Jump to content

64. Песента „Отче наш” („Отче наш, запази ни от изкушение”). (17.08.1944, четвъртък, село Светляево /Мърчаево/)


Ани
 Share

Recommended Posts

64. ПЕСЕНТА „ОТЧЕ НАШ”

(„Отче наш, запази ни от изкушение”)

17.08.1944 г.

[четвъртък], село Светляево (Мърчаево)

Сутринта в 9 часа заедно с брат Христо намерихме Учителя при дерето, където заедно с братя и сестри прекарваха вода от едно изворче за чешмичка. Ние Му целунахме ръка и Той извади от джоба Си и ми подаде една грамадна ябълка. Чудя се откъде я извади Той, като много добре видях, че джобовете Му бяха съвсем прилепнали. Брат Христо, и той Му целуна ръката.

Учителят тихичко ни каза да го почакаме малко. Той се наведе над калната вода, която беше се събрала в една локвичка и каза:

- Ето, параходите плуват по океаните.

Върху калната вода плуваха листенца от някакво цветче.

- Сега, продължи Учителят, нови граници се чертаят в Европа.

Той се поотдалечи от локвата, спря се пред едно естествено място, прилично на сцена и на естрада, и каза:

- Ето сцената, ето полилеите - като сочеше към един клон от дървото, надвиснал над това място; ето ложите и партера - и посочи близкия отсрещен бряг с места, вдлъбнати като ложи и кресла.

Той бавно се движеше към Своята стая. Ние влязохме заедно вътре и затворихме вратата. Той седна на креватчето Си и три пъти повтори:

- Естрадата е готова, естрадата е готова, естрадата е готова! Ние я приготвихме вече! Направихме я вече!

Той ни гледаше и ни се усмихваше.

Аз попитах:

- Учителю, кога да изпея песните, които Вие ни дадохте?

Той каза:

- Ще му дойде времето. Когато пролетта дойде и птичките запеят. Те не могат да пеят и ти не можеш да пееш, когато Природата е скована от студа, егоизма и безлюбието.

Не може да се работи без красота. Във всичко трябва да има красота. Красотата винаги е придружена от грозотата. Грозотата е сянка на красотата.

Не може една жена, която е на сто години, да се научи да пее! Всичко в нея е вече затвърдяло. Гласните й струни са задебелени. При пеенето трябва да има гъвкавост на мускулите, кордите и ларинкса, за да се предават и долавят и най-малките трептения. Там само има пеене.

Не може да учи пеене тази, която нарича майка си и баща си с обидни думи. И дом, в който се обиждат, карат и обиждат, е ад. Никой не може да пее в такъв дом.

Не може да пее и този, който живее нечист живот.

Учителят каза:

- Певецът трябва да диша безшумно и мелодичната линия да не се къса от липса на въздух. Мускулите на лицето, на долната челюст, на устните, на шията, на трахеята и гръкляна, и на белите дробове вземат голямо участие при пеенето. Ти трябва да наблюдаваш и да изучаваш тяхната роля при пеенето. Например мускулите на устните служат за мекото изговаряне на съгласните, сричките и думите.

- Учителю, казах аз, моля Ви, покажете ми някои упражнения за добиване на голяма техника при пеенето.

Той отговори:

- Ти имаш достатъчно техника. Повече не ти трябва, а за поддържането й прави упражненията (Учителят ми беше показал на Изгрева).

Едно упражнение, което много добре ми подейства, защото го изпях заедно с Него и брат Христо.

Учителят поясни: За да се пее добре при техническите места, трябва да има единство и хармония между слънчевия възел, мозъка и мисълта, да няма противоречие между чувствата и мислите.

Да няма противоречие между симпатичната нервна система (слънчевия възел) и мозъка.

Когато колоритните тонове се пеят повече на носа, участва мисълта.

Когато се пее, трябва да се даде възможност всеки тон да развие своите 16 обертонове. Тогава тонът е чист.

След кратка пауза Учителят каза: Идейното е връзка между материалното и реалното.

Колоритните тонове са израз на мисълта.

Буквата П е идея, която расте.

Буквата Б е идея, която расте.

За да се изпее, развие и прояви един тон правилно, ти трябва да бъдеш уверена, че само по този начин ще се изпее този тон. Да няма колебание, че може да се изпее и другояче.

Аз попитах:

- Учителю, какво да правим с люлеещите и силно тремолиращите гласове65? Например сега при мене постоянно идва сестра ... Гласът й се люлее много силно.

Учителят каза:

- Никой не може да даде повече от това, което носи от миналото си. Тя не познава връзката между причините и последствията на нещата. Този живот тя няма да стане певица.

За тремолирането и люлеенето на гласа са причина нервите, дисхармония в чувствата и неправилният живот сега и в миналото.

Учителят поясни:

- Има някакво нарушение между нервните възелчета и центъра на музиката в мозъка и нервичките на ларинкса. Като измерим трептенията на гласа, ако трептенията са по-долу от шест, имаме ситно тремолиране.

Ние, каза Той и показа челото Си, имаме тука 25 000 клависчета.

Мускулите на лицето, на ларинкса и техните нерви вземат голямо участие при пеенето. Ти ще трябва да ги изучаваш, като се самонаблюдаваш.

Долната челюст е една масивна кост, която се отваря и затваря. Трябва да изучиш мускулите, които вземат участие при пеенето.

- Артистите са като децата, казах аз, Учителю, те нямат любов помежду си, завиждат си.

Учителят каза:

- Любовта е такова нещо, че колкото тя е по-далече, толкова тя е по-голяма. Ако например някой е на слънцето, е по-близо до тебе.

Учителят ме попита: Ти още ли отваряш онази стая у Рилкини?

Той ме попита с голяма любов и сърдечно се смееше.

Аз станах права и Му изпях една фраза от голямата ария на Лучия ди Ламермур, за да Му покажа какво движение правя с ръцете си, като пея тази фраза.

Той се засмя и ме коригира, като стана и Той прав и каза:

- При думите „Мой си най-после” ръцете ти трябва да бъдат до гърдите. А при думите „И аз съм твоя” ръцете трябва да бъдат прострени напред.

- Учителю, казах аз, режисьорът така ми го иска.

Учителят продължи, смеейки се:

- Ти, рекох, с това движение го блъскаш от себе си. Най-добре е, когато ти произнасяш името на Едгарде, да отправиш погледа си нагоре и да мислиш за Него, за Бога! И да вдигнеш ръцете си към Него!

Никога няма да забравя този момент. Видях, че Учителят напълно разбира това изкуство. Той беше много внушителен и красив в този момент.

Учителят се смееше и ми каза:

- Иначе както ти го правиш, ти го отдалечаваш от себе си.

- Учителю, казах аз, всичките колеги артисти ме упрекват, дето не се храним в стола им аз, мама и брат Христо, който се образува от тях - за по-евтино и по-добро хранене. Те многократно го изразиха не само пред мене, но и пред брат Христо, и пред мама, които отиват всеки ден в стола, за да вземат полагаемия се хляб с купони.

Учителят каза:

- Ти, рекох, ще им кажеш: „Аз не ям трупове. Ако ми предложите току-що откъснати плодове, ще ги ям. Аз ям само току-що откъснати от корена зеленчуци.”

Ти ще им кажеш също: „Аз не пия вино. Аз пия само чиста планинска изворна вода.” Така ще им кажеш.

Брат Христо дълго време говори с Учителя по едни работи, които не ми е позволено да ги запиша.

Учителят си затвори очите и остана дълго време така, и запя много тихо една късичка, много хубава песен.

Аз я нотирах. Брат Христо записа думите:

Аз ще пазя топлината на моето сърце,

която внася Божиите блага в моята Душа.

Отче наш, запази ни от изкушение,

запази ни от изкушение.

Учителю, кроткий Учителю, благодаря Ви не само на думи. Вашият светъл поглед, през който ме гледа цялото Небе, Вашият свещен образ ме води в моя житейски път и живея в пътя на съвършенството, пътя към Бога. Вие винаги сте пред моя поглед, Учителю! Амин!

________________________________

65) Тремолиране (за глас) - трептящ при пеене

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...