Jump to content

127. Да играеш миналите си животи - ликвидиране на кармата


Ани
 Share

Recommended Posts

127. ДА ИГРАЕШ МИНАЛИТЕ СИ ЖИВОТИ

- ЛИКВИДИРАНЕ НА КАРМАТА

В.К.: Да. Сега тука, на 54 страница от Вашите „Разговори с Учителя” Вие казвате, Учителят Ви казал: Ти играеш миналите си животи на сцената.

Л.Т.: Каза ми го. Значи...

В.К.: Всяка една роля представлява Ваша част от живота, етапи от минали прераждания.

Л.Т.: Моят живот. Розина.

В.К.: Да.

Л.Т.: Лучия умира - в „Травиата” умирам на сцената - само две роли имам, в които умирам.

Всичките ми роли са минали животи.

В.К.: Вие, когато ги играехте, имахте ли усещането, че играете Вашия живот?

Л.Т.: Как да нямам!

В.К.: Че играете Ваш минал живот?

Л.Т.: Как да нямам! Аз бях и полуизлъчена на сцената. Ако ми забиеха една губерка в ръката или по тялото, нямаше да я усетя. Цяла губерка можеха да ми забият. Аз не бях аз. Аз бях полуизлъчена от тялото си. Затова аз дадох много хубави образи на сцената. Който ме е гледал и който помни, още си спомня.

В.К.: Сега, понеже Учителят Ви казва, че Вие играете Вашите минали животи на сцената, сега...

Л.Т.: И така ликвидирам.

В.К.: С кармата си.

Л.Т.:Да.

В.К.: Сега, дайте да ги почнем от образите. Първият образ, кой беше?

Л.Т.: Джилда.

В.К.: И какво усещане имахте за нея в минало прераждане?

Л.Т.: Била съм Джилда. Била съм с баща шут в „Риголето”.

В.К.: Да.

Л.Т.: Имам го туй усещане.

В.К.: Имахте го това усещане, че в оная епоха сте живяла.

Л.Т.: Ама затова, когато аз давам образа, аз интерпретирам с цялата си душа. Аз не пея като другите.

Учителят даже ми каза: Недей отива да гледаш другите като играят същата роля, защото без да искаш, ще вземеш от тях. Ти да бъдеш оригинална.

Да си имам мой собствен образ, собствени изживявания и движения на сцената.

В.К.: Следващият образ, следващата роля?

Л.Т.: Следващата. Даваха ми даже и пажове да играя: в „Бал с маски” ми дадоха пажа, в „Хугеноти” ми дадоха пажа. А пажът е влюбен в кралицата. Млад момък и понеже бедрата на тогавашните пажове са с трико, особено облекло, голяма шапка и голямо перо. А ролята е колоратурна, имам даже каденци там. Те са по-малки роли. Но не ги считам като нищо, но все пак трябва грим, да изляза, да пея - не е лесна работа.

След това следва „Травиата” - Виолета. Когато е влязъл при нея свещеникът да я причасти и като излязъл, казал: Аз излязох от стаята на една светица! - Макар че тя, Виолета в „Травиата”, е била лека жена.

В.К.: Куртизанка.

Л.Т.: Да. Той й е дал причастие. И всичките ми роли, които пях, са мои минали животи.

В.К.: Сега, въпросът ми е там. Учителят Ви е казал, че Вие си играете Вашите минали прераждания. А преди това изказване на Учителя Вие имахте ли това усещане?

Л.Т.: Имах го.

В.К.: А след като Ви го каза вече, как разглеждахте нещата?

Л.Т.: Ами, да.

В.К.: По друг начин? Точно това исках да Ви питам. Това е много интересно.

Л.Т.: Много.

В.К.: Едно е, когато човек, нали, усеща.

Л.Т.: А друго е, като вече...

В.К.: ...го каже това Учителят.

Л.Т.: Великият Учител да ти го каже.

В.К.: И аз затова исках да видя как тези неща са се отразявали у Вас.

Л.Т.: Всъщност даже, когато съм била в голямо препятствие и това, а Той като каже, че ще се преодолее и каквото каже, винаги ставаше, винаги. Даваше ми импулс да бъда смела и да вървя напред. Винаги, в най-големите изпитания, Учителят е бил, не само към мене, но и към всички, които са имали контакти с Него. Не съм само аз.

В.К.: Всеки си има изживяване.

Л.Т.: Но Той чрез мене работеше и с Операта. Искаше да има контакти с артистите от Операта.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...