Jump to content

131. Разминаване с години


Recommended Posts

131. РАЗМИНАВАНЕ С ГОДИНИ

В.К.: Сега, дайте да я видим, одеве нали имахме друга работа.

Л.Т.: Но трябва машината да ми бъде оправена, да мога да пиша, за да я преписвам. Ето, така почва.

В.К.: Да. Това е: „Нова окултна школа по пеене”. Задача от Учителя.

Л.Т.: А тука имам Прибавка към „Школата”. Значи аз не лежа на гърба си.

В.К.: Сега, това е целият текст, така ли?

Л.Т.: Цялата.

В.К.: И колко копия имате? Едно, две, три?

Л.Т.: Само туй. Затова ще я препиша.

В.К.: Вие защо искате да я препишете?

Л.Т.: Нека да има още едно - едно да мога да дам.

В.К.: Въпросът е следният: Вие искате да я препишете, да добавите нещо или?

Л.Т.: А не, както си е.

В.К.: В такъв случай ние може да направим така: да я извадим на ксерокс и оригиналът ще остане при Вас, а ксероксът ще дойде при мен.

Л.Т.: А, тъй може, за да не си играя. Защото на пишущата ми машина „с”-то ми не работи, „4” не работи, кавичките не работят.

В.К.: Аз мога да я извадя, но аз отговарям за нея, нали, аз няма да я открадна.

Л.Т.: Но аз сега не я давам.

В.К.: Сега не, но по принцип се разбираме, нали? Няма смисъл да я препечатвате. Аз ще я извадя на ксерокс и Ви връщам оригинала, а Вие ще се подпишете на ксерокса, че това е Вашият оригинал. Момент.

Л.Т.: Милиони струва.

В.К.: „Школа”, струва милиони. Струва.

Л.Т.: Това вече са прибавки.

В.К.: Това е въведение тука.

Л.Т.:Да.

В.К.: Значи това е въведението.

Л.Т.: Да.

В.К.: Сега какво се уточняваме? На този етап ние с Вас ще работим по същия начин.

Л.Т.: Искам не само тука двамцата да си приказваме, ами вече да се отпечата, да се пръсне и народът да има полза от нея.

В.К.: Сега, сестра, това, което Вие искате - да се отпечата, е добре.

Л.Т.: Учителят иска това.

В.К.: И аз искам да се отпечата. Това е моя цел. Но на този етап, сега, това нещо, което Вие искате, е нещо много ценно, то е пълно, то трябва да има някои прибавки, някои обяснения. Ето защо аз Ви питам и разпитвам.

Л.Т.: Това е в човешкия свят - за прибавките, които говорите, а окултният свят е друг.

В.К.: Сега, пример. Ако ние отпечатаме веднага това, няма да станат ясни някои неща.

Л.Т.: Е, че какво като не стане? Който разбира - разбира! Който има по-висока еволюция, ще разбере.

В.К.: Аз не трябва да Ви изпусна. Докато сте още жива, Вие трябва да разкажете подробно някои неща.

Л.Т.: Да. Искате.

В.К.: Това ми е целта. И аз Ви казвам това, защото ние може да го отпечатаме, а това, което Вие знаете и го кажете, никой вече не го знае. Затова на този етап аз зная кое е най-важното за мене в момента. Кое е най-важното? Да Ви използваме, колкото помни Вашето съзнание, да го запишем, да го запечатаме. Да не Ви изпуснем. Това е моята цел. А Вашата цел се покрива с моята цел.

Л.Т.: Да се разпространи.

В.К.: Ще се отпечата. Спокойно, бавно, нали сме почнали работа.

Л.Т.: Ако почне България да се меси във войната, да започнат „Бум, бум, бум”!

В.К.: Няма „Бум, бум”, няма.

Л.Т.: А-а, вземат страна.

В.К.. Лошото е, че нашите вземат страна. И аз съм бягал от американските бомбардировки. Като бях в Либия и аз бягах от американските бомбардировки. Знаеш как отгоре самолети, само ги чуваш като гръмотевица, страшна работа.

Л.Т.: А-а.

В.К.: Бях в чужбина и знам какво са бомби.

Л.Т.: Учителят каза: За Мене българите са евреи, еврейски народ и ще минат през големи страдания. Сами си пъхат главите в торбата.

В.К.: Сами си пъхат. Значи днеска приключихме. На тоя етап така.

Л.Т.: Разбра ли сега?

В.К.: Разбрах.

Л.Т.: Трябва да пращаме такива мисли!

В.К.: И Вие сега разбрахте, че в момента работим последователно, систематично и няма да се бърза. Защо няма да се бърза? Аз искам да запиша всичко. И ще върви едно след друго. За това нещо трябва време.

Л.Т.: Ама много го разтакате.

В.К.: Не го разтакам. Аз съм тука четири дена с Вас. Къде са 45 години? Двадесет години съм чакал. Къде са четири дена в седмицата!

Л.Т.: [Смее се]

В.К.: Аз съм за пети път при Вас!

Л.Т.: Да, да.

В.К.: Ние започнахме от 15 януари, а сега е 19-и. Вие искате за четири дни, на петия ден да излезе от печат. То не става така.

Ами знаете ли, всичко това, което записвам на магнетофонна лента, трябва да се препише на пишеща машина.

Л.Т.: Ами Вие като ме обуете в борч, че имам да Ви давам една сума?

В.К.: Каква сума? Това за всичко аз отговарям.

Л.Т.: А-а, не е тъй. А това е мой борч!

В.К.: Няма борч.

Л.Т.: Аз ще си го платя.

В.К.: Аз съм дал пари на хора, които не са свършили никаква работа.

Л.Т.: Вижте, ще дадете мъничко, по-малко пари да дадете, че ако загазим, да мога да Ви ги върна.

В.К.: Няма, аз ако загазя, аз ще загазя. Вие каквото трябва, сте го свършили. Аз загазвам.

Л.Т.: Не искам да Ви бъда борчлия. Аз не мога да спя, ако имам да давам.

В.К.: Сестра, понеже това се записва на магнетофона:

Аз съм изпратен да Ви помогна, да свърша една работа.

Аз съм длъжен да Ви помогна.

Аз имам един маниер на работа, изпитан от векове, и аз го прилагам при всички приятели.

Пример: Като отида при някой и му предложа работа, и той ми откаже, аз го оставям.

Л.Т.: Както и мене ме оставихте.

В.К.: Аз Ви оставих на времето, преди двадесет години. Ами аз Ви предложих, Вие отказахте.

Вие питахте: Какво ще направите със записите на моите песни?

Казах: Ще Ви оставя в една кутия, ще ги запазя и ще ги извадим на плочи.

Вие казахте: Аз в кутия не мога да бъда пъхната.

Аз казах: Ето, тука е Жечо Панайотов, слуша, и той е свидетел, и после никой не може да ме обвини.

Той вика: Не, няма да те обвини.

- Жечо, ти готов ли си да работим?

И ние работихме с него и всичко е записано - неговите опитности, той ги даде. Аз го накарах да ги напише. Това беше 1972 година, преди двадесет години. Имам всичко.

Казвам: Жечо, ти си свидетел. Ето, сестрата също е свидетел в момента. Тя не случайно седи тука и слуша. Защо? Защото в Невидимия свят трябва да има един свидетел - както за мене, така и за тях. Значи за това аз нямам вина.

Сега, в този случай, нали, аз работя при Вас. От Вас се иска да издържите и от мен се иска да издържа.

Л.Т.: Ясно.

В.К.: И за мен не е лесно. Ами вчера аз се върнах изморен, аз не бях спал, бях нощна смяна. Аз трябва да легна да спя, вкъщи изключих всички телефони, главата ме боли. Станах, работих два-три часа, за да мога да се подготвя за днеска. Сутринта съм станал в пет часа. От 6 до 8 работя.

Няма транспорт, аз се притеснявам. Аз работя. Сега на следващата среща аз трябва да дойда подготвен при Вас, аз не мога да дойда така.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...