Jump to content

134. Тежестта на динята и на певицата


Recommended Posts

134. ТЕЖЕСТТА НА ДИНЯТА И НА ПЕВИЦАТА

В.К.: Сега ние продължаваме коментариите. На страница 55 от Вашите „Разговори с Учителя” Учителят поема с една ръка онази диня, която носите с двете си ръце.

Л.Т.: А-а, да.

В.К.: Тя голяма диня ли беше?

Л.Т.: 13 килограма и 700-800 грама.

В.К.: Вие Му я подавате с двете ръце, Той я поема с едната.

Л.Т.: И то, Той ми я тури чак горе на ръцете, щото тя е обемиста, голяма.

В.К.: Да.

Л.Т.: Той я пое, така направи, с едната ръка.

В.К.: Все едно, че ябълка поема.

Л.Т.: Като че ли Му подавам ябълка. А аз се двоумя как да я туря на Неговата длан. Двоумя се. И най-после я турих. И с нея направи крачка, клекна внимателно на земята, за да я търкулне. Аз се смаях. И когато изказах моето учудване, Той каза: Аз не я поех сам, други я поеха. Други също.

В.К.: Да. Сега, на същата страница. Каква е тази цигулка с кутия с английски рог? Там има някаква цигулка.

Л.Т.: А, вижте какво. Аз бях вече в Операта и ми дадоха след ваканцията, лятната, ще почна да уча ролята на „Отвличане от сарая”, на Блондхен, от Моцарт. Но аз винаги приготвях ролята си предварително и се явявах пред диригента с почти научена роля.

А аз трябваше да отида на почивка в Банкя с гълъбчето, което беше пострадало и на рамото ми се качваше.

И отидох в Банкя, намерих си квартира. Всеки ден вземах вана в баните. Казах на брат Христов да ме посещава и си отива пак. И му казах: Много ми липсва цигулката! А той сега не може на отключва и да ми донесе моята.

Казал на Учителя, че ми липсва цигулка, защото с нея си уча бъдещата роля. И Учителят даде една цигулка, но не в такава кутия като за цигулка, а кутия като за английски рог. И когато пристигна на гарата брат Христов в Банкя, аз излязох да го посрещна и гледам, той носи такава кутия като за английски рог. С тая цигулка аз си учих предварително бъдещата роля.

В.К.: Това беше цигулка на Учителя?

Л.Т.: Да, ама върнах Му я после.

В.К.: Става въпрос за една цигулка, която Той в Америка я носил и я върнал, някакъв стар модел цигулка с голяма продълговата кутия. Не е тази цигулка, нали?

Л.Т.: Не е. Не.

В.К.: Аз за това исках да запитам.

Л.Т.: И аз, щом си свърших работата,и така си заучавах предварително ролите.

В.К.: Да. Тука на 56 страница казвате, че сте имали неприятности в...: „Аз Му разправях една объркана работа в Операта. Той ми каза: Ти никога не одобрявай хора, които се карат и които вършат зло. Каква „объркана работа”?

Л.Т.: Даже съм я забравила и не искам да си цапам устата. Какво ми казваше: Даже не стъпвай, казваше, в тяхното лайно, Учителят, защото това е нечистота.

В.К.: Тука казвате:“Ти или се откажи...”155. Става въпрос дали трябва да се откажете от една роля, която не е за Вашия глас. Те са Ви давали роля, която не е за Вашия глас.

Л.Т.: Да, искат да ми дадат за алт, а аз съм колоратурен сопран.

В.К.: Как го разрешихте този въпрос?

Л.Т.: Ами освободих се.

В.К.: Да. Сега тука се съобщава следното: „Като спре войната, ти ще отидеш в странство.”156

Защо не отидохте? Имахте ли условия или нямахте?

Л.Т.: Защото Учителят ме изпита. Това беше изпит, аз тъй го почувствах. Аз Му отговорих: Не желая да отида в странство, защото каквото науча тука при Вас, никъде няма да го намеря.

А Той много се зарадва, че аз отказах да отида в странство, а предпочетох да се уча при Него. Той много се зарадва. И още повече се отвори към мене.

В.К.: Знаете ли, това е точно така, защото аз имам опитност и от други приятели, които са искали да ходят в странство да учат цигулка, да работят и Учителят им казал: Защо ще ходите там? Това, което Аз ви давам, малко ли е?

Л.Т.: Аз издържах.

В.К.: А Вие сте издържали изпита направо.Това е интересно.

Л.Т.: Той ме възлюби още повече.

В.К.: Тука, в това, което сте написали, винаги, когато пишете за брат Христов, пишете „брат” с главна буква. Защо го пишете с главна буква?

Л.Т.: Защото братът е много нещо! Също, като пиша „Небе”, турям главна буква. Като пиша „Светлина”, турям главна буква, даже като пиша „Природа”, П-то е главна буква, защото е Божествената Природа.

В.К.: Съгласен съм, но тука за думата „брат” не може ли с малка буква?

Л.Т.: Бе може, ама на, нещо ме кара!

В.К.: В знак на уважение към Христов, че е положил труд и т.н.

Л.Т.: Към голямо уважение. С главна буква се натиска специално копчето на пишущата машина.

В.К.: Знам, че се натиска. Не, аз искам да питам дали е в знак на уважение?

Л.Т.: От големи адмирации.

В.К.: Уважение към него.

Л.Т.: Да, към всеки брат, не само към него.

В.К.: Сега, аз разбирам, знам какво представлява „брат” горе, в Невидимия свят, нали, какво представлява „сестрата”.

Л.Т.: Като го пиша с главна буква, аз го въздигам още повече.

В.К.: Значи самото съдържание „брат”...

Л.Т.: ...е много високо.

В.К.: Вие затова слагате главната буква.

Л.Т.: Също и „Ученик”, да бъдеш Ученик!

В.К.: Защото аз го възприех като уважение и адмирации към брат Христов.

Л.Т.: Не само. И към брат Христов - винаги.

В.К.: Към самата дума „брат”, съдържанието. Да.

Л.Т.:Да.

В.К.: На страница 56 от Вашите „Разговори с Учителя” Вие споменавате тази история за кучето на Морфова. Какво знаете изобщо за Морфова?

Л.Т.: За кое?

В.К.: За певицата Морфова - какво знаете за нея? Мен са ми разказвали, че Учителят я поканил да изнесе концерт горе. Тя отказала. Поканил я горе - отказала е.

Л.Т.: Учителят е пращал някои от Братството, сестри, да учат при нея пеене, за да я привлече. Но тя държеше връзка с черквата, може би, винаги е запалвала кандилото, на нощната й масичка имало Библия и прочее. И не е приела Неговата покана, не я приела.

В.К.: Тя от какво се плашела, от общественото мнение или че ще си провали кариерата?

Л.Т.: Нейният съпруг Лукаш, и той е влияел. А той е бил против Учителя.

В.К.: Значи не е могла да прескочи тия неща.

Л.Т.: Не може.

В.К.: А тя идвала ли е при Учителя на среща или не?

Л.Т.: Никога.

В.К.: Никога.

Л.Т.: После, тя имаше толкова месо върху себе си...

В.К.: Беше много пълна.

Л.Т.: …. че когато пееше, не можеше да си срещне тъй ръцете, ами стигаха дотук, всичко бяха меса.

В.К.: Да, пълна, дебела.

Л.Т.: Имаше най-красивия глас, какъвто съм чула досега. Гласът излизаше от памуци вътре - такава мекота на тембъра и такава широта, небесна. Много красив тембър.

В.К.: А тя колоратурен сопран ли е била?

Л.Т.: Недостигнат глас от никой, най-хубавият глас имаше тя. Но опитала се да отслабне, само три килограма. Отслабнала, но веднага се отразило на тона - почнал да се люлее и дишането се опорочило. И веднага си върнала пак трите килограма. Значи ние, певците, трябва да имаме и това предвид.

При едно положение, в което аз се явих при Него, Той каза, но брат Христов Го попита: Да бъде ли по-пълничка или по-слабичка? - за мене. Аз се явих с едни прозрачни тука, това беше газ и целите ми ръце се виждаха през този [газ], понеже бе прозрачен. Той ме изгледа и каза: Тъй, както е сега, нито да наддава, нито да намалява от теглото си. - Тъй да остана. Питахме Го, да, питахме Го.

_____________________________

155) Виж точка 26 от „Срещи и разговори с Учителя”

156) Пак там

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...