Jump to content

75. Новобранците


Ани
 Share

Recommended Posts

75. НОВОБРАНЦИТЕ

Л.Т.: Сега ще Ви покажа нещо.

Учителят му казваше Христо, никога не го наричаше Кръстю, никога. Даже тръгнахме пак да отиваме при Учителя и по пътя той ми казваше: „Сестра Лилиана, Духът ми казва, аз ще застана гдето са масите, дето се хранят, а Вий днеска ще влезете сама при Учителя. Така ми се казва отгоре. А аз ще застана и ще видим Учителят ще ме извика ли.”

И като стигнахме, аз влязох сама при Учителя и почнахме да работим и „Битието”. Носех си пак цигулката, а той, Христо, седеше под лешниците.

Учителят много нежен беше към мене. И слезе в моя свят, на моето ниво на развитие.

В.К.: Вашето поле, в което сте.

Л.Т.: Да, и беше много внимателен и много човечен, и много търпелив. И по едно време каза: „Почакай!” Излезе отвън и го чух като извика: „Брат Христо, ела!”

И брат Христо влезе и продължихме пак да работим. Това беше и имам го записано в разговорите, датата е дадена, денят и часът.

В.К.: Сега, тука на страница 7 от Вашите разговори с Учителя, озаглавена „Молитвата”, Вие описвате как сте отишли с брат Христо във Варна. И там сте изнесли концерт. Какви концерти изнесохте? Какъв репертоар?

Л.Т.: Моля?

В.К.: Тука, в тази глава - „Молитвата”: „След като се запразнихме, ние с брат Христо заминахме за Варна, където бях поканена за няколко концерта.”

Отишли сте по време на ваканция във Варна?

Л.Т.: Да.

В.К.: Какви концерти, какъв репертоар изнасяхте?

Л.Т.: По радиото и публичен концерт. И ме нарисуваха дотука, художници ме нарисуваха и ми качиха портрета, където е Градската градина във Варна, нависоко, и писаха името ми, че имам концерт.

В Открит театър пях. Но този портрет после, той беше върху мушама, но главата му не е като мойта - много едра нарисувана.

В.К.: Да.

Л.Т.: Брат Христо пожела да го навийме и да го занесем в София, защото неговата барака нямаше керемиди. Отгоре течеше и беше дупки. А той тури моя портрет наопаки, да си закрий бараката. Защото върху главата му тече вода.

В.К.: Ама тука на Изгрева, горе?

Л.Т.: На Изгрева.

В.К.: И така, вместо керемиди - Вашия портрет.

Л.Т.: Моят портрет му турих наопаки.

В.К.: Вие не се ли ядосвахте?

Л.Т.:Да.

В.К.: Ха-ха-ха-ха! И такива работи има на Изгрева.

Л.Т.: Нямаше възможност, беше беден да си купи керемиди.

В.К.: Сега, той Ви придружава. Учителят ли му беше наредил да Ви придружава или той?

Л.Т.: Сам Учителят. И всичко Му докладваше. С пръст не ме е пипнал, защото Учителят бдеше над главата ми. Иначе нямаше да работи Той с нас. И по-нататък ще видите, Той ми даде друг изпит с брат Христо.

Брат Христо един ден ме заведе при Учителя и като Му целунах ръка и влязох вътре, ама то е по към края, и той влезе на антрето и Му целуна ръка, и каза: „Учителю, оставям я на Вас! Аз си извърших задачата с нея и си излизам.” И излезе на двора. Това беше изпит за мене. Аз извиках: „Ах!”

Сега в скоби слагам: Брат Христо не ми даваше за нищо да се наведа, да върша. Въглищата той ги вадеше; печките той палеше. Сега, след неговото заминаване за Невидимия свят аз почнах сама, всичко. Той пазеше много, да не си разваля гласа. Даже не ми позволяваше да чистя. И аз казах на Учителя.

Учителят каза: „Ти, когато го няма, тогава ще чистиш.”

Щото иначе не може, трябва да се движиш, не може. И много ми помагаше.

Аз, той като ме остави при Учителя, излезе на двора, аз веднага излязох до него, застанах.

И Учителят ни нарече „новобранци”.

После Го попитах какво значи „новобранци”. Учителят каза, че било някакъв си ангелски чин в духовния свят.

И каза: „Елате сега да обядваме!” И влязохме в столовата. И бяха сварили сух фасул. Брат Христов каза: „Аз не ям сух фасул, Учителю. Стомахът не ми понася.”

А Учителят тогава, имаше бял хляб, отчупи три големи хапки от средата и ги накисна с тоя пръст в солта, и му подаде три хапки да изяде, и се обърна към мене, и каза: „Той е чист човек. Мястото, където сега стъпва, е пълно с пиявици. Тези пиявици сега спят, а той стъпва бос. Но ще дойде ден, ще се изправят и ще искат да пият кръвчицата на чист човек, но ние ще му помогнем. Няма да позволим да стане това.”

И какво стана: направи така Учителят той да си замине. Ако беше останал на земята, чакаха го тия пиявици. Ще го срещнете в разговорите.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...