Jump to content

43. Силата на окултните песни


Ани
 Share

Recommended Posts

43. СИЛАТА НА ОКУЛТНИТЕ ПЕСНИ

Л.Т.: Сега, имах голям радио-концерт, стилен, само Моцарт, Моцартови произведения. А в стаята си имах тогава един полуроял - не цял роял, но стара германска марка, която ла-то не държи с официалното ла, а е по-ниско. И ако го дръпне, акордьорът, който ми акордира пианото, каза, ще се скъса, няма да издържи. А Моцарт не търпи да го пееш по-ниско. Моцарт иска, той е класик, иска официално ла.

И поканвам Любомир Пипков да ми акомпанира.

Пипков дойде в стаята ми: „А,а, Лиляна, по никой начин не можеш с твоя роял. Твоят роял вземи, че го продай и си купи, макар и едно пиано, но да бъде с официалното ла на радио и т.н.

Аз го продадох тогава за 40,000 и тогава си купих пиано. Това пиано после пак го продадох и съм купила това. Но това е с радиото, много точно. Ла-то ми не е мръднало, защото ла-то води другите, и те да се качат. А когато е ниско, всичко е ниско. Ако ла-то е високо, всички други тонове се качват по него.

Явяваме се в къщата на Пипков. Тогава жена му, тя беше белгийка, французка възпитаница, ходеше на работа - нямаше я. А неговата дъщеря, Лиляна [Яна] Пипкова, беше мъничко бебе. Насрало се в гащите, висят лайната надолу, босичко и с парапети заградено и се друса ей тъй: „И-и, и-и, и-и” в стаята. Няма кой да му смени гащите.

Пипков седна на пианото, той ще ми акомпанира. Над пианото беше портретът на неговия Пол Дюка91, с голяма брада - композитор, парижанин, който „на всеки, каза, урок, ми пъхаше франкове в джоба и ми помагаше”.

Той каза, самият Пипков, и ми каза: „Абе, Лиляна, ти имаш голямо бъдеще с този глас. В твоя тембър има едни елементи особени, които действуват на слушателите. Какви са, не знам, но се харесват. Недей да ходиш там, при тях бе, при дъновистите. Ето, подариха и сега една от Дънов песнопойка, синичка.”

Стана, дръпна я от етажерката: „Какво намираш тука бе? Туй са прости песни бе. Проста работа. Защо си се завряла там?”

Викам: „Вижте какво, ние или ще репетираме, или ще говорим то тия въпроси. Щом сте почнали да говорите, и аз ще Ви говоря. Ама ще мълчите. Тези песни изглеждат много прости, но в тях има една сила духовна. Чували ли сте Вий за падането на стените на Ерихон? Как с тези тръби, които ги надуваха евреите, обикаляйки стени непристъпни и от музика им се срутиха в развалини?!”

В.К.: И слушаше ли Пипков?

Л.Т.: Продължава] Обиколиха седем пъти стените на Ерихон със специален ритмус и специална музика и стените сами рухнаха, и паднаха. Тези песни имат голяма сила. Те могат да дадат живот, но могат и да отнемат живот. Те могат да дадат здраве, но могат и болест да дадат.”

Той млъкна, нищо не каза. Аз отидох и при Учителя и Му казах. Учителят половин час говори какво да му кажа. Имам го записано. Не знам само къде съм го сложила.

В.К.: Ето, това нещо е много интересно и много важно, защото на този етап всички музиканти реагират по същия начин, както Пипков. А пък нашите музиканти от Братството не знаят какво да им кажат, защото нямат Вашите познания и нямат онази опитност и онова, което е казал Учителят.

Л.Т.: Най-важно е какво казва Учителят, не аз какво казвам.

В.К.: Ама това трябва да стане достояние на тези поколения и затова е моята цел да дойда при Вас и Вашата задача е да ги предадете тези неща, да ги отпечатаме. Ето виж как се събираме. Така седят нещата.

___________________________

91) Пол Дюка, Пол Абрахам Дукас/ Paul Abraham Dukas, 1865-1935, пианист, композитор, музиколог, педагог

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...