Jump to content

139. Птиците и грешниците


Ани
 Share

Recommended Posts

139. ПТИЦИТЕ И ГРЕШНИЦИТЕ

В.К.: Сега тука, на 65 страница от „Разговорите с Учителя” става въпрос за Вашите хазяи.

Вие сте квартирант на Абаджиеви. Защо Христо застанал на тяхна страна, на хазаите? Защо са го тормозили? Какво са му казали?

Л.Т.: Вижте какво, дъщерята на хазаите беше стара мома и беше зъболекарка. Имаше брат, по-малък от нея. Брат Христов им казал да не ме безпокоят, да не ми пречат на работата. Те го вардели, когато идва, дръпвали го в една стая и почвали да го тормозят, и му казали тъй: Не може дъщерята да търпи крясъците на птиците!

Понеже обща стена имаме, не може да търпи, като пеят канарчетата ми - моите птиченца и гълъбчета. А като се отвори прозорецът, насреща имаше до прозореца дърво и там пееха гугутки и птиченца. Тях можеше да търпи.

Той им казвал: Само на мене казвайте, нея не я безпокойте. Добре, ама един ден вече влиза той, изсмукан от тях, влиза. Викам: Нещо болен ли си? Какво? А той крие, че те са го масажирали.

В.К.: Викали са го, били ли са го?

Л.Т.: Ами кой знае какво са го правили, мъчили са го и той казваше: Сестра Лилиана, да отстраним пък тези птиченца от тука, да ги извадим?

Значи той остана вече на тяхна страна.

В.К.: А-а, за това е на тяхна страна, да.

Л.Т.: И аз, както варях, тогава грах варях, и тъкмо сипвах в една чинийка - добре, че не беше стъклена, ами беше алуминиева. Както сипвах горещ грах и като той каза това, и разбрах, че застава на тяхна страна, аз избухнах и заплаках, и хвърлих чинията нагоре. А таванът не беше тъй висок, както тука, по-нисък, и грахът се залепи на тавана, и чинията падна долу, без да се счупи. И заплаках.

Веднага слезе той, взе такси, качихме се двамата - при Учителя. Аз викам: Ученик ли съм, Учителю? - И плача, защото избухнах. (Това не го пиша.)

В.К.: Да. Така. Сега, кои са тези две сестри, които стоят пред вратата на Учителя и не работят нищо, и са роднина на Балтаджиеви?

Л.Т.: Едната е роднина на Балтаджиеви, а другата не я знам каква. Винаги седяха като стражари пред вратата и молитвено настроени към Него.

В.К.: Аз съм слушал за тази Теофана и сестра й Дора Савови, Катя Грива и други - седят непрекъснато, седят така, слушат и гледат. Не работят нищо.

Л.Т.: Да. А Учителят обичаше всички сестри и братя като пчелички да работят, а не да медитират.

В.К.: Да. Вие преместихте ли се в друга квартира?

Л.Т.: Ами преместих се.

В.К.: Къде се преместихте?

Л.Т.: Той каза така: Било е време, когато светиите отстъпваха. Сега светиите няма да отстъпят на грешниците! - Обърна се към брат Христов и каза: Ще намериш друга квартира. - Ей в същия двор, на улица „Цар Крум” №9.

Тяхната къща беше към улицата, ниска. Навътре имаше блок, на третия етаж живееха семейство Павлови. И там на ръце се пренесох. И за пианото нямаше нужда от каруца.

В.К.: И се преместихте там.

Л.Т.: В същия двор.

В.К.: Да, сега...

Л.Т.: А ще видите по-нататък, като почнаха бомбардировките, ама не сте дошли още.

В.К.: Аз не съм дошъл.

Л.Т.: Те имаха мазе. Не се скриха в тяхното мазе Балтаджиеви, а дойдоха в нашето мазе да се скрият и скъсаха ревера на брат Христов на палтото, се бяха, скопчиха в него, и викаха: Простете ни, много несправедливи бяхме към Вас! - Искаха извинение.

В.К.: Така, на 65 страница от „Разговорите с Учителя” Учителят Ви показва как да се кланяте на публиката: „като жито, като полюшкано от вятъра”. Това е много интересно.

Л.Т.: Аз Му казвах: Как да се покланям? А Той винаги дава движенията, каквито са в природата. Например даже тия сега движения, които ги правят по телевизията при изпълнение на песни и модерни танци - те не са от природата взети. В природата няма такива движения. Те са за възбуждане на пола.

В.К.: Кълчене.

Л.Т.: Кълчене. А птиченцето, като кацне на клончето, не си върти задника като пее, а си пее и благодари на Бога. Тъй че тия движения, които естрадните певци правят, не са подходящи за пеенето.

В.К.: Да. Сега, как беше точно движението?

Л.Т.: Както имаме празни класове на жито, те стърчат нагоре, не се покланят.

А когато класовете са пълни със зрънца, то се навежда. Така да се покланяме, като че са пълни със зрънца житните класове. Нежно и пластично да се покланяме.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...