Jump to content

18. Деветата симфорния на Бетовен и диригента Карл Бьом


Ани
 Share

Recommended Posts

18. ДЕВЕТАТА СИМФОНИЯ НА БЕТОВЕН И

ДИРИГЕНТА КАРЛ БЬОМ

В.К.: Искам да питам: Вие сте ми разказвали на времето за този голям диригент Бьом.

Л.Т.: Карл Бьом49.

В.К.: Който Ви накарал да научите една опера за няколко дена.

Л.Т.: Карл Бьом беше посветил живота си в „Деветата”. Той беше най-големият майстор на Деветата симфония, диригент - наричаха го „кралят на Виена”.

А ето на, канят ме да пея с него. Той каза тъй: „Всички солисти да бъдат в черно. Целият хор ще бъде: оттук нагоре - бяло, оттук надолу - в черно. Няма да има антракт.”

След първа част правеха тука антракт, отиват в клозетите да пикаят, на бюфета да хапнат нещо.

Така не се слуша Девета симфония. Бетховен си даде живота за тая „Девета”, а те отиват в клозетите - то става прекъсване. Никакъв антракт! Ами солистите по-рано седяха зад кулисите и после, след антракта, ги вадеха. Сега - не!

Карл Бьом въведе ново. Четири удобни кресла и в средата на сцената сме седнали. Първата част трае 45 минути и чакаме, ама сме на сцената. Когато дойде вече да запеем, ставаме прави. Това го въведе Карл Бьом.

Не стига това, Учителят пък се вмъкна.

- Ти няма да облечеш цвета на Черната ложа. Ти ще облечеш синьо-небесно.

-Ах, Учителю, ще извикам сестра Стойна да ми направи небесносин тоалет.

А когато вечерта се явих, Карл Бьом нищо не ми каза, че съм в небесносиньо. Добре, ама Диана Герганова50 каза: „Ето я, каза, дъновистката, облякла се, да се отличава от нас!” Тя прояви недоволство.

А когато десетки пъти публиката го викаше на бис, той в тъмното ми търсеше ръката, хващаше ме за ръка и с мене излизаше.

А те тичаха след нас. Ето, Бог ми е свидетел. Аз се дърпам да се скрия, той пак ми хваща ръката. Може би така е в Германия, не знам.

Нея вечер беше и Йоанна - царицата, когато пяхме.

А всички пътеки в зала „България” бяха с апарати, които снеха цялата „Девета”. Ако те имат уважение към мене, трябва да пуснат „Деветата”, да ме чуят как съм пяла.

Могат да пуснат „Севилския бръснар”, премиерата с Едмондо де Веки, главен диригент в „Скала ди Милано”, ако имаха уважение, защото я снеха.

Има я в Радиото.

В.К.: А как той се спря на Вас - Бьом, Вие да пеете? Как Ви одобри?

Л.Т.: Ами оттука ме представиха и ме одобри.

Сега, казах на Учителя, научих се, че Карл Бьом ще направи тройно увеличение на оркестъра и на хора. Никога с такъв голям хор не сме изнасяли, както при Карл Бьом. Защото той събра хор „Христина Морфова”, хор „Гусла”, хор „Кавал”, всички хорове черковни ги събра. И Атанас Марга-ритов в отделна зала ги приготви. После ги съедини. Много голям хор беше.

И трябва викам, много силно да пея.

Учителят каза: „Не, колкото по-леко пееш, толкова по ще се носи гласът.”

Аз не Го послушах. На първата репетиция се повлиях от Бръмбаров. Направих опит.

На първата репетиция пристига, Карл Бьом е в Операта, в малка сцена номер две, с целия оперен хор и солисти, и пианист.

Карл Бьом първо подава на Христо Бръмбаров. И той като рече, напълни си хубаво дробовете и като пусна с голяма сила гласа си. След него аз трябва да пея. Рекох, чакай, и аз тъй ще пея.

Сега ще видите колко е верен Учителят. Аз му го признах, казах Му. И аз рекох, даже тия плаващи ребра, и те се вдигат, да се получи и странично разширение. И си пуснах гласа.

Той чукна с палката и каза, спря: „Verstehen sie Deutsch? [Разбирате ли немски?]”

- Non, викам, само френски.

- Leicht, leicht, leicht! [Леко, леко, леко!]

И започнах да „бродирам”, както казваме, когато се лее гласът. Ах, ах, ах...

Учителят във всички мои радиоконцерти ме е слушал, даже изброяваше и номерата, които съм пяла. Запомняше ги и казваше така:

„Идейният певец, когато пее, много гении привлича от Невидимия свят и неговите тонове излизат от устата му във вид на топки, боядисани във всичките цветове на дъгата, и тия топки заобикалят певеца около него като невидимо присъствие. Ако сте ясновидци, ще ги видите.”

За мене казваше това, щото на Изгрева съм изнасяла концерти. А на оперната сцена дойде да ме чуе три пъти. Два пъти дойде на опера „Марта”.

В.К.: Кой?

Л.Т.: Учителят.

В.К.: А, Учителят, да.

Л.Т.: Най-напред му дадохме билет и с колата на Славянски, да ме чуе.

Добре, ама Той много я хареса.

И през февруари е било, така, снегът бил като боза, се топял, тръгна с пелерина.

А понеже аз от първата си заплата Му направих един подарък, пожелах да Му купя от магазин „Цървенков”, срещу двореца, за мъжки шапки, Му купих лятна шапка.

И Той ми каза: „Аз само при слънчево време я слагах на Рила.”

Добре, ама даде ми изпит. Изпита го издържа братът, защото аз имах репетиция.

Той не иска да даде обиколката на главата Си, колко сантиметра. Не иска да даде.

И брат Христов занася шапката - тя слиза чак до носа Му. И трябва да я върне, да донесе друга, съсипал се.

И аз, когато излизам от репетиция, той каза: „Не дава сантиметри!” Влязохме двамата в „Цървенков” и взехме една. И точно Му беше. Часът беше десет вечерта.

Аз бях капнала от репетициите, но като влязохме, се ободрих, защото Учителят я тури - таман!

И с тая лятна шапка Учителят отишъл на опера - „Марта”, месец февруари!

В.К.: Тая опитност сме я описали. Да, значи тя е фактически Вашата шапка, която сте купили, когато Учителят отива на опера със слънчева шапка зиме.

_____________________________

49) Карл Бьом / Karl Bohm, 1894-1981, диригент)

50) Диана Георгиева Герганова, 1900-?, оперна певица, алт

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...