Jump to content

173. Голямата обида - уволнена от Операта


Ани
 Share

Recommended Posts

173. ГОЛЯМАТА ОБИДА - УВОЛНЕНА ОТ ОПЕРАТА

Л.Т.: Разказите ми сега ще бъде отделно записвано или няма да бъде?

В.К.: Ще видим после.

Л.Т.: Щото това, което имам като разговори с Учителя, не трябва да бъде с нищо допълвано.

В.К.: Сега, Вие още не ме разбирате. Аз пак Ви казвам: Искам това да се запише. А това, което сте написали Вие...

Л.Т.: ...ще си бъде така.

В.К.: Ще си бъде така. Първо. Няма да се промени нито една дума от това, което сте написали.

Л.Т.: Да.

В.К.: Второ. Няма да се промени нито една дума от думите на Учителя, от Словото на Учителя. Това няма да се промени. Трето. Това, което аз сега работя с Вас...

Л.Т.: ...е като Ваше обяснение.

В.К.: Това е не че само мое обяснение, но то според мене трябва да се извадят някои Ваши пасажи, да се допълнят тука някои неща, които не се разбират. За Вас е ясно, но за моето поколение, които не сме запознати, не е ясно.

Л.Т.: Но туй поколение не заслужава да знае аз коя съм. Това поколение е българско, и аз като Учителя ще кажа...

В.К.: Сега, аз напълно Ви разбирам, че туй поколение не заслужава. Аз също съм за това.

Л.Т.: Не заслужава, защото в разцвета на моите певчески сили ме изхвърлиха на улицата. И тогава майка ми заболя, и я туриха в болница, чак на Горнобанското шосе в една болница. И когато ме уволниха, аз тичах по шосето (и плачех, че съм вече уволнена), да посетя болната си майка.

Аз преминах през големи плачове и страдания. И когато срещнех артист на улицата, аз бягах чак на другия тротоар - не исках да се срещнем. Дотолкова ме обидиха, защото дойдоха от Вътрешно министерство (аз съм пяла на Югов във Вътрешно министерство), дойде един човек вечер на мойта барака да чука. Добре, че брат Христов беше се върнал и беше при мене. Той се легитимира, че идва от Вътрешно министерство: „Идвам да питам защо оперната певица Лиляна Табакова е уволнена. Какви са причините?”

Аз мълчах, но почнах да плача. Винаги плачех. Що сълзи съм изляла за това. Брат Христов се обърна към мене и каза: „Нито една сълзица да не проливаш! Чу ли, няма да плачеш!”

А този човек каза: „Тя още утре да отиде при (тя се казваше) Желева

- която беше в канцеларията на Операта, техническа служба изпълняваше

- да й даде, да вземе копие от уволнението.”

- Ах - аз плачейки казах, - там няма никога да стъпя, да отида!

Добре, ама и брат Христов като ми каза и настоя да отида, аз на другия ден отидох. И като влязох при нея, тя като скочи от писалището си, че като ме прегърна и каза: „Колко съм плакала за тебе, Лилиана, защото след като те уволниха, дадоха „Отвличане от сарая” и твоята дубльорка Максимова легна на операционната маса от апендикс в остра форма и върнаха билетите на публиката. Нямаше кой да пее Блондхен, твоята роля. Тогава съм плакала за тебе.”

Това са подробности, които... Няма що да ровим това минало.

В.К.: Да, ама това е Ваш път и той трябва да се знае.

Л.Т.: Ама защо пък трябва да се знае?

В.К.: Ще Ви кажа: защото това са етапи, през които сте минали.

Л.Т.: Ами коя съм аз? Аз съм нищо. Ние трябва да говорим сега само за Учителя, а не за мене.

В.К.: Има нещо друго. Онези поколения, които ще дойдат да поемат Словото, те ще имат същите тези задачи и ще минават през същите тези етапи, мъчнотии. И ако не знаят как едно предишно поколение е разрешило този въпрос, те няма да могат да се оправят, ще се заблудят, защото няма да знаят какво да правят.

Л.Т.: Моят път не е масов, защото аз съм била жрица и весталка в храмовете, а това са единици души. Не е масово разрешение.

В.К.: Това не е масово разрешение, но става въпрос за отношение на тези професионалисти - певици, певци и т.н. Ето сега, това поколение певци, инструменталисти от Братството, правят пропуски и грешки фатални. Защо? Защото не са запознати с етапите, през които са минали онези музиканти, които бяха през времето на Учителя, включително и Вие, която сте в момента жива. Другите всички ги няма. Те не са запознати.

Аз, който не съм музикант, сега подготвям този сборник, аз съм много по-добре запознат. Като им кажа нещо, те така ме гледат учудено.

Аз, който не познавам и не мога да чета нито една нота, аз знам толкова неща за музиката на Учителя и за музикантите, и за живота им. Те нищо не знаят.

Ето аз, който не съм музикант, съм дошъл при Вас, да върша тази работа. А ония, музикантите, ги няма. На какво се дължи това нещо? То си има причина. Има си причина. И аз не съм дошъл сега, 1990 година.

Аз тази работа, ехе-е, преди 20 години щях да я почна, нали? И което ний не записахме преди 20 години и направихме пропуски...

Л.Т.: Но тогава...

В.К.: Не, ставаше въпрос за гласа Ви. Аз исках да го запишем, за да можем да го изкараме на плоча - тези, песните на Учителя. Затова.

Л.Т.: Аз имам племенник, който е в „Балкантон”181, дето правят плочи, е синът на мойта сестра - Иван Пеев182. Той е и композитор, само че на естрадна музика. Само че е в Естрадния отдел. Аз съм към Операта, аз не приемам естрадата като изкуство. Това не е музика, това е едно падение, не е изкуство. Тия чупения, туй... Аз съм против. Винаги затварям телевизора, не мога да гледам и не мога да слушам от, правят го без глас, не мога да слушам тая музика. Това не е музика, това нищо не е.

В.К.: И какво казвате за „Балкантон”?

Л.Т.: Този, директорът който е, казал: „За Лиляна Табакова веднага съм готов да направя плочи.” Но аз не се явявам, не съм се явила.

В.К.: Защо не се явихте?

Л.Т.: Не знам защо не съм се явила.

В.К.: Това е грешка.

Л.Т.: Всички най-малки певици там в Операта се снеха на плочи, даже съм чувала и Милкова-Золотович, и Екатерина Апостолова183, и това. И какво?

В.К.: Аз исках поне Вашия глас да запишем в онези години, как изпълнявате песните на Учителя - ония дванадесет песни, които да останат като образец за изпълнение.

Л.Т.: Ама аз и сега си ги изпълнявам. Сега Учителят ми каза: „Аз ще направя така, че годините да не променят нищо от гласа ти, на пеенето ти и т.н. И винаги ще те питат на колко си години. Ти на дявола няма да казваш годините си. Те са на Бога.”

В.К.: Ха-ха-ха-ха. Аз бях решил да Ви питам в коя година сте родена и на коя дата.

Л.Т.: Не, няма да ти кажа. Така ми каза.

В.К.: Ха-ха.

Л.Т.: Защото те ще се учудят, че и сега пея пак добре.

_______________________

181) Балкантон” - звукозаписна компания, която съществува в този вид в периода 1952-1999 г. (1952-1990 г. официално е творческо-стопански комбинат „Балкантон” като част от творческо-стопанско обединение „Орфей”; 1991-1995 г. е преобразувана в Държавна фирма „Музикално-издателска къща Балкантон”; Приватизирана през 1996-1997 г. - преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавна собственост: МИК „Балкантон” ЕАД; 1998-1999 г. отново е приватизирана и придадена към Министерство на промишлеността; 1999-2000 г. са продадени 94% от нея на частното акционерно дружество „Балкантон - 2000”; 2001 г., след обединение на МИК „Балкантон” ЕАД и „Балкантон - 2000” АД съществува като МИК „Балкантон” АД.

182) Иван Иванов Пеев, 1937-2018, пианист, композитор, аранжор

183) Екатерина Горанчева Апостолова, 1917-2011, оперна певица, сопран

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...