Jump to content

20. Учителят на опера


Ани
 Share

Recommended Posts

20. УЧИТЕЛЯТ НА ОПЕРА

Л.Т.: Сега, друго изживяване имам. А, понеже касата някой път закъсваше, казваха тъй: „Абе не се безпокойте, турете „Марта”, ще се напълни касата.” Когато туриха на афиша „Марта”, такава опашка ставаше за билети, чак в Градската градина наредени, от тъмно чакат за билети.

В.К.: Причината?

Л.Т.: Харесват я. Предпочитат. Това е. Даже „Към върховете на изкуството” има, пишат за мене: „Тя си имаше, каза, собствена публика, която специално отиваше, когато тя ще пее”, пише за мене, от Петко Тихолов53. Пише, че имам публика, моя, така.

Сега, на „Марта” два пъти дойде Учителят. Той сам ми каза. Харесало Му трето действие, види се.

Но ето какво е третото действие: Площадът Ричмон в Лондон. На центъра на площада е турен един нотариус с изкуствена перука: дълга, букли, букли, бяла коса чак дотук, до гърдите. Облечен в черно. Той е стъпил на високо и държи един тефтер. И извиква по име, които ще бъдат слугини. На тоя площад цанят слугини. И идват от съседните села селяни, да си хване по една слугиня, и по две.

Добре, ама моята роля каквато е, аз искам и аз да се цаня като слугиня, макар че съм благородница. И вземам моята компаньонка Нанси. Но лорд Тристън, неин братовчед, щото тя е кралица, а иска да влезе в народа... Тя казва: „Ах, как искам с тях да съм, без да знае аз коя съм. Сред тоз весел, мил народ...” - това го пее. И се обличат като слугини, но моят тоалет личи, че е най-хубав от всички. И сега нотариусът ги вика по име: „Каролина еди-коя си!” - Тя тича подвижно, хваща се за рокличката, покланя се три пъти. - „Какво знаеш да правиш?”

Мелодията е много хубава. „Знам да шия, знам и бримки да запридам, знам ...!”.

Ама много бързо пее тази мелодия.

Това много хареса Учителят. Много е естествено.

И идва съответният селянин и когато й чукне ръка и тури златна монета, значи: „Одобрявам те, хайде!” Така постъпват и с мене, и с моята компаньонка. И ни закарват в едно село. Лайонел се казва [селянинът].

Е, туй сега го харесва Учителят. Тъй ми каза, тази сцена я харесва.

В.К.: И Той два пъти дойде, беше на тази опера.

Л.Т.: Два пъти дойде на „Марта".

В.К.: А за „Риголето”?

Л.Т.: А втория път тръгнал без билет.

Тръгнал, ама Го усетила Йорданка Жекова. Няколко души го усетиха и тръгнаха с Него пеша, не с кола. И отишли на касата. И си купили билети, и влезли. И пак така гледал Учителят - с бинокъл.

И когато свършило представлението, тръгнали пак пеша. Неделчо Попов е бил, брат Боев е бил, ама без патерици, нямало патерици тогаз.

Брат Боев ми го разправя: „И като тръгнахме по „Граф Игнатиев”, видяхме една витрина - турили вътре боза, а отвън на витрината имало гръцмули, такива, с олио направени”.

Учителят се спрял, взел да гледа. Те Му казали: „Хайде да влезем, Учителю!” Влезли вътре, поръчали такива гръцмули и по една чаша боза изпили.

И след един-два дена аз Го посещавам.

Той каза: Аз, каза, пак бях на опера „Марта”. И тогава ми каза, че харесва: Много естествена е тази сцена.Има друго. В тази сцена, след като ме закарват на село, самият Лайонел - селянинът (Аз имам тука даже картина. Къде ли съм я турила?), има два чекръка - така дето се въртят и да предеш. - „Аз, казвам, не знам да преда.” Той сяда и показва как се преде, и ме туря да седна, и аз почвам да преда вълна. И изпявам най-хубавата английска народна песен: „О, кажи ми сетне, роза...”

Именно това е харесал Учителят.

__________________________

53) Петко Тихолов Тихолов, 1903-1978, поет, журналист, библиофил

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...