140. Изпитът на Кръстю Христов Трифонов

[Ани]

140. ИЗПИТЪТ НА КРЪСТЮ ХРИСТОВ ТРИФОНОВ

В.К.: Да. 66-а страница от „Разговорите с Учителя”. Защо Венцислав Янков е ходил при доктор Шмидт да се лекува? От какво е боледувал в Германия?

Л.Т.: Този д-р Шмидт е бил в Индия и познава индуските методи на лечение и на хипноза. Той имаше в Берлин голяма болница такава, но много мъчно се влизало при него. Той приемал световно известни артисти, певци и диригенти със световна слава. Там е бил и Фуртвенглер¹⁶³.

В.К.: Кой е тоя...

Л.Т.: И братя Янкови пробили път и влезли при него.

В.К.: Как се казва?

Л.Т.: Ами той е известен, световен диригент - Фуртвенглер.

В.К.: Фуртвенглер. Да.

Л.Т.: Искам да кажа де, и артисти приемал. И разправяше Любчо, когато са влезли, отдолу подът били като дюшеци, мек.

„И като ме пипна, каза, отзад, гдето е малкият мозък, забил си пръста и аз загубих съзнание, и паднах по очи върху дюшеците.”

Значи той е работил най-много върху главния мозък и гръбначния. Защото при гръбначния мозък имаме прешлени. От всеки прешлен излизат нерви и се разклоняват. А той като забива там пръстите си... (Така работеше и брат Христов с тях.) И те бяха свикнали на всеки концерт да минат през д-р Шмидт, да им направи масажа.

В.К.: Това редно ли е според Вас? Според мен не е редно.

Л.Т.: Добре, ама те са свикнали.

В.К.: А те защо за пръв път са отишли при него? Боледували ли са нещо или ги е било страх?

Л.Т.: Ами много прочут и затова отиват.

Сега той пък, д-р Шмидт, писал против Хитлер и говорил против Хитлер. Хитлер го затваря в затвора и закриват цялото му заведение с 20 красиви асистентки, негови момичета. И тогава Венцислав вече чувства нужда от тия работи да му се правят. И идва в България с Ерик Ортман. И баща му дойде в дъжда при мене и ми каза: Къде е Кръстю?

И брат Христов почна да върши това, което той е правел. Винаги правеше масажи, даже заедно сме влизали у тях в деня на концерта. Те не приемат никого, но ние с брат Христов винаги влизахме при тях и брат Христов прави на гръбнака и на ръцете масажи и паси.

В.К.: И така се оправи той, и се чувстваше добре?

Л.Т.: Оправи се.

В.К.: Така. 66-а страница от „Разговорите с Учителя”, долу. На 13 март, казва, ние с брат Христов... „Два пъти аз се опитах да заговоря брат Христов, но той все мълчеше.

Като пристигнахме на Изгрева, Учителят беше застанал на прага на приемната Си стая. Ние влязохме в антренцето и първо аз Му целунах ръката. След мене и брат Христо Му целуна ръка и каза: Учителю, аз си извърших задачата с нея, оставям я на Вас.”

Л.Т.: Е, това беше изпит.

В.К.: Защо, той ревнуваше ли Ви Вас от други или?

Л.Т.: Изглежда уговорен изпит с Учителя, да се определя: ще остана ли само при Учителя, без брат Христов. Добре, но той, брат Христов, не ми позволяваше много работи аз да извършвам - той ги извършваше. И аз веднага излязох до него - значи аз предпочетох да не скъсвам с брат Христов, той пак да продължава да идва. И Учителят ни нарече „новобранци”.

В.К.: Сега, аз не можах да разбера: тоя изпит от Учителя ли е бил нареден?

Л.Т.: От Учителя.

В.К.: Ама Учителят е бил казал на него или?

Л.Т.: Е, не зная, вече там не човъркам.

В.К.: Да, но Вие усетихте, че това е изпит от Учителя.

Л.Т.:Да.

В.К.: За да се определите.

Л.Т.: Да, да се определя.

В.К.: Дали ще бъдете с Христов или без него.

Л.Т.: Да.

В.К.: Сега тука пак става въпросът, този изпит: дали ще бъдете с брат Христов или ще скъсате, или ще бъдете сама. Или ще бъдете при Учителя, или не при Учителя. Как да го разбирам? Как Вие схващате този изпит?

Л.Т.: Даден изпит от Невидимия свят, защото когато седнахме да се храним, Учителят му подаде три хапки със сол. Той не можеше да яде варен сух фасул. И се обърна към мене, и каза: „Той е чист човек! Много! Мястото, където сега стъпва...” Вие сте го чели, нали?

В.К.: Да.

Л.Т.: „... е пълно с пиявици и ние ще му помогнем.” И Той действително му помогна, като брат Христов си замина от земята и тия пиявици останаха напразно.

В.К.: Сега, аз точно тук исках да Ви питам: Гробът, какво означава, нали, гробът? Значи Учителят го измъква и не го оставя тука да се мъчи и да го мъчат тия пиявици. Такъв ли е смисълът?

Л.Т.: Така разбирам.

В.К.: Защото за мен това не беше ясно какви са тия пиявици.

Л.Т.: Не е така. А гробът означава друго. Гробът - всички, които се насочваха срещу брат Христов, наскоро умираха. Той имаше един приятел, казваше се Лазаров и беше теософ. Добре, ама неприятелите му повлияха и се насочи срещу брат Христов. За десет дена умря.

В.К.: А имаше ли други случаи такива?

Л.Т.: Имаше.

В.К.: Е, защо се насочваха?

Л.Т.: Ами де да знам.

В.К.: Те се насочваха лично срещу него или срещу Братството?

Л.Т.: Не, не - срещу него.

В.К.: Срещу него. Да не би да ревнуваха заради вашия контакт, с Вас?

Л.Т.: Е, не знам.

В.К.: С Вас.

_________________________

163) Вилхелм Фуртвенглер/Wilhelm Furtwangler, 1886-1954, композитор, диригент