Jump to content

170. Песента „Отче наш” („Отче наш, запази ни от изкушение


Ани
 Share

Recommended Posts

170. ПЕСЕНТА „ОТЧЕ НАШ”

(„Отче наш, запази ни от изкушение”)

В.К.: Така. На страница 118 от „Разговорите с Учителя” Вие пишете, че във Враца са Ви приели в едно видно семейство и дъщерята е пожелала да й надпишете снимка, и Вие сте написали „На добрата” еди-коя си.

Л.Т.: И знаете ли какъв изпит ми даде?

В.К.: Какъв?

Л.Т.: Но аз не го пиша.

В.К.: Какво стана?

Л.Т.: Започна да ме ревнува от брат Христов, да го пъди и въобще: „Махни го този”, каза и го наричаше, понеже той накуцваше, наричаше го с грозно име „сакатия”. Такъв изпит ми даде.

В.К.: А Вие написахте „добрата”... Значи тя ревнуваше, искаше да махне Христов!

Л.Т.: А-а!

В.К.: Ха-ха.

Л.Т.: Но тия работи не ги пиша.

В.К.: На 118 страница от „Разговорите с Учителя” Вие пишете вариациите на „Песента на ангелите”. Как се дадоха тия вариации на „Песента на ангелите”?

Л.Т.: Ето как. Учителят за първи път си послужи с моя глас. Вместо да снима цигулката да свири, Той ме гледа в очите и ми каза: „Пей!” И ми внуши, просто ме хипнотизира. И аз отворих устата си и не знам какво пея. А Той чрез моята уста даде каденци. Аз пея по Негово внушение и тази каденца я записах веднага.

В.К.: После Вие още веднъж я повторихте.

Л.Т.: Да, и я записах.

В.К.: Да. Сега на страница 119 от „Разговорите с Учителя” Вие споменавате, че Учителят е извадил от джоба Си една грамадна ябълка, а преди това е нямало нищо.

Л.Т.: Е, джобът Му беше плосък. Сега аз оттука да извадя една такава ябълка? Ето на, плосък ми е джобът. Бръкна и извади една голяма ябълка.

В.К.: И Ви я даде. И Вие я изядохте. Значи не е лъжа, изядохте я тази ябълка после.

Л.Т.: Ама разбира се.

В.К.: Значи вярна е ябълката. Откъде е дошла? Не се знае. Ха-ха-ха.

Л.Т.: Сега тука, щото Той каза три пъти в Мърчаево: „Естрадата е готова!” Естрадата е готова! Ние я приготвихме вече! Значи няма да пееш в Операта, Аз ти давам естрада! Сега тука Ми е естрадата.”

В.К.: Защото аз, когато го прочетох, не добих това впечатление, нали именно, че Той вече Ви дава друга естрада.

Л.Т.:Да.

В.К.: И Ви прехвърля от Операта на друга естрада.

Л.Т.: Да. Божествена естрада.

В.К.: А-а, да.

В.К.: Сега на страница 121 от „Разговорите с Учителя”.

Тука има един израз: „Още ли отваряш онази стая у Рилкини?

Л.Т.: Ами дето бе кофарът.

В.К.: За нея питаше?

Л.Т.: За нея питаше: „Още ли я отваряш?”

В.К.: С катинара?

Л.Т.:Да.

В.К.: А-а, да. „Той ме попита с голяма любов и сърдечно се смееше” - понеже вероятно Ви е направило впечатление, че тя се е отваряла от само себе си. Защото аз това не можах да разбера.

Сега, Вие тука споменавате как Той Ви е казал „Мой си и твоя съм”, тази песен, когато Той Ви показа трите движения.

Л.Т.: Да, да.

В.К.: Как бяха движенията, я ми ги покажете!

Л.Т.: В тази песен аз Му изпях една фраза от голямата ария на Лучия ди Ламермур, за да Му покажа какво движение трябва да правя, като пея тази фраза. А-а-а-а-а...

В.К.: „Той се засмя и ме коригира, като стана и Той прав и каза: При думите „Мой си най-после” ръцете ти трябва да бъдат до гърдите.”

Как е всъщност случаят?

Л.Т.: Ето, както Драган Кърджиев ми казваше бавно да се движа към ръба на сцената, чак до лампичките да отида и да пея: „Мой си най-после и аз съм твоя”, с това движение..., бавно...

В.К.: И ръцете се изваждат напред.

Л.Т.: Напред, ама бавно...

В.К.: Да.

Л.Т.: ...става това. А когато го направих пред Учителя, Той ми каза: „Няма да правиш това движение, въобще, всичките любовници, които имаш в ролите си - всяка роля имам любовник. Няма да пееш на любовника си. Ще пееш на Господа. И ти с туй движение го блъскаш от себе си.”

В.К.: Значи с ръцете, извадени напред, ти го блъскаш.

Л.Т.: Да. Ами ще пееш на Господа! А не на любовника си, на Едгар-до. И затова ще вдигнеш ръцете нагоре и ще кажеш: „Мой си най-после и аз съм твоя!”

В.К.: И ще прибереш ръцете на гърдите.

Л.Т.:Да.

В.К.: Значи ръцете първо нагоре като венец и след това се свалят, и отиват към гърдите?

Л.Т.: Към гърдите.

В.К.: Да. Аз това не го разбрах. Значи сега е ясно.

Л.Т.: Той ми показа това движение.

В.К.: Да. Ясно.

Л.Т.: Да не се свържем с нищо човешко. Защото ти си била, не забравяй, жрица си била! Трябва да се върнеш пак там, защото си нарушила, обета си пред Бога си нарушила. И затова си минала през големи страдания.

В.К.: Сега на страница 122 от „Разговорите с Учителя”: „Учителят запя една късичка песен:

„Аз ще пазя топлината на моето сърце,

която внася Божиите блага във моята душа.”

Като какво заглавие е дадено?

Л.Т.: Има я в песнопойката, в големите (страница 178).

В.К.: Под заглавието „Отче наш, не ни въвеждай във изкушение”?

Л.Т.: Тя е една от дванадесетте песни, от новите песни.

В.К.: А, от новите.

Л.Т.: Вие я търсите в старите.

В.К.: Тя е дадена като друго заглавие.

Л.Т.: Значи „Отче наш, избави ни от изкушение”.

Не е „не ни въвеждай”, щото Учителят каза: „Господ не се занимава да въвежда хората в изкушение, много низка служба Му дават.”

„Избави ни от изкушение, а не „не ни въвеждай в изкушение.”

Господ не се занимава с въвеждане в изкушение, ами „избави ни от изкушение”.180 Разбра ли?

В.К.: Разбрах.

Л.Т.: А-а.

____________________________

180) Текстът на песента в „Срещи и разговори с Учителя” е „Отче наш, запази ни от изкушение”. В разговорите си с Вергилий, тя не чете от записките си и вероятно „избави ни” е използвано като вариант.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...