Jump to content

119. Песни на Учителя, дадени на една ученичка


Ани
 Share

Recommended Posts

119. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ, ДАДЕНИ НА ЕДНА УЧЕНИЧКА

В.К.: Добре, те са идвали. Накрая Вие как решихте да дадете тези песни? Кой Ви накара да решите накрая?

Л.Т.: Аз винаги правя връзка с горе и във време на сън ми казват отгоре дали да дам или да не дам. Моят ръководител работи и има контакт с мене.

В.К.: И Вие така ги дадохте.

Л.Т.: Тогава, като ми кажат от горе. Аз не питам хората. Аз питам горе.

В.К.: Защото Мария Тодорова правилно е написала: „Те отначало не искаха да ги дадат и тогава ми беше трудна задачата, защото - казва, -ако не ги дадем тогава, никой няма да повярва след 40-50 години, че това са песни на Учителя.”

Това е един много голям проблем. Много голям проблем.

Л.Т.: Е-е, ама.

В.К.: Сега остават да седят ония три песни, които в това издание ще ги дадем. Да, това е един много голям проблем.

Л.Т.: Сега Борис Николов трябва да коригира дето е писала тя отдолу, че дадени на една певица. Няма такива работи! Той трябва да коригира, да пише името ми.

В.К.: Аз бях срещу това нещо, понеже аз съм работил със сестра Мария и подробно знам цялата история - според нея ама. Аз съм много запознат.

И тя казва така: „Понеже - казва, - сестра Табакова и Кръстю бяха дали написани на лист песни на Учителя, дадени чрез певицата Лиляна Табакова и Кръстю Христов - каза, - аз нямах нищо против нея, обаче Кръстю, той откъде накъде! Той не е певец и не исках той да бъде сложен. И понеже тогава, в ония години непосредствено след Учителя, смятах да не се дават имената на учениците, за да не се превъзнасят много - и т.н., - и ние ги махнахме от песнопойката. И Лиляна се разсърди, че сме махнали това нещо.

И аз го имам това нещо, тя ми го е показала как е изрязано от самата първа разпечатка.

Л.Т.: Да, ама не е правилно.

В.К.: Аз й казах, че това е грешка. Аз, казвам, ако бях, щях да сложа и портрета на Лилиана Табакова. Тя знаеш какво ми каза: „Когато ти издадеш песнопойката, ти я сложи.”

Л.Т.: Ха-ха-ха-ха.

В.К.: Това е едно нейно пророчество, казва: „Когато ти я издаваш, ти я сложи.”

Казвам, аз бих сложил една ей-такава голяма снимка. - „Ти, казва, можеш да сложиш, но ние тогава не можехме. Такива бяха събитията и ние така смятахме. Такива бяха времената.”

Казвам: Аз бих сложил. Казвам: Не е редно сега - „ученичка”.

Учителят дава дванадесет песни, „Битието” и други - „ученичка”! Ами кажи името на тази ученичка! Даже името няма.

Е, името. Ето например тука, в тази песнопойка, пише: „Песен, дадена от ученик”. И аз сега, 1990 година, трябва да ходя при Мария Златева, която единствена е жива, нали, и да я питам кой, какво, що и как.

Л.Т.: Не е правилно.

В.К.: Например „Сърдечен зов” е от Ковачев.

Л.Т.: Всяка душа си има и име.

В.К.: Ето например „Сърдечен зов” - писали само една буква. А той е Ковачев.

Л.Т.: Разбира се.

В.К.: Има цяла история за тази песен. Ами другите приятели? Мълчат.

Л.Т.: Това е крайност.

В.К.: Ето Дядо Благо. Той дава думите на няколко песни. Нали думи - ами кажи кой е! Кажи!

Л.Т.: Няма нищо лошо!

В.К.: Щял да се превъзнася.

Л.Т.: Бре, бре, бре.

В.К.: Какво като се превъзнася? Да се превъзнася!

Л.Т.: Ние не сме такова - животни, нали? Даже и на животното му казваш името.

В.К.: По-нататък тя ми каза, понеже ние това нещо го махнахме, Лилиана се разсърди.

Л.Т.: Не, аз не се сърдя.

В.К.: Не, то си е за сръдня, то си е за обида. И каза, понеже ние тогава не можахме да направим корекция, печаташе се на тайно място.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...