Jump to content

39. Михаил Димитров Иванов и Кръстю Христов Трифонов


Ани
 Share

Recommended Posts

39. МИХАИЛ ДИМИТРОВ ИВАНОВ И

КРЪСТЮ ХРИСТОВ ТРИФОНОВ

В.К.: Вие казвате, че сте били съшити с Михаил Иванов. В какъв смисъл?

Л.Т.: В смисъла на Учението за Любовта. Михаил Иванов, там, във Франция, той не можа да издържи изпита си. Брат Христо ми казваше, че той има една скрита гордост.

Брат Христо имаше големи знания, мъдрост и себевладение. А аз имам още писма и от единия, и от другия. Даже имам накъсани писма и искам да ги лепя.

Брат Христов му казва: „Аз изтърпявам ти като говориш.”

А Михаил му казва: „Няма да говориш ти, само аз ще говоря!”

В.К.: Така му каза, че трябва да слуша само какво му говори Михаил.

Л.Т.:Да.

В.К.: Много властен. Така е устроен.

Л.Т.: При някой случай е било, как е било, не знам. Но брат Христов много го обича и го уважава. И сега те може би ще се видят в Невидимия свят.

Брат Христов много го обича. Ако Ви покажа последната ми среща с Учителя, ще видите любовта между двамата, между брат Христов и Михаил.

Учителят каза: „Гдето е текло, пак ще тече. Вие пак ще се срещнете.”

В.К.: Това е в писмо на Учителя! До тях двамата или до един от тях?

Л.Т.: Брат Христов каза: „Учителю, кажете да ме приеме Михаил.” А Учителят отговаря: „Той Бог приема! Ако той не дойде, ти ще отидеш там.”

Но не можа да стане. Нито пък аз можах да се срещна с Михаил, щото така се развиха събитията.

В.К.: Не им ли се развалиха отношенията след заминаването на Учителя, между Михаил и Христо?

Л.Т.: Страшен разрив, скъсване.

В.К.: Защо?

Л.Т.: Е, духове. И тогава той среща мене, след като бе станал разривът.

Когато той влезе в мойта стая, той така силно е преживял това разкъсване, а че правеше непрекъснато „Ъ!”, все така. Седи и прави все тъй: „Ъ!”, все подскачаше. Хич не беше добре. И винаги държеше двете си ръце върху коленете.

И аз се чудя защо.

Добре, ама като иска да си обърше носа, вдигаше едната ръка и аз виждах голяма дупка на коляното, разкъсана. А че и тук. Все тъй държеше.

И какво направи?

Той ме похвали пред Учителя. Мама беше заминала при баща ми и имахме големия, белия сандък пълен. Баща ми имаше право 30 метра на година плат. Не можехме да го ушием напълно.

Аз разбих сандъка, извадих най-хубавия плат и му го дадох. След два-три дена той пристига. Дал плата и му дали готов костюм. Отива при Учителя и казва, че тъй, тъй съм разбила.

А Учителят се засмял и казал: „С пристъп се влиза в Царството Божие!”

И не ми се караха. Майка ми не ми се кара.

В.К.: А защо стана разрива между Михаил и Христов? Да не би щото оня, Михаил, се обяви за Учител? Или какво, спомняте ли си?

Л.Т.: Много смело е да кажа моето мнение.

В.К.: Но Вие сте били най-близко до Христо и трябва да знаете това.

Л.Т.: Това е кармична работа.

А в Михаил е имало една вътрешна гордост, а у брат Христо - обратно. Той е много смирен, много разумен, търпелив. Той може да извърши най-долната работа с достойнство, без да държи на мнението на хората.

Аз го перях. Той купи корито и по цяла София вървяхме с коритото, и той го носеше.

А мене ме държеше на висок пиедестал. А иначе е много чист, много чист. Когато срещнехме някоя млада девойка или жена, красиво облечена и приятна, красива, той казваше: „Да, хубаво облечена, красива, но снощи се е мачкала с един мъж, тази нощ.”

Той много държеше да срещнем девата-жена.

Жената днеска не е чиста. Тя е продължителка на Ева. А истинската жена трябва да бъде дева - чиста; тогава тя има сила. Затова казва Учителят: „Днешната жена не е чиста.”

В.К.: Разказвал ли Ви е някои свои опитности с Учителя? Някои негови спомени с Учителя?

Л.Т.: Много, ама невероятно много.

В.К.: Спомнете си, да ми разкажете някои. Той писал ли ги е? Описал ли е своите опитности? Дали ги е написал на хартия, на лист?

Л.Т.: В книжата му безкрайни материали има, които всичко не мога да видя още.

Той описва едно много красиво изживяване с Михаил и той. Ама трябва да Ви го покажа.

Той никога не употребява тъмно мастило. Той употребява като химически молив. И пише големи букви и на такава тетрадка.

„Днес, 1920 г., брат Михаил и аз, и Учителят работихме дърводелство. Направихме цяла една маса.

И Учителят тръгна (то е било в Търново). И по едно време, както вървеше, Учителят изчезна. А Той се скрил зад един бряст, Учителят, а ние хукнахме да го търсим двама. И задминахме бряста. И тичаме, казва, да го търсим, а Той, каза, се смее и си трие устата с кърпа като срамежлива селска девойка, защото ние го отминахме и тичаме да го търсим.

И приличахме, каза, на две деца, които тичат подир слънцето, да го уловят. Поезия божествена.”

Аз ги имам тия работи от него, имам ги. Имам кабалата също от него.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...