Jump to content

33. Левият генерал


Ани
 Share

Recommended Posts

33. ЛЕВИЯТ ГЕНЕРАЛ

Л.Т: Имам и друго преживяване. Имаше един генерал - не дава да му кажа името.

- Винаги цар Борис III ме гледаше малко косо, защото бях ляв генерал, с левите - няколко пъти ми го разказваше.

В.К.: Този генерал Ви казва така.

Л.Т: Да. Той идваше всяка неделя на беседа. Влизаше при мене: „Аз и на други врати на Изгрева влизам на беседа, но при Вас чувам нещо особено” - искаше да прави комплимент.

Влиза, застава, с благоговение слуша. Държеше се много добре. Познаваше брат Христо и ме следеше, когато Учителят беше на земята.

Аз отивах да слушам беседа в неделя и не минавам сама гората. Той 5-6 крачки зад мене ме следял, да не ме нападне някой.

Този генерал, след беседа седнахме отвън и каза: „Сестра Лилиана, към мене правителството имаше голямо доверие и ми дадоха много трудна задача: аз да преместя тялото на Борис III от Рилския манастир.

В.К.: На цар Борис III!

Л.Т: Да. Аз скоро гледах даже по телевизията за погребението на цар Борис, но той не каза къде го е пренесъл: забранено му е да каже. Представяха погребението на цар Борис, го представяха...

В.К.: Имал трудна задача: да премести тялото на мъртвия цар Борис III.

Л.Т.: Много трудна.

- Защото като го разровихме и вдигнахме капака, нали има бял чаршаф, върху тялото се слага и от въздуха той се разпадна, белият чаршаф. И Борис беше като че ли е заспал, ей-сега турен, толкова запазен беше. Щото балсамиран. И пак го затворихме. А той винаги ме гледаше накриво, може би е усещал, че един ден аз ще му преместя тялото. Не ми е позволено да ти кажа къде го преместих.

В.К.: Как се казваше този генерал?

Л. Т: Не дава да му кажа името. Няма да го кажа.

В.К.: Той е заедно с генерал Владимир Заимов дето бяха. Приятели с Владимир Заимов, но него го разстреляха. Идваха още. А да, това е генерал Никифоров84.

Л.Т.: Друга задача му дават: да измете от България дъщерята Мария Луиза, царица Йоанна и Симеон II, който бе обявен за малолетен цар. Той да ги изнесе.

Те тогава бяха затворени в двореца в квартал Лозенец, на улица „Милин камък”. А то е там, в нашия квартал.

В.К.: Резиденцията.

Л.Т: Евдокия е сестра на Борис III.

Генералът продължава: „И отивам в двореца. Влизам най-напред при Евдокия и й казвам, че „съм натоварен да Ви изнеса от България, но Партията ме праща при Вас да Ви кажа, че те решават, ако Вие се съгласите, може да останете до края на живота си в България.“

Тя казала: „Аз нито имам паспорт, нито това. Генерале, оставете ме два-три деня да помисля.”

Влязох при царица Йоанна. Питам я.

- Готова съм, каза, да напусна с двете си деца.

- Хайде, казах, аз след три дена да кажем ще дойда и вече окончателно ще говорим, а пък колкото до паспорт, само като вдигна слушалката на телефона, всичко ще се уреди.

След два-три дена пак отивам. Имаше работници, копаеха в градината, правеха лехи.

Погледнах нагоре, гледам, дъщерята Мария Луиза държи леген, а царица Йоанна мие прозорци.

Влязох в кухнята - Евдокия върти грис-халва, върти на огъня.

Аз попитах: „Нямате ли прислуга?”

- Ний се смиряваме сега.

Попитах Евдокия: „Какво решихте?”

Тя каза: „Генерале, аз съм стар кобургски корен - не мога да остана в България.”

- Да те заведа тогава при най-богатия крал на земното кълбо -бащата на Йоанна”.

Как му беше името? А, да, Виктор Емануил II от Савойската династия в Италия. Той не даде нито една стотинка зестра на дъщеря си, защото беше против тоя брак - между Йоанна и Борис.

В.К.: Те са два рода, които воюват векове в Европа - Кобургите и Медичите, те воюват векове. И тая вражда я докараха, чрез този брак, в България.

Л.Т: „И тръгнахме за Египет-тъй пожела. Седнахме в първа класа на парахода. И всичкото време аз бях осторожен, да не напущат кабината въобще. Но най-трогателното беше, когато наближихме Египет. Зададе се един параход и нашия, и се спря.

А в другия параход беше сестрата на Йоанна - Махалда, която отиваше към Хитлер, в Хитлерово скривалище. И там пада бомба и я убива.

Двете сестри плачеха отдалече. И това бе последното им виждане.

- Аз, каза, който съм генерал, даже се трогнах, щото съм виждал много силни картини.”

Това генералът ми го разправи на мене.

В.К.: Обаче този генерал е идвал и слушал беседи при Учителя, така ли?

Л.Т: Да. Даже взимаше си бележка. Той имаше двама сина-лекари. И двамата не са в България. И когато пътува при тях, винаги ми праща картички - от тая държава, гдето има много лалета.

В.К.: Холандия.

Л. Т: Единият е в една държава, другият син е в друга държава. Да. Много симпатичен човек - скромен и уважаваше много Учителя. И брат Христов уважаваше.

______________________________

84) Генерал Никифоров - за него виж Недев, Недю Тенев. Червената ескадра, д-р Александър Пеев, генерал Никифор Никифоров и радиостанция „Боевой”. София: Воен. изд., 1980, с. 60, 185; 2. изд. със загл.: Тайната война. София: Нар. младеж, 1984, с. 59, 204.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...