Jump to content

72. Трите златни часовника. (17.12.1944, неделя, София - Изгрев)


Ани
 Share

Recommended Posts

72. ТРИТЕ ЗЛАТНИ ЧАСОВНИКА

17.12.1944 г.

[неделя], Изгрева, София

На 16-и, в събота, имах репетиции и сутринта, и следобед в Операта.

Брат Христо не дойде сутринта. Ние винаги заедно се помолвахме преди да отида на репетиция и той ме изпращаше до ъгъла на Операта. Днес той не дойде.

През всичкото време, докато траеше репетицията, аз се молех и мислих за нас и Учителя. Върнах се дома, обядвах сама и към три и половина часа се готвех да тръгна за втората репетиция в четири часа следобед. Все го чаках.

В четири часа без десет минути тръгнах по улица „Хан Крум” и на ъгъла пак се обърнах в очакване да го видя. И действително видях го как тичаше към мене, махайки с ръка. Когато се ръкувахме, той ме помоли да го извиня за закъснението си.

Напоследък аз забелязах, че той крие нещо от мене. Като го попитвах как е Учителят, той много смутено ми отговаряше, че е много добре, има само малко хремичка. Аз чувствах, че той крие нещо от мене, но не му казвах нищо. От моя страна аз бях заробена от репетиции, поради предстоящата премиера на „Лучия ди Ламермур” и не можех да отида на Изгрева.

Брат Христо, вървейки с мене, ми обясни. Учителят го помолил да Му купи един уред, който много трудно се намирал – иригатор72 за клизма. Досега той тичал да го търси, ходил и в Подуене. Най-после го намерил и занесъл на Учителя. Освен това Учителят му дал три златни джобни часовници, да ги занесе на един арменец майстор на улица „Граф Игнатиев”, да ги поправи. Той набързо ми ги показа и аз му казах да ги остави в стаята ми, да не ги носи със себе си.

- Не, каза той, след репетицията заедно ще ги занесем на арменеца. След репетициите ние пак се срещнахме и занесохме часовниците на младия арменец, който щеше да ги поправи, но той с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болницата. Щели да му правят операция за апандисит. Брат Христо му каза да не се оперира. Той доста се разколеба и [каза], че не иска и да чуе, че трябвало да се оперира - така му казвали лекарите.

На 17-и беше неделя. Снощи аз спах върху трите часовника на Учителя и много хубави сънища сънувах. На сутринта отидох сама на Изгрева. Исках да присъствам на беседата в 10 часа сутринта, но закъснях. Когато пристигнах, всички хора вече се качваха по стълбата, да целуват ръката на Светлия Учител.

Беседата беше привършена. Ние се срещнахме пред салона и с брат Христо. Седнахме в салона да почакаме да се извървят хората и Той да се наобядва, и след това качихме се горе, и Го видяхме. Той беше станал просто прозрачен и нежен. Косичката Му светеше като на ангел. Той гледаше като едно чисто дете. Аз Му подадох плик в ръката - десятък от заплатата ми.

Ние говорихме пред прага на стаята Му. Най-напред брат Христо Му каза:

- Учителю, ние ходихме със сестрата при арменеца, но той каза, че отива в болницата да се оперира от апандисит.

Учителят Си затвори очите и каза:

- Вие му кажете, рекох, че ако се оперира, ще получи усложнение и може да коства живота му. Да пие гореща вода на гладен стомах.

- Добре, Учителю, ще му кажем, отговори брат Христо.

Той му заговори за някакво писмо за брат Михаил от Париж и каза:

- Неговата гордост ще го накаже! Вие пак ще се срещнете. Той трябва да се смири, да дойде при тебе и да се извини, тогава ще му тръгне.

Аз казах:

- Учителю, в Операта пак ми натрапват тази неприятна роля.

Той си затвори очите и доста време стоя така със затворени очи. След това Той отвори очите Си и ми каза:

- Приемай всичко, каквото Бог ти прати, с благодарност и смирение. Всичко ще се нареди.

- Учителю, аз работя през свободното си време от оперните занимания хармонията, която съм учила в Париж, в Консерваторията. Сега си припомням това, което съм учила.

Учителю, Вие ни казахте главите на Окултната школа по пеене да бъдат кратки и изчерпателни. Да не бъдат повече от 39 глави.

Учителю, бих искала да кажете: като започва всяка една глава от Окултната школа по пеене, да започваме ли с мисли от беседите Ви? Или Евангелието?

Учителят каза:

- Вие можете да цитирате и Евангелието, и от беседите.

- Учителю, на предговора каква мисъл да сложа?

Учителят помисли малко и каза:

- В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог! Това е достатъчно за предговора.

- Учителю, в хармонията е казано, че в ДО мажорната гама, тонът СОЛ е най-весел и най-важен. Вие, Учителю, ни казвате, че тонът СОЛ е най-стабилният и весел тон на гамата ДО мажор.

Учителят се усмихна. Слънце изгря в тази Негова усмивка.

- Учителю, казах аз, сънувах снощи три съня. Да Ви ги кажа ли?

- Кажи ги.

- Сънувах, Учителю, че Вие бяхте седнали пред салона на една от пейките. До Вас също беше седнала една сестра. Аз се приближих до вас двамата. Тази сестра бръкна в чантата ми - същата чанта, която сега аз държа в ръцете си - и извади от нея нотни листа с написани ноти и Ви ги подаде в ръцете.

Вие разгледахте написаните ноти и ме докоснахте три пъти. След всяко Ваше докосване ставаше едно чудо. Първото Ви докосване стана на рамото ми един път и втори път. Изведнъж аз се промених: станах по-висока, с прекрасни сини очи. Облеклото ми стана прозрачно, също както в оная картина, която е закачена в салона. Аз запях с вълшебен глас и сестри, и братя ме слушаха.

Вие, Учителю, още веднъж ме докоснахте и стана друго чудо. Ларинксът ми и устата ми съвсем се измениха. Станаха леки и подвижни и още по-леко пеех с тази промяна. Аз без усилие пеех такива високи тонове, които само ангелите могат да пеят и видях в полукръг птички, накацали около нозете ми, че пееха с мене и ми акомпанираха.

Събудих се и пак заспах. Сънувах, че е зимно време, студено. Навсякъде сняг. Аз съм на Изгрева, пред прага на приемната Ви стая, с брат Христо. Сестри и братя отвориха вратата, Учителю и Ви изнесоха отвътре и чух, че някои казваха: Прободоха Го! Аз плачех и казвах: Защо разпъвате реброто Му? Защо Го изнасяте на студа? Да не изстине! Нали Го боли. Внесоха Ви в салона.

След като се събудих, аз пак заспах. Сънувам една висока чешма и изобилна, бистра вода тече от крана й, който не се затваряше и все течеше водата. Тази чешма беше построена на фоайето на третия етаж в Операта, където са стаите на директора и диригентите, и режисьора.

Учителят внимателно изслуша сънищата ми и за първия сън каза „Хубаво”. За втория сън Той нищо не каза, но си затвори очите и дълго време остана тъй.

След това, като се обърна към брат Христо, каза:

- Ти ще обичаш всички души, които ще я обичат. Добре е между нея и които ще я обичат, да има 3-5-6 души дистанция.

На третия ден ние с брат Христо пак отидохме при арменеца.

Брат Христо му каза:

- Тези часовници са на един виден, голям човек и той ни каза да не се оперираш, защото ще се яви усложнение и може да ти коства живота.

Той каза:

- Този виден човек да не е някой министър?

- Не, каза брат Христо.

- Да не е пък царят? Защото часовниците са рядко нещо. Тук в България няма такива.

Снощи те нощуваха пак под главата ми. Учителю, Вие ме научихте на тайната как да въздействам магически на Душите на хората с моето пеене.

На другия ден през деня брат Христо занесе часовниците на Учителя.

_____________________________

72) Иригатор - медицинско изделие за вливане на течности и оптимално промиване на дебелото черво

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...