Jump to content

2. Хвръкна славейчето за Париж


Ани
 Share

Recommended Posts

2. ИЗХВРЪКНА СЛАВЕЙЧЕТО ЗА ПАРИЖ

Л.Т.: Завърших за 3 години и се прибрах при родителите ми. Баща ми беше вече в Сливен главен технически и административен директор на фабрика „Стефан Стефанов” с 800 стана. И получаваше 25,000 лева. Тогава беше голяма заплата, защото той казваше: „Аз имам една станджийка, работничка, която работи на стана, тъче платове. Това сега, което ти зашиваме в сутиенчето, са много пари.” Като се обличам, вече ще заминавам за Париж, ми зашиха 15,000 лева. Зашиха ми ги вътре. „С тия 15,000 лева моя работничка си купи къщичка”, каза баща ми.

В.К.: Значи голяма е сумата?

Л.Т.: Тогава с три хиляди лева цяло семейство живееше, а баща ми имаше двадесет и пет хиляди лева. Например Българска Народна банка не позволява тогава да праща повече пари. Той чрез Българска Народна банка ми пращаше французки 1000 франка. А хиляда франка за някои французи са нищо. Аз живеех цял месец с тях. А франкът беше тогава, един франк струваше 5 лева и 60 стотинки български пари. Значи той, баща ми, плаща 5,600 лева на банката, за да ми преведат 1000 франка.

В.К.: Коя е тази година?

Л.Т.: Че коя година беше? После ще Ви кажа.

В.К.: А как решиха Вашите родители да Ви изпратят във Франция?

Л.Т.: Аз обявих гладна стачка. Те по никой начин не ме пущаха, защото майка ми има братовчед първи - Асен Саръиванов7, големият фабрикант в Сливен, е първи братовчед на майка ми. Защото неговият баща и на мама майка й, са брат и сестра.

Той казваше на мама: „Абе това пъпчица момиче как ще го пратиш в тоя развратен Париж! Там е голям разврат. Трябва ти да имаш някакъв адрес, да я изпратиш на свои хора, които да я пазят там. Аз, казва той, имам приятел англичанин, мистър Сноудън Кордън” - може би греша името. -„Той, когато отида в Париж, не ме пуща да ида на хотел. Винаги в къщи ме кани. Но аз ще й дам едно дебело писмо и подаръци цял куфар. Подаръци да му поднесе, за да я приеме в дома си. Така може да я пратите, но иначе в никой случай.”

Защото аз обявих гладна стачка. Започнах да не ям. И майка ми викаше: „Бе, Василе, детето се изтощава, трябва да решиш. Имаш сега голяма заплата. Като иска сега да отиде, да я пратим.”

И Асен Саръиванов донесе и един голям син плик, и един куфар - плат вътре за костюми, одеяла, все от неговата фабрика. Понеже Сноудън Хедлей, се казва англичанинът и праща му буркани с вишново сладко, понеже много го обичал. Пък то все тежи и ми го прибавиха към моя багаж.

И когато пристигам в Париж с една двойка годеник и годеница българи, които слязоха в Париж и казаха: „Хайде, заедно ще отидем на хотел”. И заедно взехме и кола, и отидохме на „Quartier Latin” [„Латинския квартал”] - едно хотелче, не много скъпо.

И аз още на другия ден трябва да отида, да нося този куфар на този адрес. И те ми казаха: „Ще слезеш долу и като минават колите, ще кажеш: „Такси!”, така и ще спреш колата и ще се качиш...

Държа куфара, влизам в колата. Отиваме и гледам от колата красивите мостове в Париж, нали и стигаме rue „Lavoisier” quatre quatre-vingt-dix-neuf [улица „Лавоазие”, 99] и влизам при консиержката8 и тя ми каза нещо много бързо: „Адептепете”.

Нищо не разбрах! Защото аз зная езика, но говоримия още не съм свикнала. И аз излязох отвън и почнах да плача, а шофьорът чака. Викам: „Що ми трябва аз да идвам тука! Майка ми не ме пущаше. Нищо не разбирам на тая жена” - говоря си на български. А той бил руснак, шофьорът. И идва при мене и вика: „Vous etes Russe? (Рускиня ли сте?)” - „Non, викам, Je suis Bulgare. (Не, аз съм българка.)”

Той влезе вътре. След малко излезе и каза: „Те са заминали за Лондон.”

Понеже Сноудън Хедлей има баща лекар, в центъра на Лондон има собствен кабинет. И ще се върнат, ама не каза кога. И аз се връщам с таксито. Втори път отивам - пак не са се върнали.

Трети път отивам - най-после в къщата всичко свети.

Сноудън Хедлей беше представител на английска къща на колите „Хиспано и Ролс Ройс”9, най-скъпите коли. По един милион лева български пари струва един Ролс Ройс. Имаше на Champs Elysees [Елисейските полета], аз съм влизала вътре, грамадна градина, вътре със статуи и коли, и кабинетът му е вътре. И продаваше скъпи коли. Когато сутрин се обаждаше по телефона на жена си - а жена му беше българка, едно селянче от русенските села, и беше еврейка, не беше българка, но бе красива - и я питаше: „Quelle couleur de voiture veux-tu que je t'envoie aujourd'hui? (Какъв цвят кола искаш днес да ти пратя)” Тя никога не стъпваше на краката си, винаги пътуваше с коли и избираше цвета на колата си според тоалета. На ръце я носеше той.

В.К.: И то българче, селянче. Ама еврейче-селянче и после става от селянче на царица, и си избира цвета на колата съобразно цвета на роклята си.

Л.Т.: И аз, когато занесох куфара вечерта и се качих горе, и звъня, вместо да отвори прислугата, отваря мадам Хедлей: „Qui etes-vous? D‘ou venez-vous? (Коя сте вие? Откъде идвате?)”

Аз изплаках, защото дотука ми дойде: „Българка съм.” И заплаках.

Тя ме грабна и ме занесе в спалнята, и след малко отиде в салона - беше пълен с киноартисти, с певци американци и англичани, с жените си. Чух я като отвори и каза: „Snowdon, viens, vite. Excusez nous! (Сноудън, ела бързо. Извинете ни!)” Той дойде, аз подадох писмото. „Ah, tiens, tiens, tiens! La pauvre! (A-a, я гледай, я гледай, я гледай! Бедничката!)”

Те вече не ме оставиха. Цялата аудитория, всички, които бяха на гости с колите си (защото аз забелязах, когато влизах отвън, скъпи коли имаше пред вратата), тръгнаха като опашка подир нашата кола, да ме освободят от хотела, в който съм на rue des Ecoles - Quartier Latin (улица „Дезекол” - Латинския квартал).

Помня си хотела. И когато той отиде на касата да ми плати, аз казах: „Non, non (Не, не), искам аз ще си платя!” - „Хайде де!” - каза, не ми даде да си платя.

Моите 1000 франка, с които живеех за един месец, той на един обяд плащаше, защото отивахме в скъп ресторант. Ама със сепаре, отделно, като в стаичка. И идва при тебе готвачът и пред тебе ще направи яденето. За това нещо се плаща много скъпо. Много богати хора бяха. Ако продължавах да живея при тях, нямаше да науча нито една дума французки, защото по цял ден си приказваме български. А баща ми ме праща в Париж да уча френски и да завърша пеене.

____________________________

7) Асен Димитров Саръиванов, 1989/1919?-?, финансист, фабрикант

8) concierge: портиерката

9) „Хиспано и Ролс Ройс” - Hispano and Rolls Royce

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...