Jump to content

31. Концерт рецитали в полза на Републиката в Северна България


Ани
 Share

Recommended Posts

31. КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛ В ПОЛЗА НА РЕПУБЛИКАТА

В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Л.Т: Друго едно преживяване.

България в началото не беше република. Тодор Павлов беше регент в двореца. Цар Симеон бе обявен за цар, но бе малолетен и Йоанна, майка му, когато бяха още тука, в София...

Изведнъж решиха да правят концерти и рецитали в полза на републиката: България трябва да стане република. И в туй число ме слагат, и аз съм в списъка турена. Пуснаха, е-е-е, дълъг списък. Начело - Стоян Ц. Даскалов82 - писателя, Владимир Трендафилов83, че пианисти, че какви не. Но най-начело беше Владимир Трендафилов, Стоян Ц. Даскалов, а после Балабанов - по детския час в радиото дето излизаше. Ще пътуваме цяла Северна България с царски вагон и във всеки град ще спира вагонът (той ще бъде най-накрая) и на тамкъщна сцена ще излизат.

Владимир Трендафилов, Стоян Ц. Даскалов и артисти, между които съм и аз, ще пейми специална програма, че България ще стане република. Явих се при Учителя и викам: „Учителю, ще трябва сама да пътувам. Там не може да приемат брат Христо.”

Изпрати ме на гарата. Сега, вагонът вътре беше разкошен. Имахме мъжка прислуга, същата от времето на цар Борис, не дамска. И във всяка кабина имаше и баня. И още първата сутрин аз спях някой път на долното легло, Иванка Митева - на горното. Две бяхме. Една вечер аз долу, една вечер тя. Сменяхме се. И този, мъжът, който сервира, носи ми в една табла закуска в леглото. „А-а, викам, назад! Аз не съм свикнала на такива работи.” Аз си носех и беседа, държах я под възглавницата и си правех наряд, четях молитви, четях беседа - каквото си правя и в дома.

Добре, ама първият град, на който откачиха вагона, беше Мездра, след София.

Кога пристигна вагонът, царският, с герб и с байрачета, и с цветя украсен, целият град беше на гарата излязъл да посреща вагона.

И когато слязохме, на гарата беше сестрата на Бръмбаров. Тя после умря, не остана жива. Там имало аптека. Тя била аптекарка. Нито я познавам, нито съм близка, но тя като ме видя, извика: „Лиляна, не те пущам, у дома ще дойдеш!” и ме грабна. „Абе чакай!”, викам. „Не! - каза. - Мама вкъщи чака, направила е каквото трябва за гости” и т.н. и ме дръпна, и отидох.

А те през туй време се събрали, защото проучили, че в салона няма пиано.

И уговорили всички, които ще пеят, да се съберат в четири часа, че ще дойде акордеон, да направят репетиция.

Аз туй не го знам вече, щото тя ме дръпна. И тръгваме малко преди концерта ме придружава тя, и срещаме Стоян Ц. Даскалов.

- Лиляна, ти от първия ден почна да правиш саботаж!

- Какъв саботаж?

- Ами че нямаше те никаква. Нито на репетиция. Значи няма да пееш!

- Защо да не пея? Ще пея.

- А че как, като не си направила репетиция с акордеон.

- Че, викам, птичките в гората с акордеон ли пеят? Ще пея като птичка.

- Не, каза, това е против тебе.

И се качихме на сцената. Сега, салонът е бил претъпкан. Най-напред излиза драматичният артист, нали. Връща се в кулисите и се бърше, и казва: „Оле-ле, такъв лед идва от салона, никой не, казва, така, да ръкопляска. Аз им говоря, че България ще стане република, че на този спектакъл затуй сме се събрали. Мълчат, никой не рече, тъй, да ръкопляска!”

Излезе Стоян Ц. Даскалов. И той. Целият салон е леден, слушат само.

Излезе Васко Михайлов... Те са много.

Дойде моят ред. Стоян Даскалов каза: „Ти няма да пееш!”

- Няма ли, викам, да пея?

Че като беше тъй до мене, с лакътя си го бутнах. И веднага излязох.

В джоба си имах камертон. Тоя, дето се чука така. Имаше чаша със студена вода там. Застанах и казах: „Другарки и другари, по моя вина не съм направила репетиция с акордеон. Трябваше да не пея, но аз искам да ви изпея. И ще ви изпея сега, пък без акордеон - не съм направила репетиция.”

„Браво!” Хей, значи, аз хвърлих моста. Получи се мост. И покрай сцената главички, главички - деца имаше. Скачат и те. И те викат.

- Моля, викам, малко млъкнете! Тишина, да си взема тона.

Чукнах камертона в масичката. Като го рекох тъй, чу се: „А-а-а!” Чу се тонът. Па, па, па, па, намерих си тона и почнах да пея.

Целия си репертоар, каквото бе определено, го изпях.

В салона полудяха да ръкопляскат. И викат: „Би-и-ис!”

Като си излязох, Владимир Трендафилов вика: „Бе Лиляна, бе, с мед ли си намазана, каква е тази работа?”

И когато тръгнахме през площада, да минем гарата, там има голям ресторант с много маси, хората чакат влака, за да пътуват. Ний влязохме в ресторанта и сестрата на Бръмбаров ме хвана под ръка и аз й казах: „Те сега ще вечерят тука, но аз на такива вечери не присъствам. Предпочитам да се прибера.”

____________________________

82) Стоян Цеков Даскалов, 1909-1985, писател, сценарист

83) Владимир Анастасов Трендафилов, 1897-1972, актьор, педагог

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...