Jump to content

87. Назначена в Софийската опера


Ани
 Share

Recommended Posts

87. НАЗНАЧЕНА В СОФИЙСКАТА ОПЕРА

В.К.: Така. На страница 19 от Вашите „Разговори с Учителя”. Тука, при Учителя, как Ви назначиха в Софийската Народна опера? Понеже Учителят казва, че Ви изпращат, но точно как Ви назначиха? Вие си подадохте молба и кой Ви назначи?

Л.Т.: Най-напред исках дебют, да ме чуе публиката. Ако бях закъсала в дебюта, ще ми предложат или хористка да стана, или да си вървя. Добре, ама те ме харесаха и ми дадоха 6 представления едно след друго. И на всяко едно ми плащаха. И започнаха да ми дават репетиции за други роли, но назначението получих не веднага, ами Художествената управа се събрали тайно и ретини „да опитаме нейната музикалност”. Аз съм пък при Учителя с брат Христов, при Него в приемната. Учителят каза: „Ти пяла ли си ,Дамата с камелиите”? Аз съм слушал Аделина Пати в тая роля, когато бях в Америка.”

В.К.: Учителят казва.

Л.Т.:Да.

В.К.: В Америка, когато е следвал там!

Л.Т.: Да. Викам: „Учителю, хич не вярвам да ми дадат тази роля.” -Тя се казва Виолета в „Травиата”. А „Дамата с камелиите” е в драмата. Там даже Виолета не се нарича Виолета, а друго име има в драмата.

Слизаме с брат Христов. Брат Христов казва: „Иди вкъщи, аз ще видя утре какви репетиции има.” Влиза при бай Божил - пуснат е нов афиш: „Възобновява се опера „Травиата”. Нови костюми, нови декори - всичко ново. Виолета - Лиляна Табакова.

Дават й роля. Вече Учителят всичко знай.

Добре, ама главният диригент дирижира тази роля - Асен Найденов. И ми каза тъй: „Като дойдохме до оркестровите репетиции, ние решихме да те извадим без оркестрова репетиция.” А това е все едно да искат да ме пуснат от самолет без парашут, отгоре да скоча на краката си. Това е най-трудното нещо. Защо? Защото пред пиано като пея, аз пея по един начин. А 120 души оркестър като свири, аз трябва поне една репетиция да имам, да се оправя. Аз помислих, че се шегува, че не е било вярно. Не се шегувал.

Кирчо Байдаров ме спря и каза: „Да знаеш, неговият приятел Георги Белев121 така понижава, като пее, така фалшиво пее, че като пеят дуетите със стари примадони, ги смъкна и се изложиха, и писаха много лошо. Ще внимаваш да не се подведеш с Белев, с тенора!”

Ле-ле-е-е-е! Влизам при Учителя и казвам:

„Написаха ми ноктите с червено, приготвят ме за ролята.“

Учителят каза: „Не се безпокой! Оная певица пак ще влезе в тебе, първо. И второ: не им обръщай внимание, Господ ще ти помогне. Ние ще ти помогнем.“

И Неговата мощна мисъл ми помогна.Влиза при мене... Довечера пея. А аз през деня само съм в леглото, почивам. И влиза при мене Кирчо

Гайдаров - приятел на брат Христов - обоистът, който дава ла-то на операта: „Лиляна, целият оркестър е в ужас! Всички вече знаят, че ти излизаш без оркестрова репетиция. Дай ми клавира с нотите!” Дадох го.

- Имаш ли 2-3 молива?

- Имам: син, червен, зелен,... - пет.

- Както лежиш, аз ще сляза в града. Най-трудните места ще ти отбележа с моливите.

Аз изкарах блестящо ролята си. Когато се явих, аз казах на Асен Найденов: „Аз ще изляза без оркестрова репетиция, но искам костюма на Ваня Левенто!” (А Ваня Левенто си има собствени костюми.)

В.К.: Защо искахте на Ваня Левенто?

Л.Т.: Защото беше много хубав. „Ний - каза - ще го имитираме, ще го ушием същия.” Но тя си има собствен. Е, направиха ми костюма. Добре, ама аз трябва да мина през инспициент.

В.К.: Какво значи „инспициент”?

Л.Т.: На Хито Попов, главния режисьор, брат му Иван Попов беше инспициент.

В.К.: Какво означава това?

Л.Т.: Той казва кога да излезеш.

В.К.: А, да.

Л.Т.: А аз си знам ролята много добре, наизуст. Оркестърът свири интродукцията. [Пее].

Аз се явявам и чакам да изляза, а инспициентът ми вика: „Хайде, хайде, излизай“! Викам: „Ти излез, аз няма да изляза, аз знам кога да изляза! Имам две уши, чувам!”

Така той направи с Таня Цокова122, в „Джоконда”123 я извади 20 минути по-рано и тя се провали. Трябваше да замине пак в Италия и чака след няколко години да я приемат, и стана голяма певица.

Ама аз не го послушах. Аз знам кога да изляза. Чак последните акорди като чуя [пее], излизам вече и запявам. Точно навреме, защото едно ненавременно излизане може да те провали. И вечерта след „Травиата” Операта даде вечеря в „Ашинген”.

В.К.: Какво е това?

Л.Т.: Ресторант. И Асен Димитров пожела да ми целуне тази ръка и тази, защото не се повлече да спадне гласът ми с Велев.

И обоистът ми каза: „Ушите ти да бъдат само долу, в моя обой, и да чуваш оркестъра. Да не се повлияеш от спадането гласа на Георги Велев!” Изкарах блестящо. И след това получих назначение.

В.К.: Ето, това трябва да се допълни.

Л.Т.: Няма нужда, няма нужда. За мене най-малко трябва да се пише, а за Учителя трябва! Аз не искам да изпъквам, защото те ми завиждаха и сега пак ще почнат да ми завиждат, а аз бягам от завистта.

___________________________

121) Георги Белев, 1908-1966, оперен певец, тенор

122) Таня Цокова, Таня Дойчинова-Цокова, 1911-1981, оперна певица, мецоспоран, педагог

123) „Джоконда” - опера от Амилкаре Понкиели (1834-1886); Първото изпълнение в България е на 9 ноември 1934 г., София

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...