151. Писанията на Михаил Иванов

[Ани]

151. ПИСАНИЯТА НА МИХАИЛ ИВАНОВ

В.К.: Сега на 88 страница. Учителят Ви дава книжка на френския Михаил Иванов, за да я прочетете, за да видите дали ще Ви хареса. Вие прочетохте ли я и какво казахте на Учителя?

Л.Т.: Тази книжка беше от Михаил.

В.К.: На френски.

Л.Т.: Тогава пък излизаха от печат от Учителя Неделни беседи: „Дали може”, „Все, що е писано”, големи. И брат Христов ми донесе подарък от Учителя, да прочета и аз ги прочетох целите. И не ми се четеше даже Михайловата, защото къде е Учителят, къде е Михаил, дума да не става!

И забавих връщането на Михайловата книга на френски, да, защото не ми се четеше много. Най-после я прочетох. През туй време се срещах с Учителя и ми беше много неудобно, че не Му я връщам още.

Най-после я върнах и казах: Учителю, едва я прочетох. Не може да става сравнение между неговото слово и това, което Бог Отец говори чрез Вас.

Аз направо му казах: И затова, извинявайте, че забавих книжката да Ви я върна. - И Той я прибра.

Значи Той ме попита: Познаваш ли Михаил? Виждала ли си го?

- Нито го познавам, нито даже знам как изглежда и на портрет.

Но сега аз имам някои беседи от него. Сега чак, но тогава нямах. И Учителят си прибра книжката.

В.К.: Това е много интересно, защото по онова време той вече почва да пише книжки и ги праща тука. И те, приятелите, сестрите, ги наредили така в стаята на Учителя и Учителят ги викнал и казал: „Махнете тия трици! Махнете тия трици!”

И още на много места...

Л.Т.: „Трици”, виждаш ли!

В.К.: На една сестра, Катя Грива, и на другите казва: „Махнете тоя боклук оттука!” А те нарочно са Му ги сложили така, до вратата, е-хее, нагоре.

И затова сега аз чаках с нетърпение да видя Вашата преценка как са нещата, нали.

Л.Т.: Да. Дума да не става. Аз Му казах тъй: „Едно само изречение от тия книги, които ми пратихте Вие: „Дали може”, „Все, що е писано”, тия Неделни [беседи], ако ги турим на везни и от другата страна турим всичките богатства човешки на земята, те ще бъдат по-леки от това изречение.” Така Му казах.

В.К.: Да, така са нещата.