Jump to content

22. Операта се евакуира в провинцията - Вършец, Берковица, Враца.....Човешката слава


Ани
 Share

Recommended Posts

22. ОПЕРАТА СЕ ЕВАКУИРА В ПРОВИНЦИЯТА

- ВЪРШЕЦ, БЕРКОВИЦА, ВРАЦА ... ЧОВЕШКАТА СЛАВА

Л.Т.: А-а, когато почнаха най-тежките ни изпити, евакуираха ни във Вършец.

И всеки си хвана своята приятелка, а Лилиана я туриха да опъва, с други разбира се, в съседните градове във време на бомбардировки да изнасяме опери... И ме пратиха и в Берковица, и във Враца ме пратиха.

Ама най-напред брат Христо ме пусна сама. Когато се върнахме, не можа да ме познае. Съсипана бях, защото артистите си отмъщаваха. Като слезехме от влака: „Ха сега, носи си сама куфарите!”

На другото турне брат Христо каза: „И аз ще дойда!”

Добре, ама артистите не го искат. Той ни догонваше със селски каруци, а ние пътувахме с леки коли. Не го искат. Те искаха да се докопат до мене, а Учителят ми каза: „Ти мъж няма да приближиш, защото в миналото ти беше весталка и жрица в храма и наруши обета, че приближи мъж. Тоз живот никакъв мъж.”

И големи изпитания минах, когато стигнахме във Враца.

Дъждове, дъждове, дъждове, дъждове. А мене ме приемаха най-богатите семейства, защото съм голяма артистка, нали.

А той, брат Христо, не ми е никакъв. Не може да бъде приет. А хотелите претъпкани, по 7-8 души лежели по земята, защото има бомбардировка. И брат Христо е прекарвал по цяла нощ в дъжда в гората под дърветата, няма къде да спи. Или се е крил в скривалищата, или пък е отивал на гарата, където влаковете отиват. И му искат билет. Той като няма билет, го изваждат от чакалнята. Така беше хлътнал, няма бузи, а само скули и бе съсипан.

И сам той изплака пред Учителя и каза: „Стига, Учителю, тази Опера! Стига, стига!”

Той много се измъчи, много, много се измъчи. А криеше от мене. Гледам го, хлътнало му лицето вече, на нищо не мяза, а той крие, за да мога аз пък да пея.

И сега, когато получих от Клуба на музикалните дейци такъв голям плик, ще Ви го покажа и ме поканиха, дойдоха, на централната маса ме туриха и дойдоха мои колеги, и стана Васко Михайлов, и каза: „Сестра Лиляна, ти пострада, защото никой от нас не те е пипал.”

А Учителят това искаше.

И режисьорът казваше: „Ние искаме да бъдеш наша.”

На млади години аз бях хубавица. Искаха ме да бъда тяхна любовница.

Там, където има човешка слава, то е цяла лава. Ще Ви кажа защо. Защото като почнаха бомбите и се върнахме с брата Христо да вземем малко картофи от тавана (100 кг бях поръчала. Те покарали) и като минавахме гората, какво да видя: наши програми, с нашите лица, се търкаляха и кални крака отгоре стъпвали. Това е нашата слава човешка. Или пък съм виждала риба кръвясала, завита с вестник, на който вестник е лицето на един артист. Всичката тая преса от вестници, даже и в клозетите съм виждала, че я закачат да си трият задниците с портрети на артистите. Това е човешка слава.

Има една велика слава: славата на Христа, славата Божия, славата на Дева Мария, славата на висшите същества. Там, където е абсолютната, божествена Красота и Чистота.

Всичко това е лава, преходност. Аз минах през него. А че турили моя портрет отзад. А се карат и бият за кой портрет да бъде отпред.

Събчо Събев се е дърпал, и за косите, със своя партньор защо неговият портрет да бъде отпред...

Ах, аз не държа на тия работи. Това са слабости, човешки слабости, това е кал, кал.

И Учителят казва:

„Затова не искам да ви дам всичко, което съм ви казал досега: ще го окаляте. А искате ли, каза, да ви кажа колко нехармонични неща някой път минават и през мене? Ще питате защо. Ще ви кажа защо. Защото ви изслушвам, а вие ме натоварвате.”

Не е било лесно на Учителя. Аз като пиша - сега почнах за щастието да пиша, ама магистрални работи има от Учителя за щастието.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...