Jump to content

154. Чистият човек


Ани
 Share

Recommended Posts

154. ЧИСТИЯТ ЧОВЕК

В.К.: Не, нещо, което да Ви е разказвала? Като опитности, нещо интересно? Понеже говорим за нея.

Л.Т.: Тя ме сложи на нейното креватче да почина, когато пях най-напред пред Учителя.

И Той каза: „Този глас е работил хиляди години в Моите храмове и светилища” - като весталка и като жрица.

Но не съм си удържала обещанието пред Бога и съм го нарушила, че съм приближила мъж. А не трябвало да приближавам мъж. - „Затова тоз живот сама ще работиш.”

Брат Христов не беше мъж за мене. Той беше пратен да ми помага. С пръст не ме е пипнал. Защото Учителят е над нас. После къде ще се дяна! Даде, ако беше нарушил възбраната.

За него Учителят каза: „Той е чист човек!” Думата „чист” каза за него. Той си издържа докрай изпита, както трябва. И аз имам голямо уважение и благодарност към него, защото той ме заведе и ме представи пред Учителя.

В.К.: Аз смятам в бъдеще, когато прехвърлим материала, неговите материали ще ги съберем отделно, ще се издаде отделно като книжка.

Л.Т.: Аз само веднъж само показах на едного, има един, само Петър, той, Петър (презимето му как се казва?) - наш брат, инженер, забравих му презимето. Там, където работи, го пращат често пъти в Париж. Доведоха ми го тука и той ми каза: Може ли да идвам при Вас? Викам: Аз съм много заета, няма да може. Отказах му. Но той му дадох само едно нещо от брат Христов да прочете. „А-а-а, как искам, каза, нещо да си препиша оттука.”

Защото брат Христовата тетрадка, ако Ви покажа, се отличава много. Той никога не употребява тъмно мастило, ами химическо, като химически молив. И вътре пише с големи букви.

Той описва вътре едно изживяване между него, Михаил Иванов и брат Христов, поетично написано: „Цял ден работихме Учителят, аз и Михаил дърводелство и направихме една нова маса. И надвечер Учителят тръгна пред нас и ний след Него. И както вървеше, изчезна и се скри - каза - зад един бряст, ама ний не Го видяхме. И хукнахме, отминахме бряста и тичаме да Го гоним, а Той си тури кърпата на устата и се смееше, че не можем да го видим, че Го отминахме.”

В.К.: Те са смятали, че Той се е дематериализирал.

Л.Т.: Да, това е много поетично описано в тая тетрадка.

В.К.: Така.

Л.Т.: И знаете ли, каза: „Кого гоним ний? Ние гоним Сина на Слънцето, Учителя, нашия Учител. Ние приличаме на ония малки деца, които тичат и искат да хванат Лъча на Слънцето, да го хванат с ръка.”

Много поетично е написано.

В.К.: Да.

Л.Т.: Имам я тая тетрадка.

В.К.: Ще дойде време, когато почнем да разгледаме неговите неща.

Л.Т.: Много е интересна.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...