Jump to content

51. Тито Скипа на премиерата на операта „Отвличане от сарая”


Ани
 Share

Recommended Posts

51. ТИТО СКИПА НА ПРЕМИЕРАТА НА ОПЕРАТА

„ОТВЛИЧАНЕ ОТ САРАЯ”

В.К.: Какво пееш ти тук? Не си спомняш?

Л.Т.: А, това е премиерното представление на „Отвличане от сарая” от Моцарт.

В.К.: Така. Момент, да върнем нещата. Сега тази тука снимка откъде е?

Л.Т.: Ако сте прочели радио-интервюто, там пиша, че Тито Скипа най-напред ми предаде тоз портрет, като влезе в моята стая-будоар, а те като ме чуха, а аз танцувах този танц, дето ме харесвате и имам горе четири фа-та от трета октава.

В.К.: Сега дай да почнем отначало тази история с Тито Скипа. Сега това, което прочетох в интервюто, за мене е много малко. Да я почнем историята отначало.

Л.Т.: Ето, секретарят на министър Йоцов извади бланка, ето личи, че бланката е от Министерството: „Директор на висшето и средно образование и народна култура”.

„И започна прав да пише, че Тито Скипа поздравява Табакова в нейната стая-будоар за премиерата „Отвличане от сарая”.

В.К.: Сега, дай да го прочетем отначало от горе:

„Тито Скипа поздравлява Табакова зад кулоара, на премиерата, 2.XI.1942 г. в „Отвличането от сарая” от Моцарт. Браво (на френски), моите поздравления.”

По-надолу какво пише?

„Лиляна отговаря: „Аз пея по-хубаво в „Лучия” и „Севилски бръснар”.

А тука пише:

Вие пеехте много хубаво.

После:

„Тя каза: Аз пея по-добре в „Лучия” и „Севилски бръснар .

А той отговаря: „Вярвам, добре. Вярвам.” Табакова каза: „Не съм ли лошо гримирана?”

Защото не обичам гримьор да ме гримира. Аз си се гримирам по-добре.

В.К.: Отдолу пише:

„А той отговори: „За един хубав глас това няма значение.”

Така, отдолу какво пише?

„Същото добро мнение има и Дик Марцоло, главен диригент и пианист-виртуоз от Скала ди Милано, придружаващ Тито Скипа.”

И „присъствал” - кой присъствал тук?

Л.Т.: Самият секретар на министър Йоцов - г-н Арнаудов.

В.К.: Той го пише или го изпраща?

Л.Т.: Няма, няма - в момента ми го дава, беше прав.

В.К.: Да.

Л.Т.: А в тоз момент за трето действие един ми сменя обуща, други ми сменя перука. А че и те са на главата ми. Може да си представите какви нерви съм харчила да отговарям и на тях, и ония да ме дърпат като патка.

В.К.: А това вече, той изпраща тази снимка по-късно.

Л.Т.: От Триест ми я изпраща. А сега, ето какво казва Учителят за нея. Аз Му го занесох в кабинета. Това го получих по пощата.

„Той, каза, има добре оформена (имам го записано) брада и социално чувство има силно и каквото каже, думата му е закон, изпълнява. А дето се подписва така в две успоредни линии, той се движи по тези успоредни линии и тия две мънинки, гдето са тъй, това е диез, а диезът е знак за повишение. Той се изкачва нагоре.”

В.К.: Значи тука Цветана Табакова, отдолу какво пише?

Л.Т.: Тука има две успоредни.

В.К.: А какво пише долу? Горе пише Цветана Табакова.

Л.Т.: Souvenir-спомен.

В.К.: А, сувенир, да. 1945 година. А тука отзад какво е това? Министерство...

Л.Т.: Той изпраща едно писмо, което ми предава Арнаудов, секретаря на министъра.

Секретарят на министъра влизаше в моята стая и отваряше гардероба, да ми покаже какъв тоалет да облека за един прием и ме поканиха в зала „България”, че пристига Франкфуртската опера и ще играе опери от Моцарт. Но беше обяд, но не вечеря.

Аз на обяд не съм присъствала и не знам какво да облека.

И казвам на брат Христов, да каже, който много държеше на естетиката, този Арнаудов.

„Аз, каза, лично ще дойда да видя гардероба й.”

И отвори гардероба, и каза: „Тоя тоалет ще облечеш!”

И аз имах две гълъбчета: мъжко и женско. Таман ги бях окъпала и ги бях завила с по една кърпа, и ги бях турила върху радиатора да изсъхнат. И докато говорим, те изсъхнаха. И скочиха долу и мъжкият започна да дръщи, да тропа така и да се покланя на женската. По 3—4 пъти си удря човката на земята и вика: „Гу, гу!”.

Той каза: „Всичките ми знания по естетика пропадат пред тази картина.”

В.К.: [Смее се] Това ми хареса много. Сега, историята на това писмо.

„Министерство на Народното просвещение.

Секретар на министъра

София, 3 ноември 1942 год.

Уважаема госпожица Лиляна Табакова,

Позволявам си, заедно с настоящото, да Ви изпратя портрета на г-н Тито Скипа, даден ми от последния преди заминаването му, с молба да Ви го предам.”

Този долния, малкия?

Л.Т.: Този беше първият, а този пък дойде втория.

В.К.: [Чете]

„Г-н Скипа ми съобщи още, че от Италия ще Ви изпрати специално един голям портрет.”

Л.Т.: Ето, този!

В.К.: Втория. [Чете]

„В навечерието на Неговото заминаване г-н Тито Скипа с приятно чувство си спомни за Вашата наивна изненада, когато го видяхте изправен до вратата на Вашата стая-будоар, дошъл да Ви поздрави по случай участието Ви в премиерата на операта „Отвличане от сарая”.

Извън думите му, че Вие пеете много, много добре и че имате красив металичен глас с великолепни височини, той ми каза, че искал да Ви каже още някои работи във връзка с Вашия хубав глас, но Вие страшно бързахте, за да се преоблечете.

Господин Тито Скипа възлага на Вас и с надеждата да станете една много известна певица, като намира във Вас много големи данни за това.

Това негово мнение се споделяше от господин Дик Марцоло ...

(Продължение на писмото на другата страница)

Дик Марцоло, голям пианист-виртуоз и диригент в Миланската Скала.

Господин Тито Скипа ме натовари още да Ви съобщя, че ще Ви се радва, ако му пишете.”

Л.Т.: А аз отидох при Учителя и казах: Учителю, кажете ми какво да му пиша. И Той ми каза.

В.К.: И Вие му написахте писмо.

Л.Т.:Да.

В.К.: А Вие имате ли копие от това, което му написахте?

Л.Т.: Нямам.

В.К.: А какво Ви каза Учителят, спомняте ли си?

Л.Т.: Не помня.

В.К.: Не си спомняте.

Л.Т.: Отгде да знам, че ще потрябва някога.

В.К.: [Чете]

„Заедно с настоящото, използвам случая, уважаема госпожице, да Ви изкажа своите уважения и да предам най-добрите си благопожелания.”

Кой го изпраща това писмо? Това писмо кой го изпраща?

Л.Т.: Самият секретар на министъра.

В.К.: Секретар на министъра Йоцов, така ли? А как се казваше този секретар?

Л.Т.: Арнаудов.

В.К.: Арнаудов. Кой Арнаудов?

Л.Т.: Той не е жив.

В.К.: Не нашият Асен Арнаудов, той е друг Арнаудов.

Л.Т.: Не, не. Много фин. Той е следвал естетика. Например как да се храниш, да спазваш естетика, какви тоалети да обличаш за дадени случаи. Например, той можеше да дава съвети даже на князе и на царе как да се държат.

В.К.: Да. Той и затова е искал да Ви види гардероба, да Ви избере рокля.

Л.Т.: Да. Чак вкъщи дойде да ми види гардероба. Чудна работа.

В.К.: Така, момент, да запишем този случай.

Л.Т.: Аз съм пяла в древността в Неговите храмове, на Учителя, и светилища като жрица и весталка. И съм дала обет пред Бога да живея само за Бога. И съм го нарушила. И затова ме харесваха много чужденците. Намираха в тембъра на моя глас нещо може би от тия свещени школи от древността.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...