориха малко.

Още отрано мъжът и жената си купиха билети за предстоящата опера от първия ред на партера, но за майката не купиха.

Бабата дойде разплакана при мене, преди да отида да се гримирам и ми каза: „Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш! Аз не зная какво е това опера, мисля си като да е нещо да опереш.” Аз я успокоих: „Ти не скърби! Ще дойдеш с мене в театъра и ще ти кажа къде да седнеш.”

Диригентът Асен Димитров по обичай влиза в стаите на артистите, за да влезе в контакт с тях, преди да слезе в оркестъра. Като дойде в моята стая при мене и видя бабата, ме попита защо съм я приела. Аз му разправих всичко накратко и помолих го да й позволи да седне на първия ред в партера. Тя седна на другия край на същия ред, на който бяха седнали синът й и снахата й. Вечерта всички бяха весели и подобрени. Мъжът и жената веднага се запалиха да учат и двамата пеене.

Учителят каза:

- Женитбата е едно училище. Те научават урока си в това училище и постепенно отиват към Истината.

Учителят продължи: Ти в птиченцата обичай само Божественото, Божествените им прояви, защото те имат и отрицателни състояния. Ти да възлюбиш Великото в малкото и малкото във Великото.

Например, каза Учителят, двама души от Духовния свят напълно си приличат. Там няма външно разнообразие. Има само вътрешно разнообразие. Колкото по-надолу слизаш, толкова разнообразието отвън се увеличава и еднообразието отвътре се увеличава.

На външното еднообразие отговаря вътрешно разнообразие и на външното разнообразие отговаря вътрешно еднообразие.

- Учителю, когато гостувахме с Операта във Враца, там ме приеха в едно видно семейство. Дъщерята пожела да й надпиша снимка в една от моите роли. Когато надписвах снимката, аз писах: „На добрата ...” и прочее, без да я познавам каква е.

Съдбата ми даде един добър урок с нея и сега, когато пиша някому, очите ми са отворени и внимавам да не окачествявам предварително хората.

Учителят ме попита:

- Сега какво ще пишеш след този урок?

Аз отговорих:

- Вчера например, Учителю, надписах десетина картички на братя и сестри, без да ги окачествявам като добри. Надписах и един мой портрет и на брат Методий Константинов.

Учителят ме попита:

- Е, какво му писа?

Аз Му отговорих:

- „Желая Ви с вдъхновение да работите за Новите идеи и за Новите хора, които идат в света”.

- Хубаво! - каза Той.

Настана минутно мълчание.

Аз станах права и изпях „Песента на ангелите”.

Учителят ме слушаше със затворени очи. Когато стигнах до:

Ето песента на ангелите, които сега пеят

Аз се спрях и казах:

- Учителю, до тука е написана песента.

Той ми каза:

- Пей!

И с Неговата дума аз запях:

Слава, Слава на нашия велик Баща

И най-последната вариация изпях много високо.

-Тъй, каза Учителят. Ангелите пеят високо нагоре. В техните тонове няма еротика.

Аз сама не зная как Учителят си послужи с гласа ми като Свой инструмент. Аз записах красивите вариации. И станах права.

И Той стана прав.

Целунах Му ръката и Му казах, че бързам, че брат Христо отиде тази сутрин в София и чувствам, че се е завърнал вече у Рилкини. Когато си отивах, пресичайки съседната ливада с много плодни дръвчета, под едно от тях беше седнала сестра Савка и четеше нещо.

Аз се спрях и я поздравих. Когато си повдигна лицето от книгата, аз видях, че около устата и носа й имаше петна от синьо мастило. Види се, пипала се е с изцапани от мастило ръце. Аз се приближих до нея, поднесох й огледалцето си и й казах, че силно е изцапана. Тя много се трогна, дори сълзи се появиха на очите й.

- Толкова много хора минаха оттука - и сестри, и братя - и се спираха, и разговаряха с мене, но никой не ми каза, че съм толкова много изцапана с мастило. Господ да Ви благослови, мила сестра, каза тя, като се бършеше.

На вечерята тя разправила всичко това на Учителя.

Преди да изляза от стаята на Учителя, аз показах на Него десетина-двадесет снимки от роли в Операта в разни сцени: от „Травната”, „Севилския бръснар”, „Отвличане от Сарая”, „Риголето”, „Марта”, „Лучия ...” и др.

Той ги поемаше една след друга, разглеждаше ги внимателно и Си клатеше главата, и аз прочетох мислите Му:

- Не! Не ти е мястото там! До тук! Стига вече! Ти ще пееш за Господа! Аз разбрах с Душата си, че Той не се радваше много на тези снимки.

О, Сили, тайнствени, Небесни Сили, аз силно чувствам Вашето присъствие вътре в мене, в моя ларинкс, когато пея пред светлите рампи на сцената и ме облива топлия лъх на хиляди хора от партера, балконите и ложите.

Господи, помогни ми! Учителю, благодаря Ви! Амин!

____________________________________

64) Драган Кърджиев, Драган Николов Кърджиев, 1896-1968, оперен режисьор

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...