Jump to content

172. „Който отрича Истината, един ден непременно ще я потърси”. Отново за главовият тон на сричката „ма”


Ани
 Share

Recommended Posts

172. „КОЙТО ОТРИЧА ИСТИНАТА, ЕДИН ДЕН НЕПРЕМЕННО ЩЕ Я ПОТЪРСИ”.

ОТНОВО ЗА ГЛАВОВИЯТ ТОН НА СРИЧКАТА „МА”

В.К.: Сега, на страница 124 от „Разговорите с Учителя” Вие пишете, че сте си забравили нотите за радиоконцерта.

Л.Т.: А-а.

В.К.: Е, как ги забравихте така?

Л.Т.: На пианото ги забравих, когато е свирил Янко Янков. И вече шпикерката отваря уста да каже: „Концерт на оперната певица Лилиана Табакова”, и аз правя й знак да спре - забравила съм си нотите.

Аз пея наизуст, ама за тях трябват ноти - за Янко и за диригента Асен Димитров. А той беше много влюбен в мене. Той беше готов не знам какво да прави за мене. И тръгнаха по улиците да ме изпращат. Но концертът се отложи.

След няколко дни пак го изнесох. Но говореха много лошо против брат Христов и против Учителя. И аз на другия ден отидох при Учителя и всичко Му казах.

А Учителят каза:

„Който отрича Истината, един ден непременно ще я потърси!”

И първият, който потърси Истината, беше Янко Янков. Щото Янко умираше да се смее, те като ми казваха тъй, като говореха лошо. Янко ме спря на стълбата и ми каза: „Лилиана, можеш ли да ме запознаеш с този брат Христов? Научих се, че лекувал по окултен начин. Ама аз както свиря, каза, в оркестъра, ако ми дадат соло и веднага се вдървяват пръстите ми и ни - не мога да ги мръдна. Много съм зле. И краката ми, и ръцете ми.”

И тогава аз казах на брат Христов и той почна да го лекува, макар че преди това му се подиграваше.

В.К.: И той почна да го лекува с масажи, с паси онзи присмехулник, по негов начин.

Л.Т.: Негов начин.

В.К.: Така. На 125 страница от „Разговорите с Учителя” - „Мирът иде”: „Аз коригирах тази песен...Сричките и думите бяха написани...“

Л.Т.: ...на шестнайсетинки ноти.

В.К.: Това е песента с текста от Стоянка Илиева?

Л.Т.: Което Ви казах.

В.К.: Така.

Л.Т.: Понеже тя не е музикант - тя е поетеса и не може тя да слага думи под ноти, защото не е музикант!

В.К.: Така. Страница 126 от „Разговорите с Учителя”.

Л.Т.: Не може в зала „България” да пея два пъти едни и същи думи. Това е малко дилетантско. Трябват ми още един-два куплета и Той ми даде още два куплета. И голям успех имах с това Слово. Втори куплет и трети куплет ми даде.

И Му казах (ще направя една забележка, която е груба грешка в това соло): Те, викам, се хващат за ръце и пеят: „Ти си ме-е-е, мамо” - на „ме” се качват на главов тон сол, първият главов тон, който звучи точно в черепа. Тука е сол, а оттам нагоре вече звучи, всички главови тонове са в черепа горе. А в главовите тонове избягваме да пеем „е” и „и” и пеем „о” или „а”, за да се получи тонът като топка. Защото при „е” тонът не е топка, и при „и” тонът не е топка.

Не само това, но ако издекламираме това изречение, да не го пеем, сега, както те го пеят, понеже „ме-е” задържат като корона, значи аз ще го издекламирам: „Ти си ме-е-е, мамо, човек красив родила.” Не е право.

Аз го пея: „Ти си ме, ма-мо (с „а” горе), човек красив”, а не „ме”. Частицата „ме” нищо не е. А „мамо” е. И коригирах го това и така го пях.

Учителят каза: „Всички тия места ще ги коригираш.”

Сега разбра ли?

В.К.: Да.

Л.Т.: Кулминационната точка на всяка фраза не може да бъде върху частица „ме”, ами върху „ма-мо”.

В.К.: Така. Продължаваме нататък.

Благовест Жеков Жеков (Бл.Ж.Ж.) (който в момента ни завари, че работя с Лилиана): Много хубави пояснения.

Л.Т.: Да.

В.К.: Понеже аз съм първият човек, който чете това нещо и понеже това е текст и там, където на мене не ми е ясно или е кратко обяснено, аз задавам допълнително въпроси. Това всичко се записва, за да може да се извади на машинописен текст и да се допълни, да се направи добре коментарът.

За мен това е моята работа. Задачата ми е друга. Но не съм стигнал до музикалната част. Когато стигна вече, ще се консултирам с теб и тогава ще видим как ще стане, какво, що и как, нали.

Бл.Ж.Ж.: Добре, добре.

В.К.: Но аз имам един такъв навик: когато хвана да движа нещо, аз си го движа и аз си командвам. И когато нещо не ми е ясно и ми трябва консултант за това, консултантът си дойде.

Сега и друго да ти кажа. Аз преди 20 години, когато работех с баща ти, аз отидох при нея. Нали и с баща ти ходихме и искахме да запишем - тя не пожела. След 20 години ти идваш сега. Жечо вече го няма, горе е, мир и светлина на душата му, а той идва чрез тебе, чрез сина си сега и ние работим с тебе. Виж каква е връзката.

Л.Т.: Ха-ха-ха. Аз тогава му отказах.

В.К.: Да. А сега е връзката: той идва, за да продължим тази работа.

Бл.Ж.Ж.: Сега е дошло времето.

В.К.: Сега е дошло времето. Но постепенно, няма да се бърза, ще бъде изпипано както трябва, спокойно. Сега продължаваме.

Бл.Ж.Ж.: Един момент, аз имам една делова работа с нея.

В.К.: Знам, вие си свършете вашата делова работа.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...