Jump to content

73. Последните дни на Учителя на Земята. (24.12.1944, неделя, София - Изгрев


Ани
 Share

Recommended Posts

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

73. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

24.12.1944 г.

[неделя], Изгрева, София

От няколко дена Учителят е в едно особено състояние на полуизлъчване от тялото Си. Учителят. Най-сложният период от живота Му на земята.

На 27 декември 1944 година Великият Учител на Виделината, на Светлината, на Светлото Бяло Братство отлетя там, в Млечния път, откъдето бе дошъл на Земята.

Брат Христо (Кръстю Христов Трифонов) и аз, пишещата тия редове, записахме последните Му дни, часове и минути от пребиваването Му на земята, защото братът дежуреше при Него.

В Операта усилено репетирахме премиерата на операта „Лучия ди Ламермур” от Доницети и брат Христо криеше от мене какво става с Учителя, за да не се тревожа и да не попречи на пеенето ми. Когато го попитах как е Учителят, той отговаряше, че е много добре, има само малко хремичка. Върху малки джобни листчета братът е записал последните думи на Учителя.

При погребението на брат Христо подадох новия му костюм на брат Пеню Ганев, който бе дошъл да измие и облече тялото му.

Аз прегледах в джобовете на сакото му да няма нещо и намерих тези листчета, грижливо сложени в найлонова кесийка, и ги подредих по дати, и ги преписах. Ето ги:

„14. IV. 1944 година, село Вършец...

Видях Учителя в 5 часа сутринта в най-горната стая на вила „Елит” във Вършец. Той ме повика. Картината, действието ставаше на Изгрева, при една необикновена обстановка. Той ме видя по-напред. Откъде излезе, не видях, но беше необикновен. Имаше и други някои братя и сестри.

Той ме повика и аз отидох. Бях с пълни уста. Ядях хляб, бях много гладен. Подаде ми една ябълка и ми каза тихо, тихо, със свещени думи:

- Ще се яви Господ (повтори) и на тебе, ще те ръководи.

Аз Му прегърнах святата ръка с моите две ръце, целунах я три пъти и заплаках, думайки си: Заслужавам ли това? Господи, Учителю! - и се събудих.

Часът беше 5. Денят беше чудесен, ясен. Чистота лъхаше от белите върхове на околните планини. Слънцето се готвеше да изгрее.

Благодаря на Господа. Б.Л.Н.И. и П.Ж. [Божията Любов Носи Истината и Пълния Живот].

На 9. V. 1944 година. При Учителя. Село Светляево (Мърчаево).

Учителят ми каза:

- Да служите на Бога. Аз не се интересувам от генералите. От тях ще направя редници, а от редниците ще направя генерали. Сестрата (говори за мене) не бива да дава на вълците всеки ден по едно агънце.

Който изпълнява Волята Божия, той е наш. Болните не са виновни. Виновни са здравите.

Малкият не може да прави жертви. Аз ще защитя българите! Аз ще вляза в красивата ... там ще работя... Ще работя за Бога.

Сестрата (говори за мене) да не се обижда. Господ гледа зад грубите... Четири пръста разстояние.

21.XII.1944 година. Изгрева, неделя, 10 часа сутринта.

Влязох в стаята на Великия Учител на Светлината. От дълго време Той не спи и не се храни... Най-сложният период от живота Му на земята, на земното Му пребивание. Седнах на колене пред краката Му и ...

Очите на Бога на вечността ме погледнаха и Той ми рече:

- ДА ПРИЛАГАТ ТОВА, КОЕТО СА НАУЧИЛИ.

Работа и приложение. Кажи на сестра Цветана и Венцислав (пианиста Венцислав Янков) да държат положителното, да не се поддават.

Запита ме:

- На сестра Табакова дават ли й упражнения, репетиции в Операта?

После каза:

- Доброто ще победи! Добре се развива процесът.

Аз запитах:

- Какво да направя, за да изпълня Божията Воля? И Вашата?

- Учението.

Запитах:

- Как е брат Михаил в Париж?

- Той се подвизава.

- Ако бях при него, щях да се подвизавам. Заедно и ще работим ли заедно с брат Михаил?

- Да, ми каза Учителят. Дето е текло вода, пак ще тече.

Говори ми и други работи за брат Михаил и другите. Учеше ме как да работя.

Държах Му главата, святата глава, за да си почива.

Той каза:

- Сега се коригира пътят на Душата, на човешката Душа. Става нещо велико.

Той страда. И дни, и нощи стоим при Него, бодърстваме.

Една вечер ми каза:

- Пазете си стоката!

Погледна ме и каза: Тялото, ако легне (старото тяло), после по-трудно се връща двойникът.

Учителят ми каза:

- Стига разделени! Трябва да се срещнете с Михаил и ще продължите работата... и ще му предадеш новото, което си научил. Той много не знае, защото не е бил тук... и по музиката.

Аз попитах:

- Ако брат Михаил не се върне...- и повторно попитах: Брат Михаил ще дойде ли тук, Учителю?

Той ми каза:

- Нищо не му пречи! Ако той не дойде, ти ще отидеш! Но този път ще работите добре. Ще работите, няма да се спирате. Ще върнете положението.

- Учителю, моля Ви, кажете му да ме приеме.

- Той Бог приема!

Каза:

- Не подслаждайте много младите и не давайте горчивини на старите.

На 25.XII. 1944 В Божията Любов!

В стаята Си Учителят каза, Учителят каза важна формула: Да се прослави Бог в Светлото Бяло Братство и Да се прославят Светлите Бели братя

(и в необикновено състояние):

- Сега се коригира пътят на Душата!

26. XII. 1944 година.

Снощи бяха последните Му думи.

Той каза:

- Една малка работа, дело, напълно добре се завърши! ...

На 27.XII. Изгрева, София, сряда. Слънчев ден.

В стаята на Учителя, пред одъра на Великия Учител на Всемирното Светло Бяло Братство на Светлината, пред тялото Му, което е заспало завинаги.

Той ми каза:

- Живейте в обич и любов и Аз ще бъда между вас!

АЗ СЪМ! Псалом 102.

Учителят заспа и остави тялото Си завинаги на земята.

Отлетя в Невидимия свят на 27.XII.1944 г. в 7 часа сутринта, сряда, пълнолуние.”

Казах, че брат Христо криеше от мене какво е състоянието на Учителя, види се, за да не се пречи на работата ми, поради предстоящата премиера в Операта. Бях избрана за тази премиера от Художествения съвет на диригентите и директора.

В неделя, на 24.12.1944 г. сутринта, необичайно и внезапно брат Христо рано сутринта дойде при мене. Той беше смутен и някаква тревога имаше в погледа му. Аз много се зарадвах. Той ми каза:

- Сестра, бърже се [приготве]те, ще отидем при Учителя!

Денят беше слънчев. Преминахме гората. Много сняг имаше. Озовахме се на Изгрева. Въпреки слънчевия ден, в атмосферата усещах нещо тъжно, трагично. Братът все криеше от мене какво ставаше с Учителя.

Озовахме се пред салона. Вратата беше широко отворена. Някой брат чел беседа.

Върху един стол се беше качил шофьорът на брат Лулчев, брат Юрдан, и високо казваше: Братя и сестри, брат Лулчев е невинен!

Пред вратата на приемната стая на Учителя се трупаха сестри, между които беше и сестра Савка. Тя ни отвори вратата, като пришепна нещо на брат Христо (Кръстю Христов) и ние влязохме вътре. Стаята беше силно затоплена, в контраст с външния студ и сняг.

На същото кресло, на което Учителят приемаше посетителите Си, беше седнал Великият Учител и в този момент главата Му бе клюмнала на гърдите Му. Вместо бузи имаше просто две дупки, толкова беше отслабнал Той. Дишането Му беше ускорено и дълбоко.

Силна болка и скръб като остра стрела ме прониза. Аз заплаках и силно извиках. Паднах на колене пред нозете Му и забих главата си върху завитите с одеяло колене. И все плачех и плачех. Почувствах по едно време как Той леко измъква изпод лицето ми и одеялото дясната Си ръка и същевременно наведе Божествената Си глава над моята, и тихо ме попита: Дават ли ти още работа в Операта?

- Да, Учителю, отговорих Му хълцайки и плачейки, но Той удари леко устните ми с измъкнатата Си изпод одеялото десница и аз я целунах, и изведнъж почувствах едно успокоение, и не можех вече да плача. Исках да плача, но не можех.

Той, Великият Учител, ме покани със същата десница да седна на близкия до мене стол и аз седнах, и все исках да плача безутешно, и все в Него гледаха очите ми.

Силно желание имах да Му изпея някоя песен. Учителят пак напусна тялото Си и главата Му пак клюмна върху гърдите Му, върху светлите Му гърди.

Сестра Савка се хвърли върху нозете Му, сложи ръцете си върху раменете Му и с всички сили Го друсаше, и високо викаше: О, Учителю, Учителю, не Те пускаме! О, Боже, Той си отива! - и все го друсаше.

Учителят пак се върна в тялото Си и започна безгласно да Си свири с устата, като Си тактуваше с пръстите на дясната ръка върху покритите Си колене.

Това, което описвам, се повтаряше многократно, без почивка.

Учителят каза тихо:

- Сега иде процесът на чистенето.

След кратко мълчание Той пак каза много, много тихо:

- При лошите условия мъчно се проявява доброто.

Ние тихо излязохме с брат Христо от стаята Му и влязохме в столовата. Там гореше голяма печка и ние седнахме до нея. Сестра Беса Несто-рова се приближи до нас и каза: След като вие излязохте, и аз влязох при Него.

Той каза:

- Много говорите тука. Влизате като в хотел. Някои влизат при Мене, за да им върви, защото ще се женят.

Действително сестра Несторова наскоро се омъжи.

Учителят накарал сестра Савка, която била в дисхармония с други две сестри, да хапнат останало ядене от Него, да хапнат заедно от същото блюдо, от което Той е ял.

Сестра Савка не пожелала и отказала да яде.

На 23.12. сутринта брат Христо влязъл при Него. Денят бил събота.

Учителят се усмихнал и го попитал тихо: На сестра Табакова дават ли й работа в Операта? И брат Христо отговорил: Да, Учителю, дават й работа.

Учителят помълчал малко и казал:

- Българите ще имат още малко изпитания.

Учителят му говорил още за него, за мене и за братя Янкови, но брат Христо не ми позволява да запиша всичко.

Никога през безкрайните безконечности няма да забравя тази последна среща със Светлия Учител. Това беше в неделя, на 24.12.1944 година. Времето беше студено, снежно и слънчево.

Учителю, Вие ми показахте съвсем нова форма и смисъл от най-малкото до най-великото в живота. Всичко се преобрази в житейския ми път. И аз чувствам, че живея с Новото учение. Амин!

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...