169. Нови два куплета към „Слънчеви лъчи” на Паневритмията

[Ани]

169. НОВИ ДВА КУПЛЕТА КЪМ „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ”

НА ПАНЕВРИТМИЯТА

В.К.: На 110 страница от „Разговорите с Учителя” Вие споменавате, че има някакво соло в „Слънчевите лъчи”, което трябва да се пее. Кое е това соло?

Л.Т.: В „Слънчевите лъчи, гдето се хващат по двама, на Паневритмията. Това соло Той каза да го изпея на концерта. Учителят пожела.

В.К.: Как почваше то?

Л.Т.: „Ти си ме, мамо, човек красив родила,

умен да стана, добре да мисля,

добре да любя, туй живота е на рая.”

В.К.: Значи това се пее соло.

Л.Т.: Аз го пях като соло на моя концерт и ме викаха на бис. Много голям успех имах. Но Учителят даде още два куплета. Защото аз казах: На Паневритмия може да повтаряте два пъти един текст, но в зала „България” аз не мога да повтарям два пъти едни и същи думи. Трябва ми друг куплет да даде. Той даде още два.

В.К.: Те не са вписани в Паневритмията?

Л.Т.: Не, не съм ги дала. Аз си ги пея.

В.К.: Вие записала ли сте ги на Вашата Паневритмия?

Л.Т.: Е-е, на моята Паневритмия още не съм ги написала, но аз ги пея.

В.К.: Добре, знаете ли ги куплетите?

Л.Т: Ами знам ги, разбира се.

В.К.: Кажете ми ги сега.

Л.Т.: Ама няма да ги дам сега.

В.К.: Добре, Вие ще ги напишете там във Вашата...

Л.Т.: Когато дойде моята Паневритмия да се покаже, чак тогава ще ги дам.

В.К.: Ами Вие трябва да ги напишете на Вашата Паневритмия, трябва да ги напишете! Да не чакате, защото може да ги забравите.

Л.Т.: Не ги забравям аз.

В.К.: Добре де, хайде, кажете ги, аз Ви обещавам, няма да ги пишем тук.

Л.Т.: Е, да, ама това се върти и ще ги снемете.

В.К.: Аз ще ги снема, обаче аз няма да ги пиша.

Л.Т.: Да, ама аз не ги давам сега!

В.К.: Добре, съгласен съм.

Л.Т.: Сега не ги давам.

В.К.: Казвате: „Учителю, неправилно е дето се пее при тона сол...”

Л.Т.: Еми, не е правилно. Те пеят върху главов тон сол частицата „ме”: „Ти си ме-е-е”. Няма таквоз нещо! Това едилетантска и любителска работа.

В.К.: А как трябва да бъде?

Л.Т.: „Ти си ме ма-а-мо” - „ма-а-мо”, трябва да бъде горе. А не „ме”! „Ме” нищо не е. А „мамо” е важното.

Ако се декламира изречението, няма да кажем „Ти си ме-е”, ами ще

кажем:

„Ти си ме, мамо, човек красив родила.”

„Мамо” е, кулминационната точка е „мамо”. „Ти си ме, мамо”, а не „Ти си ме”, не е правилно.

В.К.: Понеже те нямат познание и не са школувани певци.

Л.Т.: Фонетика трябва да познават. Фонетиката е цяло изкуство.

В.К.: Да. Вие преди малко казахте,че музиката на Учителя е вокална музика, а не инструментална.

Л.Т.: Ами по-малко е инструментална. Щом под нотите има думи, те трябва да се пеят, а не да се свирят.

В.К.: Да.

Л.Т.: И после, има инструменталисти в Братството, ама трето качество, не е първо, не е екстрено - трето качество. Не са големи, а обикновени.

В.К.: Цигу-мигу.

Л.Т.: А.

В.К.: Така.

Л.Т.: Карат само със свирене, а тя трябва и да се пее.

В.К.: Цялата Паневритмия трябва и да се пее.

Л.Т.: Аз казах на Учителя, а Той ми каза как ще бъде в бъдеще. Тепърва как ще бъде. Защото играчите се опитват да пеят. Понеже не са специалисти, пеят фалшиво, развалят цялата Паневритмия.

Като играеш, ти ще мълчиш и ще дишаш дълбоко, а в средата на Паневритмията трябва да има хор, оркестър, солисти, които ще изпълняват музиката; а играчите няма да пеят. Защото като играе и пее, фалшиво пее.

В.К.: Да. Вие Вашата Паневритмия сте я изпели на концерт с двата куплета допълнително.

Л.Т.: Ами разбира се.

В.К.: Ама къде на концерт - в зала „България” или на Изгрева?

Л.Т.: В зала „България”.

В.К.: Значи Вие сте я пели там?

Л.Т.: Да, пях я, защото Той пожела. А на Изгрева, на поляната - аз не съм квартална певачка, да пея къде да е! Аз мога да изляза само в специален салон. Аз съм пяла в Париж в Гомон палас [Gaumont-Palace] на шест хиляди души. Как така, аз не съм квартална певачка. Аз съм оперната певица и концертна.

В.К.: Вие казахте, че сте изпълнили Паневритмията на концерт в зала „България”. Какъв беше този концерт?

Л.Т.: Вижте какво, цялата Паневритмия изпълних на Изгрева на концерт пред Учителя. И ето, Той се изказва там, прочетохте.

В.К.: Да, прочетох.

Л.Т.: Че „Тя спазваше ритъма - точния ритъм на Паневритмията, Той казва там. - Тя правеше и движения. Вие трябваше да дойдете на нейния концерт.”

Аз изпях тогава цялата Паневритмия с Янко Янков на флейта и пиано акомпанимент. И ето, брат Боян Боев е стенографирал Неговото изказване на Витоша.

В.К.: Да. Това го чухме. А на концерт в зала „България”, Вие пяхте там.

Л.Т.: Аз изпях само солото с три куплета.

В.К.: А-а, солото сте изпели.

Л.Т.: Само солото: „Ти си ме, мамо, родила...” Да.

В.К.: А този концерт какъв беше? Имаше и друг репертоар?

Л.Т.: Ами пях арии от опери - „Лучия”, „Севилски бръснар”, песни и вмъкнах и солото на „Слънчевите лъчи” с три куплета.

В.К.: Този концерт индивидуален Ваш ли беше рецитал или беше двоен?

Л.Т.: Мой.

В.К.: А, Ваш, само Ваш.

Л.Т.: Мой личен.

В.К.: А кой Ви акомпанираше?

Л.Т.: Ами този композитор, Парашкев Хаджиев¹⁷⁹. И той много жени смени. Идваше с мотоциклет, не с колело.

Идваше на Изгрева и качваше и любовницата си - последната си жена. Тя сядаше на един стол. Всеки ден правехме репетиции и той ми акомпанира. Но Янко Янков беше на флейта.

В.К.: В зала „България”.

Л.Т.: Да.

В.К.: Значи Парашкев Хаджиев акомпанира на пиано, а Янко Янков - с флейтата. Да, ясно.

Л.Т.: Всички афиши пазя. Цели дюшеци имам от афиши.

В.К.: И къде са тези дюшеци?

Л.Т.: Е, навити.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т.: От всичките ми концерти имам афиши.

В.К.: Да.

____________________________

179) Парашкев Тодоров Хаджиев, 1912-1992, композитор, педагог