Jump to content

98. Пентаграмата и брат Влайчо


Ани
 Share

Recommended Posts

98. ПЕНТАГРАМАТА И БРАТ ВЛАЙЧО

Л.Т.: Сега друга, пак във връзка с тази Пентаграма.

Брат Боян ми праща писъмце веднага да се явя при него. Аз се явявам и той ми казва: „Понеже си много близка с Тодор Павлов, на тебе се облягаме сега. Ще трябва да отидеш, защото брат Влайчо е много зле в концлагера, където са го сложили в Белене. Ти ще го намериш на обед, когато се храни. Там да го намериш и да му кажеш, че брат Влайчо Ви укри в каруцата под сеното, когато Ви гонеше полицията, а сега пък Вий помогнете на брат Влайчо! Иди!”

И аз отивам. И ги сварих, тъкмо ядяха печен заек, див заек опечен. Но Тодор Павлов не беше си дошъл още. Синът му беше, снахата му, жена му - и кака Гана беше, и турят прибор и на мене, да седна на масата. Аз се дръпнах. Сега, аз не искам да правя ореол, че съм вегетарианка, но казах: Няма нужда, аз ще си седя настрана, вий си яжте.

- Не, не си по-голяма от масата, ще седнеш! Най-после кандисаха, оставиха ме. Ядоха, каквото, и по едно време вдигнаха масата, слугините там, и кака Гана вика: „Сега виж колко съм свързана с Тодор. Тодор сега върви по тротоара долу. Сега влиза във вратата. Сега се качва по стълбата. Сега отключва и влиза. Тодоре, ей!” Той се обади.

В.К.: Ама кой казва това - майка му? Или Вие?

Л.Т.: Жена му, кака Гана.

В.К.: Да.

Л.Т.: „Познай кой е дошъл! Рядък гост имаме”, говори за мене. Щото аз много време не стъпвах. Влиза той. „Ама такава упорита, не иска да седне на трапезата!”

Пък той вика: „Сега с мене ще видиш как ще седне, веднага ще седне. Пенке, никакво месо няма да слагаш на масата! Ще донесеш всичко вегетарианско!”

И сипаха тогава на мене. Той седна срещу мене.

Добре, ама аз имам Пентаграма от Учителя на златна верижка. И тя седи вътре, в блузата ми. Добре, ама като се храня, той забелязал верижката и се обръща към кака Гана и вика: „Нещо има вътре на верижка, на шията й. Питай я какво е!” И тя се наведе до мене и вика: „Лилянке, кажи какво има на тази верижка!”

- Каквото е. Щом съм си го скрила, не искам да кажа и недей настоява!

- Ама ние те много обичкаме бе! Кажи бе, кажи! Взе да ми дърпа верижката. А Пентаграмата ми е закачена. И тя изскочи. И той стана, остави си яденето: „А-а, като нашата, комунистическа звезда! Е, какво значи това?” Аз станах права: „Ето какво значи!”

В.К.: И си разперихте ръцете.

Л.Т.: И се разкрачих. Ето, аз съм сега един Пентаграм! Човекът е един Пентаграм.

В.К.: Глава, разтворени крака, ръце.

Л.Т.: Той много му хареса това и ми каза: „Да не вземеш да го разправяш на никого това, чуваш ли? Само на нас ще го кажеш. Какво значи според Вашия Учител?”

- Значи съвършения човек, който владее пет добродетели: Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетели. И ако тази фигура я направиш върху умирающ човек с вяра, можеш да го върнеш. Ето това е.”

В.К.: И той?

Л.Т.: Той не каза какво ще прави с Влайча, но аз извърших каквото ми казаха да му кажа. И после подобри се положението на Влайчо. А брат Влайчо си има дарове небесни и с тия дарове той сам се поставя на нужната висота. Освен нашето ходатайство. Защото имаше ясновидство, имаше и яснослушане, и яснозрение, и имаше Божествено държане там.

Той е оставил много високи следи от своето пребиваване в Белене там. Аз лично не го видях, но ми се показа насън.

Сънувах го, че се намира в Сливен, преди да го арестуват, в моята стая, където съм родена, при моята баба. При моята баба в Сливен съм родена. И едната стена е паднала - три стени. А долу на улицата е цялото наше Братство, Бялото Братство. А той, застанал на ръба на моята стая, и казва тъй: „За Слава Божия!” Дойдоха и му туриха железа, белезници, арестуваха го. А те викат: „Не го даваме, не го даваме!” Народът вика, не го дава. А той казва: „За Слава Божия е!” И го откараха.

И го запомних - физиономията, не бях го виждала. Туй беше събота вечер. На другия ден беше неделя, отивам на беседа на Изгрева. И като влизам, бях закъсняла... И брат Христов беше там, не сядаше, той винаги прав слушаше беседите. „Аз, каза, не мога да седна да слушам беседа седнал, когато Господ говори.” Но като влязох, стоя и аз права, и като свърши беседата, седнахме там до лимона. Имаше лимон, една пейка и седнахме, и таман ще му кажа какво сънувах снощи (че видях един брат, който викаше и го арестуваха), отвори се вратата и влезна същият брат, Влайчо бе! Ама аз не знам, че е Влайчо. И до колоната застана, и като се юрнаха всички и го оградиха, и не можеш да идеш до него. И аз викам на брат Христов: „Ах, и аз снощи го видях. Кой е той?”

- Ами че ти не знаеш ли? Той е Влайчо, каза. Брей! И в тоз момент дойде Галито и взе да се разправя с него. Аз станах и искам да ида до него - не мога да пробия, много народ. Най-после се разредиха малко, той ме погледна, погледна, срещнахме си погледите и като отидох до него, казах, че „бих искала една среща с Вас”. Той ми каза: „Ний отдавна се познаваме духовно.” - „А една среща?” А той каза: „В сряда съм канен у Папазови, в дома на Папазови, вечерта, на вечеря. Ела там, ще се видим там.” Добре, ама туриха ме да пея в Операта и не можах да отида.

В.К.: И после го арестуваха?

Л.Т.: Минаха времена, не много, един ден влиза брат Кръстю при мене и вика: „Е, Лилиана, твоят сън се сбъдна! Този Влайчо (дето го видях) е арестуван, вече го арестуваха и пратен в Белене.” Да.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...