Jump to content

118. Каденцата на славея


Ани
 Share

Recommended Posts

118. КАДЕНЦАТА НА СЛАВЕЯ

Л.Т.: Имах, най-напред почна едно канарче, женско, го гонеха децата. Аз платих 200 лева да ми го дадат. Туй канарче се съедини не с канар, а с червеношийка, щиглец. И направиха си бебета.

В.К.: Излюпиха се пилци.

Л.Т.: Когато отидох да купя семе канарено, ме попитаха: „Канарчета ли имате?” - Не, викам, не ги знам. Имам женско канарче жълтичко, а мъжкият е с червена глава. Казват го щиглец или червеношийка. „А-а, ела бе, ела!” - вика на другия. - „Е, какво?” - Ами, викам, яйца има. - „[От] кога се мъчим да съединим канар с червеношийка, че се получавали най-добрите певци! И какво ли не правим - не щат да се съединят!” А при мене виж как стана, да кажа ли?

В.К.: Да, да, слушам.

Л.Т.: Беше следобед и лежах на кушетката на дъното. Имам голям прозорец с мрежа. И гледам, моето женско канарче кацна на мрежата с краченцата, а отвън дойде един щиглец и взеха да си приказват: „К-к-к-к-к-к-к-к-к-к-к.” А-а, отвън дойде и се лепна и той на мрежата.

Аз веднага станах. Дръпнах малко мрежата и наредих отвътре -те, щиглеците и канарчетата най-обичат гръстиното семе149, дето излиза гръсти. То е тлъсто и тъй го върти дълго в човката, да го счупи и отвътре вади голямо, тлъсто парче. А ми казват, когато ги храня на боб зърно да турям от тях, защото от тази тлъста храна получавали затлъстяване на сърцето и умирали от това. А те много обичат гръстиното семе.

И аз наредих долу гръстини зрънца. И вързах един дълъг конец. Отидох на кушетката и чакам. След малко дойде пак той. Той е избягал от обущаря. (Имаше обущар, който имаше кафези с щиглеци, той избягал оттам.) И пак дойде, „К-к-к, к-к-к”, и като видя пръснатите семена, и видя, че е открехнато, влезе вътре и аз затворих, и той остана вътре.

Сега, като купувах семето, казах: Нямам къщичка. Те си хвърчат тъй по стаята. И нали има тука пръчки на столовете, и започнаха любовни игри и любовни работи.

Като аз живеех на улица „Цар Крум”, като вървя, още по улица „Раковски”, преди да съм завила, чак на улица „Раковски” чувах като пеят. Той: „Тър-р-р-р-р”, като почне, гласът му лети.

И влизам. И тя започна сега, където има ресни - дърпа, където има памук, и това дърпа, събира. Иска да прави гнездо.

Те ми поискаха адреса, да дойдат да видят, защото те точно това искат, а пък аз съм го получила. Аз си мисля за моето пеене, моята опера.

И какво, снасяше 5-6 ей-такива мънинки яйца и лягаше на тях. Кра-ченцата й - кибритени клечки, толкова тънки, ги разчеква и стъпва отстрани, и като си тури задника, не натиска много върху яйцата.

И от нея аз записах - от женската, сума каденци. Една от тия каденци сложих в опера „Марта”.

Тя лягаше и много тихо пееше. [Пее] Ама нежно, хубаво. Отивах до нея с нотния лист и ги записвах.

И когато се явих при Атанас Маргаритов и казах: „Тая каденца от Флотов не ми харесва, аз имам друга.” - „Бе хубава е бе, Лилиана, много хубава. Отваряш ми работа. Твоята дубльорка сега и тя ще иска.”

Аз тогава казах на Учителя, че той ми отказва. Учителят ми каза: „Няма да го питаш. Сцената не е негова. Нито театърът е негов. Другия път като излезеш в „Марта”, няма да го питаш. Той ще ти подаде. (А оркестърът дава акорда и чака да я изпея.) Ще изпееш твоята!”

Леле, другия път като ми подаде и като пуснах моята каденца! Така прави, ама не може да ме спре. Много се ядоса, ама много.

В.К.: А тя беше не твоя, а на славея, на твоя славей.

Л.Т.: Да, на женската, не на мъжкия. Нали обикновено жените при птиците не пеят, само мъжете?

В.К.: Само мъжете.

Л.Т.: Да. Чак в клозетите ме е търсил с клавира, да иска да ме глоби - не можа да ме глоби. Аз се наложих и пеех моята каденца.

В.К.: Тя беше по-хубава.

Л.Т.: Много по-хубава.

В.К.: Значи тая е била на женската, която е пеела при Вас?

Л.Т.: Женската бе, женската пее на яйцата си. Затова се раждат такива певци. И знаеш ли какво, единадесет станаха!

И Мария Тодорова, и Борис Николов като идваха, се чудеха. Стаята ми беше, сега тъй както говорим, те пеят - не можем да си чуем приказката.

И знаете ли какво? Аз не им купих къщичка. Ами приспособих, едно нещо имах тъй, взех, че оплетох на ръка, за да им бъде мекичко, да не се удрят отвън. Направих дупки, с памук оплетени, и опънах, и турих цяло дръвче вътре, дъска, на която им турях водичка. И високо като вратата беше. Високо и да им е широко, хубаво. Те го виждаха, с Борис идваха.

_________________________

149) Гръсти - старото българско име на конопа. Билката коноп (латински: Cannabis) - от рода на покритосеменните растения, семейство конопови. Една от най-старите растителни култури на света

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...