Jump to content

60. Как се пазеха „Срещите с Учителя”


Recommended Posts

60. КАК СЕ ПАЗЕХА „СРЕЩИТЕ С УЧИТЕЛЯ”

В.К.: Сега аз имам един въпрос. С този въпрос днеска, 15 януари 1991 г., часът е 12 часа и 50 минути, да приключим. Понеже Вие преди малко ми предадохте Вашите разговори със срещите с Учителя. На друг човек досега Вие давали ли сте ги?

Л.Т.: Никога.

В.К.: Аз съм първият човек, така ли?

Л.Т.: Вие сте първият човек на когото, защото досега ги имах писмено.

В.К.: Да.

Л.Т.: А сега по цели нощи писах и ги направих за пишуща машина. Аз Ви давам написани на пишущата машина. А имам ги и писмено.

В.К.: Да. Нека да се пазят оригиналите. Значи аз съм първото лице, което ги получавам.

Л.Т.: На което давам срещите ми с Учителя.

В.К.: Да.

Л.Т.: Затуй Вие ми внасяте сега едно безпокойство.

В.К.: Знам. Сега, в момента, освен че безпокойство, но и аз се безпокоя дали ще издържа да ги публикувам.

Л.Т.: Защото аз съм посветила живота си за тоя Учител.

В.К.: Сега, освен че аз Ви създавам безпокойствие, аз също съм поставен сега на един много голям изпит. И човек се познава по плодовете. Ето аз пред свидетел съм го направил, нали? Пред Бога, пред Учителя и ще изчакате, защото в момента ще почнат да Ви атакуват с шрапнелите. И мен ще ме атакуват, нали?

Л.Т.: Няма да им казваме нищо.

В.К.: Мълчи, трай, сега нали ме изпитваш. Хората се изпитват по плодовете.

Дала си ми пред свидетели, имаш подпис, всичко имаш, както е направено. Аз не мога да се изметна. И аз вече ще Ви докладвам как седят нещата. Но аз ще Ви докладвам точно как са. Аз няма да Ви лъжа, нали? Ще Ви казвам как са нещата. Но на този етап вече ний го задвижваме.

Втория етап: аз трябва да го прочета, да видя какво е.

И третия етап вече те трябва да се подготвят снимки, документация, да се подредят и да се приложат към съответните раздели.

И аз вече ще изисквам неща. Аз ще знам какво има този материал. За днеска така. Сега, и накрая, понеже днес е един много важен ден за мене, за мене е много важен, аз съм донесъл фотоапарата, да направим няколко снимки както седиш така, както говориш и тя, и тя, и аз. Аз си нося фотоапарата. Искам да направя няколко снимки.

Л.Т.: Сега ли искаш?

В.К.: Да, за пет минути, за няколко минути става. Искам да го зафиксирам, той е много важен ден за мене, днес е 15 януари 1991 година.

Л.Т.: Не е ли тъмно?

В.К.: Моят фотоапарат е такъв, че лентата е много чувствителна и става. Съгласна сте, нали?

Л.Т.: Да, да.

В.К.: Добре, приключвам.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...