Jump to content

58. Съсипана от шрапнелите


Ани
 Share

Recommended Posts

58. СЪСИПАНА ОТ ШРАПНЕЛИТЕ

Л.Т.: Тука има ето какво. Артистите, трябваше да пътувам сама с тях в турнета, във време на бомбардировки. Заповед от Министерството: да не лежим, да се къпем във Вършец - в баните и да си получаваме големите заплати, ами да тръгнем по съседните градове с декори, костюми и да изнасяме цели опери. И на дъното беше само най-много аз. Защото всеки си хвана по една артистка - приятелка и я гали, да не се мъчи.

А аз съм пътувала даже и трета класа, и така съм се държала, защото цяла нощ да пътуваш така, а утре вечер да пееш „Травиата” във Враца... Защото вагонът е пълен с войници. Всички пейки пълни, и по земята и ми казват: „Елате върху нас!” - да легна върху тях. Аз не искам да ги докосвам. Аз седя права и се държа.

Когато пристигнах във Фердинандов град98, там беше евакуиран оркестърът, братя Янкови и майка им, и Янко Янков - флейтист. Те не можаха да ме познаят.

В.К.: Отслабнала, със сенки.

Л.Т.: Съсипана. Веднага майката каза: „Любчо и Венци, излезте да се разходите! Освободете си леглата!” Тури ме на едно легло, зави ме и веднага заспах. Спах, спах, спах - цял ден. Не мога да дойда на себе си. А утре вечер пея. Те са свидетели.

На 27, сега, март 1991 г. Венцислав има концерт в зала „България”. Венцислав знае за тия работи тука, дето чукам с ръка. Щото пиша вътре и за него. Пиша.

В.К.: Той тази година ли ще идва? През 1991 година?

Л.Т.: Ще има в зала „България” концерт. И тука дойде и ме намери, и ме посети. Двамата братя ме посетиха. Даже и подарък ми донесе. И казаха: „Ние сме в течение, сестра Лиляна, ние сме в течение на всичко туй, - (чука на кориците на тетрадката) - свидетели сме.”

Ще видите: това са искрени, чисти, абсолютно чисти срещи и дневници с Учителя. Венцислав имаше силна вяра.

Аз имах една гугутка, котката й беше изяла опашката и нямаше опашка, и излизаше кръв отзад.

И я донесохме при Учителя и Той каза: „Ще я намажеш със зехтин и ще й поникне нова опашка.”

И като поникна, Венцислав беше при мене, бе отворен прозорецът. И тя взе, че хвръкна на другото дърво отвън. И мисля, че няма да се върне. А вече лампа се палеше по него време и часът беше такъв, че лампа се палеше. Венцислав застана пред белия долап и започна да му говори на немски. Аз се засмях и си казах: Гълъбчето едва ли разбира немски.

Аз също бях с оскубана опашка като това гълъбче, но от шрапнели-те. В молитви призовавах Учителя да ми помогне. И онова, което е отскубано от мен, отново да израсте. Ето какво значи съсипана.

В.К.: Ставаше въпрос, че Учителят е наредил да се намаже опашката на гълъбчето със зехтин.

Л.Т.: И го излекувахме.

В.К.: Да. Порасна му опашката и изхвърча навън от стаята.

Л.Т.: И то отиде на отсрещното дърво. Лампата гореше и Венцислав почна да му вика на немски, ту му приказваше на немски. И по едно време гълъбът пристига и му разбра езика. Върна се в стаята при нас.

В.К.: И дойде при него.

Л.Т.: Да. Дойде.

В.К.: Разбра немски. Като Ви слуша човек, да се изуми от чудеса!

_____________________________________

98) Фердинандов град - градът е основан с римското име Монтанезиум, по-късно със славянско име Кутловица, Голяма Кутловица; през 1891 -преименуван на Фердинанд; 1945 г. приема името Михайловград, а от 1993 г. до днес е познат като град Монтана

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...