Jump to content

55. Завещанието на Лилиана Табакова.


Ани
 Share

Recommended Posts

55. ЗАВЕЩАНИЕТО НА ЛИЛИАНА ТАБАКОВА

В.К.: Дойде време да пишем завещанието. И така, пишете. Значи: „Аз, Цветана Табакова...

Л.Т.: Аз пиша и двете имена.

В.К.: „...-Лилиана Табакова предавам на доктор Вергилий Кръстев”, (Вергилий)...

Л .Т.: Щото аз Ви бъркам името.

В.К.: Вергилий с две и-та, Вергилий Кръстев.

Л.Т.: Сега, според Учителювата кабала, тия и-та много Ви помагат и ще Ви помагат. И-то, въобще това Ви име е с хубави букви. И в-то, и р-то - то е дръжка, топаз.

В.К.: Да.

Л.Т.: Р-то е дръжка. А тия и-та, които са три, те много ще Ви помагат. Вергилий Кръстев.

В.К.: „...Кръстев, моите разговори с Учителя...”

Л.Т.: Срещи.

В.К.: „...срещи с Учителя, срещи и разговори с Учителя от 6.06.1940 г. до 17.12.1944 г., наброяващи 141 страници, за да ги предаде за печат, като той лично ще финансира.”

Л.Т.: Е, добре, но аз не приемам Ваши пари.

В.К.: „Той лично ще финансира на печатницата.” Пари на Вас няма да дам, а на печатницата.

Л.Т.: Накрая Учителят беше много гневен. Не седеше на креслото да говори, но ходеше по стаята и говореше, когато мене ме уволниха.

Той каза: „Тебе Небето те изпрати при тях, не аз.

За мене българският народ е еврейски и България ще мине през големи страдания.”

Това ще трябва ли да го отрежем?

В.К.: Няма да го отрежем. Всичко, което си написала и всичко, което е казал Учителят, ще бъде вътре.

Л.Т.: Ама много е страшно!

В.К.: Страшно, не страшно - така е. Това е епохата на Учителя и българският народ, който не Го приема.

Л.Т.: Много беше нервен.

В.К.: Знам. Знам. Сега пишем по-нататък: „Ще предам и нотните записи...”

Л.Т.: Ето, не съм го коригирала.

В.К.: „.. .нотните записи в оригинал:”-така както Вие сте ги направили - „Битието”, 12-те песни и останалите три песни...”

Л.Т.: Които на никого не съм ги дала.

В.К.: ,,...и останалите три песни.”

Л.Т.: Едната е „Молитвата”, дето я дадох на Йоана.

В.К.: Да, ти си я дала и останалите три песни от Учителя, които ги пазиш досега като свещени и са от Учителя.

Л.Т.: Ами как!

В.К.: Точно така, да.

„Днес е 15.01.1991 г. София. От Лилиана Табакова.

подпис /Цветана-Лилиана Табакова/

Свидетел: подпис /Фаустина Иванова/”

В.К.: Искам да го прочетете.

Л.Т.: [Чете]

„Аз, Цветана-Лилиана Табакова, предавам на д-р Вергилий Кръстев моите разговори-срещи с Учителя от 6.06.1940 г. до 17.12.1944 г., наброяващи 141 (сто четиридесет и една) страници, за да ги предаде за печат, като той лично ще финансира печатането. Ще предам и нотните записи в оригинал, а именно: „Битието”, дванадесет песни и останалите три песни от Учителя. Аз ги пазех досега.

Подпис.......................

/Цветана-Лилиана Табакова/

Свидетел:....................

подпис /Фаустина Иванова/

15 януари 1991 г., София.” В.К.: Така, свършихме една много голяма работа. Сестра, сега елате Вие. Вие присъствахте, нали? Аз искам сега и Вие да го прочетете като свидетел. Елате насам, защото микрофонът не се вижда и защото това е документ, нали.

Ще го прочетете, защото Вие сте свидетел.

Фаустина Иванова [ФИ]: [Чете]

„Аз, Цветана-Лилиана Табакова, предавам на д-р Вергилий Кръстев моите разговори-срещи с Учителя от 6.06.1940 г. до 17.12.1944 г., наброяващи 141 /сто четиридесет и една/страници, за да ги предаде за печат, като той лично ще финансира печатането. Ще предам и нотните записи в оригинал, а именно: „Битието”, дванадесет песни и останалите три песни от Учителя. Аз ги пазех досега.

Подпис.......................

/Цветана-Лилиана Табакова/

Свидетел:....................

подпис /Фаустина Иванова/

15 януари 1991 г., София.”

В.К.: Свидетел сте Вие - тази, която четете.

Ф.И.: Да.

В.К.: Значи свършихме една голяма работа. Аз ти го предадох това нещо: срещите и разговорите ти с Учителя.

Л.Т.: Това остава за Вас - декларацията и „Срещи с Учителя”.

В.К.: Това остава за мен. Казахте, че не са коригирани някои неща в тези „Срещи с Учителя”.

Л.Т.: Не съм ги прегледала.

В.К.: Сестра, аз ще ги прегледам.

Л.Т.: Може да има пропуснати букви.

В.К.: Може, това няма никакво значение. Аз ще ги прегледам и като ги прегледам, аз ще дойда, нали,ще уточним по-нататък. Аз не зная какво представя материалът. Това нещо ще се отпечата, обаче към него вероятно ще трябва да сложим биографични данни.

Л.Т.: Само че има вътре много силни места и ме е страх да не стане беля.

В.К.: От какво Ви е страх?

Л.Т.: Народът, масите не разбират още Учителя.

В.К.: Сега, аз ще го прегледам и ще видим какво ще направим, но на това нещо нищо няма да се отнеме.

Л.Т.: Не трябва.

В.К.: Няма. Ще видим как ще бъде. Нали сега почваме. Правим първата крачка. Вие отворихте съкровищницата и ми давате „Срещи с Учителя“.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...