Ани Posted September 9, 2020 Share Posted September 9, 2020 156. ЧЕРНОТО ВРАБЧЕ В.К.: Сега тука Учителят Ви дава ключа и казва: „Братята и сестрата да спят в тази стая.” В коя стая? Там, в Стоянка Илиева в къщичката ли или на друго място? Чета: „Принесох куфарчето си в приемната за гости от чужбина, състояща се от голяма стая с две легла и умивалник.” Коя е тая стая? На Стоянка Илиева ли, гдето живееше или на друго място? Л.Т.: Вижте какво. Половината къща на Стоянка Илиева, тя заемаше. А другата половина беше за гости от чужбина. И там спеше по-късно, мисля че Илия Узунов. В.К.: Узунов, по-късно. Л.Т.: И аз описвам там как е. В.К.: Значи за тая къщичка става въпрос. Л.Т.: Да. Даже една вечер, много късно, дойдохме в събота вечер, за да присъстваме сутринта в неделя в пет часа, и приказваме като отключваме. Имаме ключ, Учителят ни даде. Тя излезе и много строго ни се скара, че сме я събудили - тя легнала рано да спи. И каза: Тихо влизайте! В.К.: Тя си беше такава. Л.Т.: Тия подробности не са важни. В.К.: На страница 94 от „Разговорите с Учителя” се казва: днес е петък и се иска разрешение от Учителя, понеже има Младежки клас, затова ли? Л.Т.: За да разреши дали да влезем или не. В.К.: Да. Л.Т.: Така беше. В.К.: Да. На тази беседа Учителят е говорил за музика и певци. Това е на 25[т.е. 23].08.1943 г.170 Проверявали ли сте дали е записана тази беседа? Дали е напечатана? На тази беседа Учителят, понеже Вие сте с братя Янкови и сте музиканти, и Той говори за музика, за певци и т.н. Л.Т.: Ами те са я напечатали, да. Но Той се вдъхновяваше, като виждаше, че сме седнали там. В.К.: Вие проверихте ли дали е напечатана тази беседа? Л.Т.: Не съм проверила. В.К.: Или е от непечатаните беседи и лекции? Вероятно е от непечатаните. Л.Т.: Смятам, че... Не зная. В.К.: Не сте проверили. Л.Т.: Например веднъж като бяхме в приемната, изпърка нещо в печката и изскочи едно врабче от печката - цялото черно, минало кюнците. И взе да се блъска в стените и цапаше, понеже от кюнците черно, цапаше черни топки по стените, да търси прозореца, да излезе. И Учителят дигна ръце нагоре, да го накара да намери прозореца, да си излезе. Добре, ама то не може да намери изведнъж. Станахме и ние с брат Христов, правим тъй и Той каза: „Това птиченце послужва за чистотата. То е минало много дълъг път от комина по кюнците и влязло в печката, и пъркаше вътре.” Той отвори печката и птичето излезе. Сутринта, на другата сутрин, говорил този пример в беседа, същия пример. В.К.: Много интересно. ________________________________ 170) Гласът на душата. 5 беседа от Учителя, държана на 23 август, 1943 г., 5 ч с. София - Изгрев. - В: Вечното благо, съборни беседи от Учителя. София, 1944, с. 112-132. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now