Jump to content

47. Съдраната рокля


Ани
 Share

Recommended Posts

47. СЪДРАНАТА РОКЛЯ

Л.Т.: А пък баща ми към мене беше много строг. Той във фабриката си беше директор, нали - и технически, и административен. Добре, ама когато избягаха от Русия князете и княгините с червените нокти, когато им стана революцията 1918-1922 г., дойдоха в Троян избягали князе от Русия и станаха обикновени тъкачи във фабриката при баща ми.

И веднъж, когато за Цветница, когато дойдеше моят имен ден, те ме обличаха от краката до главата с нови дрехи: бельо ново, нови чорапи, нови обувки, нова рокличка, всичко ново. Даже и кордели. И мама ми уши една шевичена рокличка, нали знайте, едно време се шиеха. Цяла кукличка бях. И аз отидох отсреща... Нашата къща беше...

Ние живеехме в къщата на братя Балевски. А къщата беше построена върху канара, а канарата е до самия Бели Осъм, върху канара. Около 12 стаи бяха вътре, всичките постлани с линолеум. Имахме една стая, наричахме я „Венеция”, защото беше трите стени само стъкла. И гледаме цялата река отдолу. Когато изтърсвах чаршафа, гдето сме се хранили, виждах как идват хиляди рибки да вземат хапчиците. Защото водата беше бистра. Но когато придойдеше след дъждове, ако прииждаше водата, ставаше като боза тъмна и търкаляше във водите и кочината, и свинята удавена, ей така я върти. Много беше опасна река Бели Осъм. И аз пресякох реката - имаше мост, и отидох отсреща. Отсреща имаше едно дърво и сянка.

Застанах на връх Цветница и един от руските князе, който беше вече работник при баща ми, се спря да говори с мене. Само да говори. Баща ми видял от прозореца, от стаята „Венеция” и като се върнах, че като ме улови, тука улови роклята!

В.К.: На врата?

Л.Т.: И като рече „хърт!”, раздра я на две. „Няма да говориш!” Да не говоря с никого. И като рече „хърт!” - още на две. „Хърт!” - направи я на парчета.

В.К.: Разцепи роклята. Разкъса я на парчета.

Л.Т.: Много беше ядосан, че съм спряла да говоря с негов работник, дори и да бил княз на времето.

В.К.: Това е окултна формула. На времето нали българите, когато нещо протестират, излизат и си дерат нощницата насред пътя или насред село и насред мегдана. Казваше се: „Ще раздера кошулята от тебе! Кошулята!”

Л.Т.: Аз, когато се явявах на сцената да пея, той, баща ми, плачеше непрекъснато и се бършеше, и ми казваше: „Също както във фабриката, има една машина, която преде нишки.”

Значи стотина вретена се въртят с машина. - „Така, каза, предеш ти тоновете.” Той ме сравнява с неговата фабрика. Значи мир и светлина на душата му.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...