20. Учителят на опера

[Ани]

20. УЧИТЕЛЯТ НА ОПЕРА

Л.Т.: Сега, друго изживяване имам. А, понеже касата някой път закъсваше, казваха тъй: „Абе не се безпокойте, турете „Марта”, ще се напълни касата.” Когато туриха на афиша „Марта”, такава опашка ставаше за билети, чак в Градската градина наредени, от тъмно чакат за билети.

В.К.: Причината?

Л.Т.: Харесват я. Предпочитат. Това е. Даже „Към върховете на изкуството” има, пишат за мене: „Тя си имаше, каза, собствена публика, която специално отиваше, когато тя ще пее”, пише за мене, от Петко Тихолов⁵³. Пише, че имам публика, моя, така.

Сега, на „Марта” два пъти дойде Учителят. Той сам ми каза. Харесало Му трето действие, види се.

Но ето какво е третото действие: Площадът Ричмон в Лондон. На центъра на площада е турен един нотариус с изкуствена перука: дълга, букли, букли, бяла коса чак дотук, до гърдите. Облечен в черно. Той е стъпил на високо и държи един тефтер. И извиква по име, които ще бъдат слугини. На тоя площад цанят слугини. И идват от съседните села селяни, да си хване по една слугиня, и по две.

Добре, ама моята роля каквато е, аз искам и аз да се цаня като слугиня, макар че съм благородница. И вземам моята компаньонка Нанси. Но лорд Тристън, неин братовчед, щото тя е кралица, а иска да влезе в народа... Тя казва: „Ах, как искам с тях да съм, без да знае аз коя съм. Сред тоз весел, мил народ...” - това го пее. И се обличат като слугини, но моят тоалет личи, че е най-хубав от всички. И сега нотариусът ги вика по име: „Каролина еди-коя си!” - Тя тича подвижно, хваща се за рокличката, покланя се три пъти. - „Какво знаеш да правиш?”

Мелодията е много хубава. „Знам да шия, знам и бримки да запридам, знам ...!”.

Ама много бързо пее тази мелодия.

Това много хареса Учителят. Много е естествено.

И идва съответният селянин и когато й чукне ръка и тури златна монета, значи: „Одобрявам те, хайде!” Така постъпват и с мене, и с моята компаньонка. И ни закарват в едно село. Лайонел се казва [селянинът].

Е, туй сега го харесва Учителят. Тъй ми каза, тази сцена я харесва.

В.К.: И Той два пъти дойде, беше на тази опера.

Л.Т.: Два пъти дойде на „Марта".

В.К.: А за „Риголето”?

Л.Т.: А втория път тръгнал без билет.

Тръгнал, ама Го усетила Йорданка Жекова. Няколко души го усетиха и тръгнаха с Него пеша, не с кола. И отишли на касата. И си купили билети, и влезли. И пак така гледал Учителят - с бинокъл.

И когато свършило представлението, тръгнали пак пеша. Неделчо Попов е бил, брат Боев е бил, ама без патерици, нямало патерици тогаз.

Брат Боев ми го разправя: „И като тръгнахме по „Граф Игнатиев”, видяхме една витрина - турили вътре боза, а отвън на витрината имало гръцмули, такива, с олио направени”.

Учителят се спрял, взел да гледа. Те Му казали: „Хайде да влезем, Учителю!” Влезли вътре, поръчали такива гръцмули и по една чаша боза изпили.

И след един-два дена аз Го посещавам.

Той каза: Аз, каза, пак бях на опера „Марта”. И тогава ми каза, че харесва: Много естествена е тази сцена.Има друго. В тази сцена, след като ме закарват на село, самият Лайонел - селянинът (Аз имам тука даже картина. Къде ли съм я турила?), има два чекръка - така дето се въртят и да предеш. - „Аз, казвам, не знам да преда.” Той сяда и показва как се преде, и ме туря да седна, и аз почвам да преда вълна. И изпявам най-хубавата английска народна песен: „О, кажи ми сетне, роза...”

Именно това е харесал Учителят.

__________________________

53) Петко Тихолов Тихолов, 1903-1978, поет, журналист, библиофил