Jump to content

69. Триста концерта по Радио София


Ани
 Share

Recommended Posts

69. ТРИСТА КОНЦЕРТА ПО РАДИО СОФИЯ

Л.Т.: Ето сега тук на снимката на списание „Радио” се вижда, че пея песен от Беинса Дуно. Тука пея „Фир-фюр-фен” с Асен Найденов, главен диригент в Операта. Но пея и други работи.

В.К.: Да.

Л.Т.: Ето ми името оттатък.

В.К.: Да, „Госпожица Лиляна Табакова”.

Л.Т.: Такива картички имам триста. Значи аз съм изнесла триста концерта по радиото.

В.К.: „Госпожица Лиляна Табакова, ул. „Цар Крум” № 9, Тук.”

Л.Т.: Че разбира се, че ще ми подарят, извадиха от златната каса и ми подари интервюто ми с Радио София.

В.К.: Четем в поканата следното:

„Вашето участие в програмата е насрочено за 15 август 1940 год.

[четвъртък] в 22 часа.

Времетраене 25 минути.

Програма: Корсаков, Росини, Верди, Беинса Дуно.”

Л.Т.: Да, „Фир-фюр-фен” съм пяла. А Господ какво направи! Вместо да ме турят вечер да пея - винаги вечер ме слагаха, него ден ме туриха в неделя [18 август] на обед, в един часа.

И колеги се събрали във Вегетарианския ресторант да се хранят. Управителят на ресторанта завъртял радиото и тъкмо аз почвам да пея, и ме чули. На другия ден не можех да се отърва от тях: „Ама такава хубава молитва изпя ти! Индуска? Откъде я имаш, бе? А-а, разкошен, слушахме ти концерта.”

Сега, втора картичка. Каза Учителят да пиша: „Пиер Беинса”, Пиер Беинса.

В.К.: Това кога? Кога е бил концертът?

Л.Т.: Изпях: „Имаше человек” и „Цветята цъфтяха”. Но тогава ми акомпанира Людмила Прокопова, акомпаняторката на Морфова.

В.К.: А това е на 14.06.1941 г. Покана:

„Вашето участие в радио-програмата е насрочено за

24.VII.1941 год. в 20 часа.

Времетраене 30 мин.

Програма: Палбер, Бежа, Матерберг, Белини, Пиер Беинса.”

А-а, Пиер Беинса. А-а, значи това е написано в поканата и ти си го изпяла.

Л.Т.: Да бе.

В.К.: Пиер Беинса Дуно. Това трябва да се знае от музикантите, за да знаят как да представят Учителя.

Л.Т.: Изпях две песни и Учителят горе в стаята си ме слушаше на радиото и изброи даже всички номера, и много ме хареса.

В.К.: Значи когато Вие сте пели, Той е слушал по радиото на Изгрева, в стаята Си.

Л.Т.:Да.

В.К.: На Изгрева.

Л.Т.: Сега, първият урок по „Битието”, когато почнах първия урок, като ми даде ключа от къщата на Стефова, да спя горе.

Първия урок, брат Христов търси лист да пише, няма по джобовете и писал на една снимка на Венцислав на гърба.

В.К.: Това е един портрет на Венцислав. Отпред пише „1.II.1943 год., София”.

Л.Т.: Това е Венцислав.

В.К.: Да. „На Христо Христов за спомен от Венцислав Янков.”

Значи това е почерк на брат Христов. Той се чете малко по-трудно.

Да, „Учителят изпе”. Значи той трябва да се разчете, този. Значи Той.

Л.Т.: Той сам е писал.

В.К.: Да. Значи той си е водил бележки, понеже не е имал лист хартия.

Л.Т.: Нямаше листи, записал го отзад на снимката.

В.К.: Това е документ, важен документ. Значи знаем вече какво представлява тази снимка.

Л.Т.: Това ми са, разбира се, документи, които пазя, за моята певческа кариера.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...