Jump to content

127. Да играеш миналите си животи - ликвидиране на кармата


Recommended Posts

127. ДА ИГРАЕШ МИНАЛИТЕ СИ ЖИВОТИ

- ЛИКВИДИРАНЕ НА КАРМАТА

В.К.: Да. Сега тука, на 54 страница от Вашите „Разговори с Учителя” Вие казвате, Учителят Ви казал: Ти играеш миналите си животи на сцената.

Л.Т.: Каза ми го. Значи...

В.К.: Всяка една роля представлява Ваша част от живота, етапи от минали прераждания.

Л.Т.: Моят живот. Розина.

В.К.: Да.

Л.Т.: Лучия умира - в „Травиата” умирам на сцената - само две роли имам, в които умирам.

Всичките ми роли са минали животи.

В.К.: Вие, когато ги играехте, имахте ли усещането, че играете Вашия живот?

Л.Т.: Как да нямам!

В.К.: Че играете Ваш минал живот?

Л.Т.: Как да нямам! Аз бях и полуизлъчена на сцената. Ако ми забиеха една губерка в ръката или по тялото, нямаше да я усетя. Цяла губерка можеха да ми забият. Аз не бях аз. Аз бях полуизлъчена от тялото си. Затова аз дадох много хубави образи на сцената. Който ме е гледал и който помни, още си спомня.

В.К.: Сега, понеже Учителят Ви казва, че Вие играете Вашите минали животи на сцената, сега...

Л.Т.: И така ликвидирам.

В.К.: С кармата си.

Л.Т.:Да.

В.К.: Сега, дайте да ги почнем от образите. Първият образ, кой беше?

Л.Т.: Джилда.

В.К.: И какво усещане имахте за нея в минало прераждане?

Л.Т.: Била съм Джилда. Била съм с баща шут в „Риголето”.

В.К.: Да.

Л.Т.: Имам го туй усещане.

В.К.: Имахте го това усещане, че в оная епоха сте живяла.

Л.Т.: Ама затова, когато аз давам образа, аз интерпретирам с цялата си душа. Аз не пея като другите.

Учителят даже ми каза: Недей отива да гледаш другите като играят същата роля, защото без да искаш, ще вземеш от тях. Ти да бъдеш оригинална.

Да си имам мой собствен образ, собствени изживявания и движения на сцената.

В.К.: Следващият образ, следващата роля?

Л.Т.: Следващата. Даваха ми даже и пажове да играя: в „Бал с маски” ми дадоха пажа, в „Хугеноти” ми дадоха пажа. А пажът е влюбен в кралицата. Млад момък и понеже бедрата на тогавашните пажове са с трико, особено облекло, голяма шапка и голямо перо. А ролята е колоратурна, имам даже каденци там. Те са по-малки роли. Но не ги считам като нищо, но все пак трябва грим, да изляза, да пея - не е лесна работа.

След това следва „Травиата” - Виолета. Когато е влязъл при нея свещеникът да я причасти и като излязъл, казал: Аз излязох от стаята на една светица! - Макар че тя, Виолета в „Травиата”, е била лека жена.

В.К.: Куртизанка.

Л.Т.: Да. Той й е дал причастие. И всичките ми роли, които пях, са мои минали животи.

В.К.: Сега, въпросът ми е там. Учителят Ви е казал, че Вие си играете Вашите минали прераждания. А преди това изказване на Учителя Вие имахте ли това усещане?

Л.Т.: Имах го.

В.К.: А след като Ви го каза вече, как разглеждахте нещата?

Л.Т.: Ами, да.

В.К.: По друг начин? Точно това исках да Ви питам. Това е много интересно.

Л.Т.: Много.

В.К.: Едно е, когато човек, нали, усеща.

Л.Т.: А друго е, като вече...

В.К.: ...го каже това Учителят.

Л.Т.: Великият Учител да ти го каже.

В.К.: И аз затова исках да видя как тези неща са се отразявали у Вас.

Л.Т.: Всъщност даже, когато съм била в голямо препятствие и това, а Той като каже, че ще се преодолее и каквото каже, винаги ставаше, винаги. Даваше ми импулс да бъда смела и да вървя напред. Винаги, в най-големите изпитания, Учителят е бил, не само към мене, но и към всички, които са имали контакти с Него. Не съм само аз.

В.К.: Всеки си има изживяване.

Л.Т.: Но Той чрез мене работеше и с Операта. Искаше да има контакти с артистите от Операта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...