Jump to content

62. Извадки от Словото на Учителя


Recommended Posts

62. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Л.Т.: Вижте какво, важно е какво казва Учителят. А то е много точно написано. А пък сцените, обстоятелствата какви са били, може и да не бъдат много подробни. Важно е какво говори Учителят.

В.К.: Съгласен съм, но има някои неща, които трябва да дообясните. Пример...

Л.Т.: Притежавам материал: „Учителят за Себе Си”. Прочетете него!

В.К.: Добре, дай да го видя този материал.

Л.Т.: Щото тука има много работи. Ето, ще Ви го покажа.

В.К.: Този материал какво представлява? Какво представлява това? Вие сте правили извадки или са разговори с Учителя, с Вас?

Л.Т.: В частни разговори, беседи и лекции.

В.К.: Това Вие сте го изваждали, от Вашите тетрадки?

Л.Т.: Да, от тетрадки.

В.К.: Какво казвате, Той, Учителят, говори за майка Си и за баща Си, така ли, в тези разговори? Това, което Вие сте извадили, какво говори Учителя за Себе Си. Това Вие сте го извадили от беседите и от Ваши частни разговори, така ли? И Вашите тетрадки.

Л.Т.: Да, от тетрадки е преписано. Имам първи том, втори том. Има още материал.

В.К.: Сега това кое е?

Л.Т.: Е, това е първи том.

В.К.: Първи том. Втори том готов ли е?

Л.Т.: От разговори. Първи том - какво говори Учителят за Себе Си.

В.К.: Втори том кое е ?

Л.Т.: Е-е, то е в друга тетрадка.

В.К.: Но те извадени ли са на пишуща машина?

Л.Т.: Аз съм ги извадила писмено. Аз сега ги написах на пишуща машина.

В.К.: Друг въпрос. Какво имате още? Написано за Школата?

Л.Т.: О-о-о-о.

В.К.: Вие трябва да ми покажете, за да знаем откъде да почнем.

Л.Т.: Последната ми среща с Учителя - береше душа вече - на 24.12.1944 г., в неделя. А в сряда, 27.12.1944 г. вече си замина, 7 часа сутринта издъхна.

Значи аз, в неделя, на 24.12.1944 г. бях при Него. Ето го материала тука. Но чакай да извадя - туй е писмено, а имам го и на пишуща машина. Озаглавено е „Последната ми среща с Учителя”. То е по-малко, но е много важно.

В.К.: Да. Друго какво има?

Л.Т.: Не, дайте го сега, да го прибера.

В.К.: Сега, аз смятам. Ето, давам Ви го. Гледай как се страхува от мене. Вижте какво, това нещо,,,Последният разговор с Учителя”, ще се прибави към Вашите разговори.

Л.Т.: Накрая това го има там.

В.К.: Има ли го?

Л.Т.: Има го. Това го има. Най-накрая.

В.К.: Защото аз като го видях, казах: Това трябва да се прибави накрая.

Л.Т.: На 24.12.1944 г., мойта среща, отворете. Накрая, накрая, най-накрая съм го сложила.

В.К.: Видях, искам да прочета.

Л.Т.: Ама не, няма да го дам.

В.К.: Няма, искам да видя дали е същото.

Л.Т.: Мойта среща на 24.12.1944 г. с Учителя.

В.К.: Но тук е написано по друг начин, друг е текстът, който виждам.

Л.Т.: Не, не е, почти еднакво е.

В.К.: Добре де, аз смятам че... Така и така сте го дали това нещо, аз смятам, че трябва да дадете едно копие, да го прикачим тука отзад. Дайте да се запозная с него, да го видя какво представлява.

Л.Т.: Няма нужда, става двойно.

В.К.: Искам да се запозная, може да се сложи нещо повече.

Л.Т.: Също е, абсолютно.

В.К.: Добре. Сега по-нататък какво има? Защо не искате да дадете едно копие?

Л.Т.: Защото нямам много.

В.К.: Ами имате две копия.

Л.Т.: Пък аз ще давам, сега ще пристигне Венцислав Янков от Франция и на него трябва да дам.

В.К.: Хъм, добре де, сега аз нали поемам нещата. Венцислав е стар човек и е в Париж, а аз - млад и съм тук до Вас.

Л.Т.: Писмо на брат Христов до Морис Басан, в което описва как работех „Битието” и дванадесетте песни с Учителя. Защото в една ръкавица съм пъхнала две писма от Филип Стоицев, с които много ме обижда и пише вътре, че не вярва, че „Битието” е от Учителя - че аз съм си го била композирала.

В.К.: Значи какво се оказва: оказва се, че на времето Мария Тодорова е била права, когато Ви е накарала да дадете песните. Ако не бяхте ги дали преди 45 години, сега никой няма да вярва, че те са песни на Учителя. Значи тя е била права. Ето, сега Филип Стоицев не Ви вярва.

Л.Т.: Аз ще Ви кажа какво имам.

В.К.: Да.

Л.Т.: „Какво става с душата след смъртта” - от Учителя са извадки.

В.К.: Да.

Л.Т.: Нали искате да знаете?

В.К.: Добре, този материал Вие ли сте го изваждали?

Л.Т.: Имам писмо на брат Христо до Морис Басан как работим „Битието”. Защото това е документ. Той пише вътре: „Аз винаги почти присъствах, когато Учителят даваше „Битието” на сестра Лилиана”.

В.К.: Да. А имате ли го оригинала, оригиналното писмо имате ли го?

Л.Т.: Имам го.

В.К.: Добре.

Л.Т.: От оригиналното писмо съм го преписала.

В.К.: Добре.

Л.Т.: От друг събран материал съм го писала „Учителят за храненето”: каква храна, как да се храним и много големи тънкости за всякакъв вид храна, от окултно гледище какво съдържа.

В.К.: Това Вие сте го изваждали или са от частни разговори с Учителя?

Л.Т.: И от частни разговори, и от беседи.

В.К.: Давайте ми едно копие.

Л.Т.: Ама не мога сега всичко да дам. Аз Ви казах какво имам.

В.К.: Страхувате ли се? Какво има да се страхувате? Трябва да се страхувате от другите, а не от мен.

Л.Т.: Тука имам друго написано.

В.К.: Какво е то?

Л.Т.: Но тука, казва се, за важни дати при земното пребиваване на Учителя на земята.

В.К.: Това Вие сте го изваждали от беседи и разговори?

Л.Т.:Да.

В.К.: Е, това е много важно.

Л.Т.: Важно е.

В.К.: Ще ми дадете ли едно копие? Ама Вие няма кому да ги давате, освен на мене! Другите ще ги унищожат, за да Ви няма и да няма следа от Вас.

Л.Т.: Знам де.

В.К.: Ами давайте ги, ами ние тръгваме да работим. Вижте какво сега, да Ви дам един съвет. Аз ще Ви свърша работата, обаче Вие отворете се, за да ни тръгне по-бърже работата, защото ние нямаме време, то тече много бързо за Вас и за мен.

Л.Т.: Ние трябва да се спрем на първото, което ще издадем.

В.К.: Аз съм се спрял на Разговорите Ви с Учителя. Давайте да видим какво има. Какво имате, аз не знам. Дайте ми там - второ ли копие, трето копие от пишуща машина... Дайте ми сега нещо! Та Вие нищо не ми давате. Та аз не познавам материала Ви.

Л.Т.: „Милионите на Учителя”. А че и трета имам.

В.К.: Добре де, дайте ми да го прочета. [Чете] „Важни дати при земното пребиваване на Учителя“. Това Вие сте го изваждали лично?

Л.Т.: Да.

В.К.: Ясно. На всяко едно ще ми се подпишете.

Л.Т.: И е придружено даже с документи.

В.К.: А документите къде са?

Л.Т.: Е, при мене са. И не са на лесно, трябва да ги търся.

В.К.: Кому ще ги дадете? Кому? Хайде де, отговорете ми на този въпрос. Мълчите.

Л.Т.: „Учителят какво говори за българите“. Едно радио-интервю аз Ви дадох.

В.К.: Да.

Л.Т.: Но, говори Учителят за България и българите, съм започнала да го пиша на пишуща машина.

В.К.: А къде ще го включите?

Л.Т.: А другото е ръкописно и е в два тома. Сега, аз съм записала началото.

В.К.: Да.

Л.Т.: Но нямах листа и спрях. Ето...

В.К.: Ние сега Ви донесохме един топ, имате листа за писане.

Л.Т.: Ето го в ръкопис.

В.К.: Добре.

Л.Т.: То е голям материал.

В.К.: Ясно.

Л.Т.: За „Цветните лъчи”. Лично подарени от Учителя, аз имам книжката, а тука - обяснения как се работи с Цветните лъчи, една част само.

В.К.: Този материал Ваш ли е или е от брат Боев, или от другите?

Л.Т.: Само от Учителя.

В.К.: Вие сте го изваждали. От частни разговори ли е?

Л.Т.: Не е изваждано, а е Учителят ми даде и как да работя с „Цветните лъчи”.

В.К.: Това всичкото ли е или имате още?

Л.Т.: А, имам много, това е само ми поиска Мария да й дам. Чакай!

Вижте сега, ето го списъка на моите работи, които ги имам.

В.К.: Дайте тоя списък да го видя.

Л.Т.: Имам го и напечатано.

В.К.: Дайте де, аз не зная какво имате. Вие сега отваряте съкровищата от сандъка.

Л.Т.: Едно, две, значи Учителя.

В.К.: Сега Вие давате ли това? Аз искам да видя какво имате тука.

Л.Т.: Всичко туй го имам. Като почнеш от тия заглавия, са все бъдещи книги. Вижте колко много. А че и отзад има.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...