Jump to content

132. Белите чорапи и благословението за Боян Боев


Ани
 Share

Recommended Posts

132. БЕЛИТЕ ЧОРАПИ И БЛАГОСЛОВЕНИЕТО ЗА БОЯН БОЕВ

Л.Т.: Сега, до коя страница сме стигнали?

В.К.: Страница 157 от Вашите „Разговори с Учителя”.

Л.Т.: Този Дух, който бе в мене, ме караше да Го питам: Учителю, колко е часът? - И проверявах моя часовник винаги с Неговия.

Най-напред така почвах, но не го пиша.

- Колко е часът?

Учителят вади златния часовник и ми казва точно, и аз го сравнявам с моя, и почваме работа.

В.К.: Но Вие имахте ли усещане, че във Вас влизаше някакъв Дух?

Л.Т.: Усещах.

В.К.: Че влиза във Вас?

Л.Т.: Да. Когато плетох чорапките на брат Боян, Вие ще дойдете до него, аз влязох при Учителя Той да ги благослови. Добре, ама часът беше три следобед, три и половина, а Той не беше обядвал - в Мърчаево беше. А Той изпрати тогава брат Христов в затвора при Муравиев и при Димитър Дичев - министри, по братска работа.

В.К.: За какво беше, не си спомняте?

Л.Т.: Не го знам, при тях го прати.

И аз казах: Брат Христов, аз отивам при Учителя, да благослови чорапките, които изплетох за брат Боев.А часът минаваше три и Той не беше обядвал. А сестра Юрданка Жекова Му готвеше. Тя идва с една табла, да Му поднесе обяда и каза: Почакай да се нахрани, Той ще те приеме.

И аз влязох в столовата - там имаше столова. Там дръпнах една песнопойка и почнах да чакам, умствено си пеех. Доста време чаках Той да се нахрани. И върху таблата видях една водна чаша - черна, водна течност като кафе и в чинийка имаше яйца, на Учителя тя поднесе и нещо друго.

След малко тя идва и вика: Учителят те търси, пита за тебе. И тогава влязох. Щом влязох, казах (затова зная часовете, в колко съм влизала): Учителю, колко е часът, Вашият?

И веднага проверих с моя.Той каза: „Седнете!”

А аз казах: Няма да Ви отнемам много време. Аз идвам,даже права седяща благословите с Вашите свещени ръце едно нещо, което съм приготвила, да го поднеса на брат Боян Боев. И Му дадох оплетените чорапки - огладени, изпрани, върху хубава хартия. И Той ги тури така, и си захлюпи така, и си затвори очите за дълго време, и ми ги подаде: Сега иди и го намери, и му ги поднеси.

А след туй се получиха много интересни неща. Той започна да ни наблюдава. Жените наоколо казаха: Боян не е в стаята си, ами зад оня дувар от камъни. Там иди и извикай. И аз извиках: Брат Боян!

Той се показа с чорлава коса - значи е спял там, почивал. Тогава той беше пъргав, не носеше патерици. Скочи и дойде при мене: Какво обичате, сестра? Викам: Учителят ме праща.

- „О-о-о! Няма Любов като Божията Любов!” - много хареса това и му подадох чорапите. Ами той вече беше на деветото небе от радост, защото минаха през ръцете на Учителя.

И аз почувствах, че той десетки години продължаваше от това благословение върху краката му, защото той страдаше от краката, нали.

И тогава той каза тъй: Седнете на масите - където се хранят на двора у Темелко, аз след малко ще дойда. Отиде в стаята си и донесе много листа, в които е стенографирал последната екскурзия с Учителя на Острец, какво е говорил и почна да ми превежда стенограмите на български. Главите ни бяха едно до друго.

Сега Учителят погледна от прозореца и видя картинката, и излезе отвън, и както ние сме едно до друго, Той започна да се разхожда пред нас. И все в нас гледаше.

А сестрите пък, които бяха в кухнята и работеха, се показаха на стълбата и казаха: Брат Боян, заповядай вътре да закусиш и покани и сестрата! Той ме покани, аз отказах.

Аз казах така: Брат Христо сега се е върнал може би от София и аз желая с него да вечерям.

Щото беше вече доста късничко станало. Аз отказах тая покана. Значи Учителят наблюдаваше как той ми четеше стенограмите, да ми се отблагодари за чорапките.

Но брат Боян още щеше да задържи краката си здрави, ако не беше тръгнал по акъла на Юрдан - шофьора на Лулчев. Юрдан му казал: Брат Бояне, ела, ще минем с мойта кола Арабаконак. А вече почнали снежинки да прехвърчат, студено и сестра Веса, съпругата на брат Жечо Панайотов, му казала: Брат Бояне, недей да тръгваш, защото краката ти, ако изстинат, ще се получи усложнение. Той не я послушал - послушал Юрдан.

Качил се на колата и когато се качили на планината, на високо, било много студено, се счупва едното колело и не може да го поправи. И застават на едно място и брат Боян силно се простудява. Това му костваше живота, защото една година и осем месеца (тука не го пиша), той се разболя сериозно.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...