Jump to content

123. Песента на вокалите („Песен на гласните букви”)


Ани
 Share

Recommended Posts

123. ПЕСЕНТА НА ВОКАЛИТЕ

(„Песен на гласните букви”)

В.К.: Сега, на страница 51 от Вашите „Разговори с Учителя”, Учителят казва: „Аз ще те науча на една нова песен с нов ритъм. Тя няма да има думи и постепенно ще заглъхва.” За коя песен?

Л.Т.: „А”, само с „А” да пея. Аз я имам, но не я дадох. Сега, ето какво казва Той.

Първо, светските певци се разпяват с вокали, пет вокала.

А Учителят каза, че не е правилно - те са седем, още два.

Светските певци и педагози употребяват: А, Е, И, О, У. Даже на един тон пеят А Е И О У, да не се разклати гласът, спокоен да излиза дъхът, ама то се получава при певческото дишане с опора. И така обикаляш цялото пиано: пееш вокалите отдолу нагоре и отгоре надолу.

Учителят казва: „Не, седем вокала са: А, Е, Я, И, О, У, Ю”, с Ю свършва.

Стават седем. И всеки един вокал е един свят в Невидимия свят.

В.К.: И не се пеят на един и същ тон?

Л.Т.: И пак се пеят на един и същ тон, но и в най-различни комбинации.

Сега, има от Учителя „Песен на гласните букви”151 фотографирани.

Аз направих върху тая „Песен на гласните букви” тридесет и няколко варианта.

[Пее] Ха-ха-хаа, ха-ха-хаа, ха-ха-хаа - туй е Неговото, в 7/16 такт, неправилно.

А аз направих много вариации. Та-та-та-та-та-та-там, та-та-та-та-та-та-там, та, та е една от вариациите, да кажем.

Когато Той да си замине, на предната сряда (Той си замина в сряда), ами не пред от другата, а по-другата, по-предната...

В.К.: Значи Учителят си заминава на 27-и, предната сряда е 20.12.1944 г., а по-предната сряда е на 13.12.1944 г. Значи на 13.12.1944 г.

Л .Т.: Бях в сряда при Него и Му казах, че съм направила над тридесет вариации върху тая „Песен на гласните” (те са синички, малки песнопойки). Нямате представа как се зарадва. Като че ли Му казах: Учителю, под стълбата има диамантена мина, много диаманти има отдолу. Светна Му лицето. А вече се готвеше да си замине.

И тъй каза: „Значи учениците - казва (а пък то нито един ученик не дойде при мене), учениците - казва, ще получат техника.”

Щото тия вариации дават музикалност, дават техника, дават, музикална памет се развива.

В.К.: Вие ги разработихте.

Л.Т.: Имам ги.

В.К.: И 45 години никой не дойде.

Л.Т.: Никой.

В.К.: Е, голяма работа е това. Как сте издържали, не знам.

Л.Т.: И сега ще им бъде много трудно вече, защото за да достигнеш до тях, трябва да минеш известни стъпала. Изведнъж не можеш да имаш тая техника. Трябва да работиш върху този орган, да го владееш този глас. Не той тебе да владей - ти да го владееш.

В.К.: Значи Учителят казва: „Аз ще те науча на една нова песен с нов припев.” Вие я имате, записано само с вокал „А”.

Л.Т: Именно. Защото вижте какво казва Той.

Във времето още на Хермес Трисмегист в храмовете са правили ритуали-молитви. Те не пеели с думи. Причината каква е? Защото аз, ако пея сега и кажа „хляб”, пред мене застава един хляб. Ако кажа „извор”, ето ти един извор. А това те откъсва от духовния свят. Ти се държиш още за външните форми на физическия свят. А, ако пея „А-а-а”, няма форма, няма фигура.

В.К.: Да. Разбирам.

Л.Т.: Ако пея само вокали, аз се качвам в по-високи светове. Именно аз това го имам. Най-напред почвам с пет:

А-а, е-е, и-и, о-о, у-у.

Е-е, и-и, а-а, о-о, у-у.

В храма така пеели. И си акомпанирали с арфи и с флейти.

А после пък ще ги направя седем, но само вокали, никакви образи: нито хляб, нито извори, нито маси. Ти се откъсваш вече от реалния живот, защото нашият богат духовен живот се нарушава от нашите очи, понеже постоянно търсим външните форми, а Бог е вътре, ний трябва да влезем вътре в нас.

Да се откъснем от външното, за да намерим - и Христос е вътре в нас, и Бог е вътре в нас, и даже всички извори творчески. Като отворим тука тия центрове, започват да текат от висшите светове едни енергии и едни творчески импулси. И ставаме творци.

Ако сега (сега е най-бедната епоха на творчество, затова воюват), ако всички бяха творци, всеки ще мисли да твори и няма да има време да воюват.

Ако се раждат много художници, много поети, много писатели, много романисти, всеки ще влезе в своя творчески свят и ще се получи едно друго човечество.

А те сега, понеже имат енергии и се чудят къде да ги пласират - в аероплани, в бомби и посягат на живота, и какво става - избиването дава карма. Трябва после да се родиш и да платиш, дето си убил. И скъпо ще го платиш.

В.К.: Въпрос. В разстояние на 45 години идваха ли при Вас певици от нашето Братство, които да ги обучавате на тази школа?

Л.Т.: Имаше само една, която е следвала химия. Никога в миналото не е учила музика. Даже не знаеше нотата до къде се пише. И аз от тоя суров, каменен материал работех с нея с голямо усърдие, без да ми плаща и без даже (тя беше без работа, беше уволнена) и каквото дал Господ - супичка, туй-онуй. Оставаше при мене някой път да спи.

Само една идваше. А някой път идваше Гита, но Гита не можа, нали бе възрастничка и после, не можа да вземе певческото дишане.

А основата на пеенето е изкуството на дишане. Ако умееш да дишаш певчески, пеенето вече само тръгва, ти не можеш да го спреш. Но те нямат певческо дишане.

В.К.: Тази ученичка как се казваше? Тя какво прави? Тя певица ли е в момента?

Л.Т.: Тука е, тука е, но не може да изпее нито една песен, защото тоз живот почва. Затова няма резултат.

В.К.: Ясно.

Л.Т.: Идваха и някои братя, но като бях в бараката. Но тука, откак съм дошла, никой не е идвал.

Сега, аз не го казвам като упрек, но казвам, че ето сега идва проявление, но правят хорчета и туй, но слаба работа.

В.К.: Няма, младите не искат да отиват при възрастните. А възрастните искат да се проявяват. Те са чакали 45 години и не са работили, и сега на тези години искат да правят хор от възрастни приятели. А младите не искат да пеят с тях. Казват така: „Ние не искаме да пеем с баби.” Край. И затова този хор и състав е от пенсионери. И трябва млади хора, там е работата. Там е проблемът.

Л.Т.: Значи...

В.К.: Има млади, които са завършили Консерватория, които следват музикално, обаче не искат да пеят с баби.

Л.Т.: Със старите.

В.К.: Да, казват така: „с бабите”.

Л.Т.: С бабите, да.

В.К.: Такава е цялата работа.

Л.Т.: Ами, добре де.

В.К.: „Ама ние, казват, пеем много вдъхновено.”

А те казват: „Вие може да пеете вдъхновено, но много неточно и Вие не сте професионалисти. Ние искаме да пеем с професионалисти.” И там е проблемът.

Л.Т.: А-а, така.

В.К.: И понеже светът е отишъл много напред, знаете...

Л.Т.: Да.

В.К.: Чувате тия хора по телевизията и т.н.

Л.Т.: Да, да.

В.К.: А тези са останали на едно и също място. И затова Учителят казва (на времето съм намерил едно Негово изказване и запомнил), казва: „Ехе-е-е, светът ви е преварил.”

Л.Т.: Ами, че то няма вече и стари. Те си отидоха.

В.К.: Е, те са вече всички пенсионери.

Л.Т.: Има няколко.

В.К.: Така седи въпросът на този етап.

Л.Т.: Да, те са няколко.

__________________________

151) Забележка на съставителя Е. Ангелова-Пенкова: В изданието, съставено от Мария Тодорова (Песни на Учителя. София, [1949]) на страница 56, в раздел „Братски песни”, песента е с 5 вокала - А, О, У, Е, И

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...