66. Отложеният концерт в радиото. (29.08.1944, вторник, село Светляево /Мърчаево/)

[Ани]

66. ОТЛОЖЕНИЯТ КОНЦЕРТ В РАДИОТО

29.08.1944 г.

[вторник], село Светляево (Мърчаево)

От няколко дена Учителят е на екскурзия със сестрите и братята. Много искахме да отидем заедно с брат Христо на тази екскурзия, но месечното ми неразположение дойде и аз не трябваше, докато трае то, да ходя на дълъг път и да се изкачвам по планината.

Тази вечер се научих, че Учителят се завръща от екскурзията и аз помолих отрано сестра Рилка да направим заедно една баница. Аз й казах: Сложи повече масло, яйца и сирене. Баницата стана много хубава.

Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с гореща вода, за да си измие нозете, аз влязох при Него заедно с брат Христо. Поднесохме Му баницата. Той каза да я поставим на масата до Него. Той Си миеше нозете седнал на края на леглото Си. Лицето на Светлия Учител излъчваше духовна сила и мощ. Снопи светлина излизаше от красивата Му глава. Той беше много щедър в благословията Си.

Аз казах:

- Учителю, мъчно ми е, че трябва да си отида вече. Колко ми е хубаво тука при Вас! Отпуската ми изтече и аз вече трябва да си бъда във Вършец.

Брат Христо каза:

- Учителю, артистите много измъчиха сестрата и мене с турнетата. Стига, Учителю!

Аз казах:

- Той е спал в силните дъждове под дърветата в гората и аз не знаех. После той ми каза това, Учителю! Те, артистите, не го искаха да пътува с нас.

- Учителю, казах аз, преди да ме назначат в Операта, веднъж имах радиоконцерт с флейтиста Янко Янков и един от известните диригенти в Операта. Брат Христо ме придружи до вратата на студиото на Радиото и ми каза, че ще ме чака в сладкарница „Яворов”, където имаше радиоапарат. Когато вече шпикерката [говорителката] се готвеше да съобщи концерта на Лилиана Табакова, аз я спрях с ръката си: „Забравила съм нотите си!” -извиках аз тревожно.

В Радиото сложиха някаква плоча и концертът се отложи за идущата седмица. Диригентът беше Асен Димитров, а флейтистът беше Янко Янков. По пътя, като се движехме, те започнаха да критикуват Учението Ви, Учителю и дето се движа в братски среди и с брат Христо.

И тримата неусетно стигнахме до вратата на сладкарница „Яворов”, където ме чакаше брат Христо пред радиоапарата. Те надникнаха през витрината и казаха:

- А, ето го вътре, чака я.

Учителят сви веждите Си и каза:

- Който отрича Истината, рано или късно ще я потърси!

Аз продължих:

- Не мина много време от тази сцена, веднъж ме спря Янко Янков и ми се оплака, че ръцете го болят и не бих ли могла да го запозная с брат Христо, и той да му помогне, защото пръстите му се схващат във време на свирене.

Брат Христо три месеца почти всеки ден отиваше при него. Не след много време бащата доведе сина си Венцислав от Берлин и с него брат Христо работеше и духовно.

Аз казах:

- Учителю, утре трябва да си замина за Вършец.

Той помисли малко и каза:

- Засега пътят не се отваря за тебе да заминеш, също и за брата. Идвай всеки ден да ме питаш, че ще видим.

Аз се почудих.

- Какво има, че пътят не се отваря? - помислих аз в себе си.

Светлий Учителю, благодаря Ви! Господи, чрез Тебе аз чувствам Божественото се проявява в мене, без да се ограничава от нищо земно.

Святий, лъчезарний Учителю, целувам светлите Ви нозе! Амин!