Jump to content

112. Димитрина Захариева


Ани
 Share

Recommended Posts

112. ДИМИТРИНА ЗАХАРИЕВА

В.К.: Така, на страница 43 от Вашите „Разговори с Учителя” Вие тука споменавате, че през това време брат Христов сяда на масата, гдето всички се хранеха обикновено и проведе разговор с госпожа Кършовска147. Коя беше тази Кършовска?

Л.Т.: Художникът Кършовски рисуваше декори в Операта и беше голям художник. Те се разведоха с жена си,нещо не вървеше животът им и тази г-жа Кършовска плачеше. И имаше среща с брат Христов на Изгрева, и аз тогава купих една кошничка ягоди за Учителя.

Сестрите казаха, че Учителят от няколко деня нито слиза да яде, нито приема някого. Аз седнах пред салона, турих кошничката до краката си, а тя беше с кордела вързана, отгоре с тензух - изящно нещо, скъпо, с едри ягоди вътре, красиво направени. И понеже печеше много юнското слънце, извадих си един много тънък шал, прозрачен, и се заметнах така, и кошничката е до мене.

И сестрите знаят, че Учителят няма да ни приеме. А брат Христов утешаваше плачещата Кършовска. Те се разведоха, в най-скоро време се получи развод. Това е. Питате коя е.

В.К:. „Сестра Димитрина Захариева се изкачи по стълбата и почука на вратата. Учителят отвори вратата и много строго й се скара, и я изпъди с думите, че е много нахална.” Тая Димитрина ...

Л.Т.: Защото тя настоява, въпреки че Той е зает, настоява да я приеме.

В.К.: Коя беше Димитрина Захариева?

Л.Т.: Тя беше приятелка на Методи Константинов.

В.К.: Димитрина Захариева и Димитрина Антонова една и съща ли е? Или не?

Л.Т.: Не.

В.К.: Значи Антонова е друга.

Л.Т.: Тази е Димитрина Захариева, учеше при мене пеене.

В.К.: Да, разбрах.

Л.Т.: Беше застанала на колене пред Учителя в Мърчаево.

В.К.: Кой, Димитрина Захариева?

Л.Т: Да. И почна да Му целува обущата, и взе да плаче: „Учителю, отказва ми да ми дава уроци по пеене. Моля Ви, кажете й да ми предава уроци, аз искам да стана певица като нея.” Целуваше Му обущата и плачеше.

И Учителят се обърна към мене и каза: „Не е зле да почнеш да й предаваш, но да идва сутрин.”

Тя го спечели Учителя. Започна да идва сутрин. Добре, ама не знам кой й напълни с бръмбари главата и един ден идва при мене - нищо не й взимах, предавах й безплатно,и ми казва: „Този брат Кръстю - да се освободиш от него, щото той с тъмни сили работи.” - „Тъй ли, викам, я да ти видя гърба! Скоро да излезеш оттука!” И я изпъдих. А това беше в най-големия студ, зимно време. И моят хазаин след един час идва, и ми чука на вратата, и казва: „Има една, която идва при тебе. Седнала е на стъпалата и плаче.” Тя не си отива, а седи в студа отвън и плаче.

Цели три години не я приех. Методи идваше да ме моли, тя идваше да ме моли. Не. Тя е дълга и широка история. Когато ме извика да спя у брат Пешо, там да спя, те се скараха с Методи и почнаха да се бият. Той я бие, и тя го бие. Той я бие, тя го бие. Аз станах посред нощ, часът е бил полунощ.

В.К.: В Мърчаево?

Л.Т.: В Мърчаево. Аах, знаеш какви страшни кучета има в село. Станах и в тъмното, както грее луната, си намерих дрехите и обущата, обух се и тръгнах през селото, да избягам оттам, щом видях, че се бият. И молитви казвам, докато стигна до Рилкини. А Рилкини са в началото на селото, трябва да мина цялото село. И като влязох в двора, кучето залая и брат Христов се обади от купата сено, той спеше там: „Я, сестра Лилиана!” - Връщам се, викам, защото се сбиха, сбиха се там.

На другата сутрин влизаме при Учителя и Той каза: „Ти снощи направи разходка по цялото село! Ти тука всичко можеш да намериш, но удобства няма да намериш! Не е виновен нито момъкът, нито момата. Те и двамата се ревнуват. Ревност има в тях. Виновно е времето, когато са се срещнали.

Когато двама влюбени се срещнат сутрин, влизат в рая.

Когато се срещнат на обед, всеки бърза да вземе от другия и пак се разделят, бягат.

Когато се срещнат вечер, влизат в ада.”

Чак след три години я приех и аз тогава попитах: „Къде ми е коланът?” Имах един колан от копринено кадифе с много хубава катарама, който го носех отгоре. Не можах в тъмното да го намеря. Тя каза: „Няма такоз нещо, няма го!” - Тя пристигна с колана ми. И го носила на голо, за да може да стане певица. Ама, разбира се, коланът беше вече изхабен. И ми го донесе.

Аз й простих тогава и я попитах: „Кога се срещнахте с Методи Константинов за първи път?” - „Вечер се срещнахме. Аз излизах от фабриката, тютюнева работничка бях. Той ме срещна и ме заговори, и ми каза, че съм приличала много на една негова любовница във Варшава, където той имал любовница. И много съм приличала външно на нея и, и започна нашето приятелство.”

Ето на.

В.К.: Думите на Учителя. Богат Ви е бил животът в Мърчаево. Прав е бил Учителят, че всичко може да намерите.

Л.Т.: Да, всичко.

В.К.: Всичко може да намерите.

Л.Т.: Значи много е важно времето, когато двама души почват да дружат. И външните условия са важни. Аз когато Го питам: „Учителю, отивам за някакво назначение, за някаква моя съдба!”, Той Си повдига очите нагоре и казва: „Небето е чисто, няма никакви облаци, ще успееш!” Значи гледа външната обстановка.

В.К.: А ние не обръщаме внимание на тия неща. Понеже не ги знаем. И ако ги знаем, не обръщаме внимание и не ги спазваме.

Л.Т.: А пък ще ги спазваме вече. Това е много важно.

В.К.: Ето как научихме нещо за Димитрина Захариева и Методи Константинов.

Л.Т.: Да. Познавате Методи, нали?

В.К.: Да, аз го познавах.

___________________________

147) Цветана Мицеева-Кършовска, 1915-2013, художник

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...