Jump to content

50. Снимка с Учителя на Изгрева


Ани
 Share

Recommended Posts

50. СНИМКА С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

В.К.: Тука виждаме една снимка. Вие сте на Изгрева.

Л.Т.: След концерт. Влизам, изпявам и след концерта сме излезли пред приемната на Учителя. Венцислав Янков ми акомпанираше на пианото. Той беше взел световна премия „Жак Тибо” Нинон Вален - най-голямата премия по пиано.

В.К.: Това е Учителят до него - нещо показва.

Л.Т.: Учителят, аз и брат Христов.

В.К.: Учителят нещо говори, така ли? Това е пред приемната.

Л.Т.: Той точно ни говори. Сега друго. Най-напред Учителят беше без шапка, а който прави снимките е Дряновски, наш брат. Учителят му рече да спре. Така. Влезе вътре и си тури шапката. Излезе, значи Той позираше. А иначе Той никак не обича да Го снемат. Тука с желание позираше.

В.К.: Вие тук сте обърнати към Него с шапката и сте облечени с манто. Значи навън е студено. Значи това е някъде... Зимно време ли е?

Л.Т.: Защото мантото ми е изкуствена кожа, не е естествена.

В.К.: Кога е това: есенно време или пролет? Зима?

Л.Т.: 26 февруари.

В.К.: Защото Вие сте с манто и Кръстю е с балтон.

Л.Т.: С ботушки, вече облечена.

В.К.: Тука долу?

Л.Т.: Тука е същата снимка, само че в друга поза. Венцислав е накрая, тука е брат Христов.

В.К.: Тука е вече Учителят без шапка, а Вие сте до Него.

Л.Т.: А тука е как играе Учителят, пак във време на Паневритмия.

В.К.: Какво сте написали тука?

„Получих горната снимка с Учителя на 15 юни 1943 г. и същата вечер за първи път пях с Неговото благословение на оперната сцена в ролята на Марселина в операта „Фиделио” от Бетховен.”

Я ми разкажете сега тука как я получихте тая снимка. Той ли Ви я даде? Преди представлението?

Л.Т.: Той ми я даде в ръцете и ме благослови. И каза, че ще пея много добре. „Оная гениална певица ще влезе в тебе. Няма ти да пееш - тя ще пее.” Той, за да не треперя на сцената, ми каза това.

В.К.: Коя гениална певица?

Л.Т.: В древността имало една голяма певица, която влизала в мене и тя пеела.

В.К.: А-а, браво.

Л.Т.: А тази певица, аз питах за името й, Той чак накрая ми каза коя е.

В.К.: Коя е?

Л.Т.: Аделина Пати.

В.К.: Аделина Пати. А-а, да. Значи това е идеалът на всички певици.

Л.Т.: Ама чак преди да си замине ми каза.

В.К.: Вие какво питахте?

Л.Т.: Аз Го питах през всичкото време. - „Няма нужда да знаеш името й!”

В.К.: Значи коя певица? На тази сега, която е пяла в Америка миналия век!

Л.Т.: Която влиза в мене.

В.К.: Която влиза в теб. Накрая каза, че това е Аделина Пати.

Л.Т.: Да, накрая ми каза.

В.К.: А-а-а, накрая. Ето например, когато става въпрос за тази нали премиера, ще се помести тази снимка, ти ще опишеш точно случая.

Л.Т.: Сега на тази снимка тука съм на Молитвен връх, на Рила.

В.К.: Това след заминаването на Учителя?

Л.Т.: И много студен вятър имаше.

В.К.: Вие сте тука най-накрая.

Л.Т.: Аз съм се заметнала с пелерина и пея „Песен на ангелите” с вариации и всички слушат.

В.К.: Това по времето на Учителя или след времето?

Л.Т.: След времето. Не е по времето на Учителя.

В.К.: Да. Ето например историята на тази снимка. Вие тука в дясно сте, горе.

Л.Т.: Тука съм в „Отвличане от сарая”, в момента, когато почвам да танцувам.

В.К.: Тука много ми харесвате. Ха-ха, да, на тая снимка!

Л.Т.: Тука? Тука съм с източна носия, женска.

В.К.: Шалвари ли?

Л.Т.: До кръста - режисьорът искаше туй да бъде голо, голо тяло.

В.К.: Да.

Л.Т.: Аз казах на Учителя: Да ми изстинат бъбреците ли, викам. Не желая.

Той каза: Ще си купиш една тънка фланелчица. - Добре, ама режисьорът иска тука да е голо. А там много духа. Ужас!

В.К.: Накрая какво направихте? И накрая какво сложихте тука на кръста?

Л.Т.: А, с фланелка излязох. А тука съм с една грамадна игла, която хвърля искри към публиката. И почвам да танцувам. А перуката ми много интересна. Тука вървят две плитки, а отзад са може би сто косички оплетени. И на всяка косичка виси отдолу паричка. Такава перука ми слагат.

В.К.: Да. Сега долу виждаме една снимка, в салона на Изгрева вероятно. Това е Венцислав.

Л.Т.: Венцислав тъкмо ще удари акорда да запея, а Учителят слуша.

В.К.: А тоя кой е отзад?

Л.Т.: Ех, седнал някой да слуша.

В.К.: Отзад Учителят слуша, а Вас Ви няма в тоя момент.

Л.Т.: Ама това е самата сцена.

В.К.: А, това е самата сцена, да. Сега тука виждаме някакви, рози ли са?

Л.Т.: Сега, имаше един любовник, беше на Катя Грива. И съблазняваше там къщните сестри. Казваше се Ангел Янушев, голям женкар. Той се опита, ама опашката си видя, към мене да дойде. Той дойде с апарат, аз бях облечена с плисирана пола, копринена. Стойна ми я беше ушила. Дойдох с нея, да благослови Учителя тоз тоалет. Той като ме видя, ахна. Щото много хубава рокля беше.

И както бях между розите, извади един апарат и ме сне. Ето я снимката.

В.К.: Това къде е? Пред салона?

Л.Т.: Ето, тука приемната и тука са розите.

В.К.: А, тази снимка е пред приемната. Много хубава снимка.

Л.Т.: И ме сне и после ми даде снимката. Сега тука пък пея пред Учителя на сцената. Но пея вече „Страшен беше вятърът”. Не знаех песента, затова гледах от ноти.

В.К.: Тука виждаме столовете отзад. Това е от салона на Изгрева. Виждаме печката тука отзад.

Л.Т.: Това е сцената.

В.К.: Сцената на Изгрева.

Л.Т.: Сцената на Изгрева.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...