Jump to content

8. Изпитът за диплома във Франция


Ани
 Share

Recommended Posts

8. ИЗПИТЪТ ЗА ДИПЛОМА ВЪВ ФРАНЦИЯ

Л.Т.: Добре, ама ето какъв маниер имат в Париж. Всеки професор има право в залата, на сцената, със специални покани, да поканва с покани, да покаже на сцената своята школа. Ние туй в България го нямаме.

Мадам Гию ме извади веднага, да покаже, че съм нейна ученичка. Аз съм завършила в София със „Севилския бръснар”, получих висока бележка, но тя ме тури като нейна ученичка.

Излиза самият професор и почва да говори на публиката: Моята школа се базира на тези и тези работи. Ето сега ще ви покажа току-що пристигнала ученичка, която почва. От един-два месеца учи пеене, да ви покажем. А тази пък еди-колко време учи. И така разгръщат своите школи пред публика. И така прави и Жули Сис от театър „Одеон”, и други, и други.

Веднага ме извадиха с „Етиен Марсел”24 да изпея. Изпях.

На тези работи идваше и тази, богатата жена, певица, и мъжът й в салона. И ръкопляскаха и ме поздравяваха.

Сега, след вечерята, аз навсякъде съм си била вегетарианка. Въвеждах вегетарианството. Влизаме в салона, където се поднася кафето. И там има роял. А неговата сестра беше пианистка. Накараха ме и аз изпях арията на Розина, която съм учила в България.

Сега, дойде вече изпитът за диплом да получа. А този изпит, преди да го изнесем, завършиха новия салон в Ecole normale de musique, направиха нов салон,концертен.

В.К.: И какво стана по-нататък?

Л.Т.: И Аугуст Манжо имаше секретарка, мулатка (между черен и бял), много красива жена, като богиня, много хубава.

И салона да Ви опиша с две-три думи. Не беше широк, а висок, като изправено яйце. Значи ложи, ложи, ложи, ложи много. Партер - малко места. Сцената представляваше отворена уста: езика, долните зъби и небцето, даже и гърлото - с идеална акустика, от розово дърво, което не е боядисано.

На тази сцена съм държала изпит. Току-що го бяха завършили. И изпях най-трудната колоратурна ария. Започвам аз с каденца, а не пианото. Пея арията на Жулиета, операта „Ромео и Жулиета”; и след това арията на Бътерфлай. Значи колоратурна и спинтова, гъста.

Но аз се явих. Закусих си, взех си нотите и се явих. Добре, ама дойде японката, дето ме обичаше и ми вика. „Закусила ли си?”, на френски.

- Не, аз не съм, каза, закусила.

- Хайде, каза, да идем, насреща има сладкарница, да закусим. Ела с мене.

Тръгнах, без да питам някого. И тя закуси. И като се върнахме, секретарката, красавицата, като ме хвана за раменете, като почна да ме друса и да ми се кара: „Това не ти е България. Каква диващина, каза. Без да питаш, ще излизаш. Ами че дойде твоят ред да пееш!”

Аз се разплаках. В тоз момент се отваря вратата и казват: „Следващият!”, и тя като ме блъсна с нотите ми на сцената. На пианото беше седнала мадам Гию. Тя ще ми акомпанира.

Поглежда и ме пита: „Какво ти е, какво ти има? Какво се е случило?” Разбра, че нещо с мене се е случило.

Тогава й давам знак да не почва, да дойда на себе си. Не помня как съм пяла. Но когато излязох от сцената и търся моето палто, за да си го облека и непрекъснато си повтарях: „Къде е моето палто?”, то тогава тази същата мулатка, кат се хвърли отгоре ми, че като взе да ме прегръща и да ми вика: „Извинете ме, моя малка, как бях брутална, как бях брутална към Вас!”

Аз викам: „Вие сте извинена, Вие не сте виновна, но аз закъснях.”

Добре, ама тя ме дърпа, не ме пуща и ме дърпа нагоре по стълбите.

Аз се дърпам, а тя иска да ми каже, че журито иска да ме види. А те са горе, в дирекцията горе, там са вече, около масата са насядали.

А кое бе журито: monsieur и madame Кедров25 от Петербургската опера в Париж, брата на киноартиста Иван Мажукин - Алфред Мажукин, тенор със световна слава. Ходеше, като косата му чак дотук, до раменете му падаше, като Исус Христос. Артисти от Гранд опера и Опера комик, те са най-горе, на най-горната ложа.

И като влизаме при директора, но аз не знам защо ме мъкна тази. Не ми казва, само ме дърпа. И като влязох, и съм готова веднага да плача.

Директорът се обръща към мене и ми казва: „Кажете адреса на Вашия баща.”

Имам и още съхранявам до днес тука двойна телеграма, само че избеляла от времето. Аз се разплаках и казах: „Но защо?” Защото и без туй баща ми ми пише: „Майка ти е тежко болна, е много привързана към тебе, трябва да си дойдеш!” Иска да прекъсна следването.

А мулатката записа адреса и изпрати двойната телеграма: „Цветана получи диплом по пеене с поздравление на журито.”

По-късно разбрах какво пише в нея: „с поздравление на журито”.

А те всички бяха засмени до тука! А аз плача. И пише още в телеграмата, затова е двойна, защото monsieur Депорт я кани да прекара лятото в неговото семейство, в курорта Мерикур имат вила извън, на третата букла на Сена. Сена има три букли: две, три. Тука е Париж, тука е Мерикур, тяхното имение, на третата букла. Следва писмо.

И писмото им го запазих.

_____________________

24) „Етиен Марсел” („Etienne Marcel”) - опера от Камий Сен-Санс

25) Семейство Кедров - Николай Николаевич Кедров-баща, 1871-1940, оперен и камерен певец, баритон, композитор, педагог; - Софья Николаевна Гладкая, 1875-1965, оперна и камерна певица, лиричен сопран, педагог

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...