Jump to content

165. Георги Караславов


Ани
 Share

Recommended Posts

165. ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ

Л.Т.: Сега, когато Георги Караславов, който беше частен секретар на министъра, на Вълко Червенков, прегърнати през кръста дойдоха с брат Христов...

Брат Христов го лекуваше по окултен начин, защото той беше получил удар и го пратиха в Съветския съюз да го лекуват. Но като се върна, единият крак все го влачеше, не можеше да го движи и брат Христов отиваше във вилата му в Драгалевци, и му правеше лечение.

И той пожела да я видят тая отблизо, Лилиана Табакова. Казал му: „Заведи ме при нея.” И брат Христов ми каза: „Отивам в Драгалевци и ще ти го доведа, с кола ще дойдем. Приготви всичко.” А винаги пътната ми врата беше заключена, имах градинка. И точно часът беше девет (върху пианото ми беше часовникът), когато те пристигнаха, прегърнати и двамата, на пътната врата. А аз излязох да отключа.

Пътната ми врата беше заключена. И като отключвам, и го гледам в очите, и му казвам: „Сега виждате ли ме коя съм?” - „Виждам те!” „Аз ще Ви напомня какво казахте тогава. Аз бях най-накрая на едно малко столче седнала. А Вий казахте...

Спряхте всички репетиции на опера и драма и ни събрахте на голямата сцена, на желязната завеса, и погледнахте с крайчеца на окото си, аз единствена съм от Братството.

И казахте: „Ние сега в Партията имаме много работа, но като се поосвободим, ще се занимаем и с дъновистите. Ние ще ги поставим на изпит: всеки един поотделно да докаже кой е техният Учител!” Тия думи Вие ги казахте и аз ги написах с огън. И казахте: „Ние ще ги извадим от тяхното заблуждение, защото те са заблудени.”

А той ми каза на вратата още: „Аз и сега мисля същото: че сте заблудени!” И аз го приех, и влезе вътре. Но когато влизаше... Вратата ми беше тъй, че отвътре беше като със закачалка с дрехи. И като се отваря (и не е много широка, щото барака), и като се отваря, дрехите натискат и тя се връща, и може да те цапне отгоре.

И като отворих, и той като влиза, вика: „Ами че аз искам да доведа Вълко Червенков тука, той няма да може да мине през тази врата, щото е много дебел. Аз искам да го доведа тука.”

И влезе, и застанахме. Над пианото ми беше не този знак, не този знак, а Учителят. Той застана под Учителя. И ми хвана ръката вече да се ръкува и я захлюпи с неговата ръка. Погледна към Учителя и каза: „Все пак, сестро - нарече ме сестра, - поклон - и се наведе - че издържате на Вашите убеждения, поклон!”

И седна. Часът беше девет. Стана 10, 11, 12, 1 часът - не си отива. Изтичах навън. Имах ягоди. Набрах ягоди пресни в една чиния, турих му. И когато да си тръгва вече, щото брат Христов го подсети, че трябва да си тръгне, брат Христов каза: „Другарю Караславов, мен директорът ме пусна само до обяд. Трябва да отида на работа.”

- О-о, каза, аз се увлякох, много се увлякох.

И стана прав. И когато тръгваше, щото аз му казах: „Тая черешка, викам, Учителят говори за нея в беседите, че лекува черния дроб. Тя е дива, не е хашлама и е мед, мед, мед, сладка, много хубава.”

А тя тъкмо вече почваше да зрее. И той ми каза: „Искам да ми дадеш кокички [костилки] от нея.”

И аз тогава взех едно малко столче, турих го на стъпалото, стъпих на него и от този клон, който хванах, дръпнах с цялата си шепа и му казах: ,Давам Ви едно число - така прави Учителят с мене.

И ако обичате, понеже се срещате с брат Христов пак, да ми кажете какво число съм Ви дала, защото това е много важно.” И той ги прибра.

В.К.: И какво число беше?

Л.Т.: Не помня, не помня.

В.К.: Да, значи изпитанията започнаха още отдавна. Така. И какви им бяха отношенията на Христов с Караславов?

Л.Т.: Добри бяха отношенията, той го лекуваше. Лекуваше го по методите на Учителя. Цели каси лимони, портокали, зехтини, не знам какво и го върна да се движи свободно. Но през туй време даже неговият син падна от аероплан и остана жив, а му се натърти белия дроб тука, гърдите.

Брат Христов го лекува, целият беше в синьо. Брат Христов имаше много връзки с един, който го унищожиха комунистите, а после искаха извинение от жена му.

В.К.: Трайчо Костов.

Л.Т.: А, той ходеше при Трайчо Костов и Трайчо Костов за лечението на брат Христов изпрати цял рибен кош (аз мислех, че е риба вътре), с такива големи ябълки - да се отблагодари.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...