Jump to content

178. „Някои от вас влизат за да им върви, защото ще се женят”


Ани
 Share

Recommended Posts

178. „НЯКОИ ОТ ВАС ВЛИЗАТ ЗА ДА ИМ ВЪРВИ,

ЗАЩОТО ЩЕ СЕ ЖЕНЯТ”

В.К.: Да. И после Вие, след като брат Христов Ви даде сигнал?

Л.Т.: И отидохме в столовата, там гореше голяма печка. Седнахме там.

Дойде сестра Веса Несторова и разказва: „И аз, каза, Вие като излязохте, и аз влязох, и Той каза: „Влизате тука като в хотел. Някои от вас влизат, за да им върви, защото ще се женят.”

А тя действително се ожени за Владо Николов от село Мърчаево, руснака. Тя му пристана. Аз съм свидетелка, защото след заминаването на Учителя минаха няколко дни. Аз исках в неделя да отида на беседа на Изгрева. Бяхме застанали там, където е паметникът на патриарх Евтимий, там е спирка, нали? И чакаме трамвая. А брат Христов каза: „Сестра, ти днеска сама ще се качиш на Изгрева, ще присъстваш на беседа. Аз ще закъснея, имам една работа да свърша.” Значи той няма да дойде с мене. И гледаше дали от трамвая ще слезе някой човек близък, познат, а че да ме придружи някой. И слиза от трамвая Веса Несторова, и той каза: „Хайде сега двечките, отивайте към Изгрева!” И тръгнахме с нея. И тя почна: „Аз цяла нощ не съм се върнала у дома, аз пристанах на Владо.

В.К.: Руснака?

Л.Т.: Руснака. „И сега отивам при майка ми да й кажа. Сега, аз го обичам и ще направим каквото трябва там, както е в случая.

В.К.: Сватба.

Л.Т.: Казвам: „Вместо при майка си, ела с мене на беседа!” - „А Учителят как ни остави, като сираци ни остави тука.”

Викам: „Той е сега винаги около нас. Ето сега Той, аз Го чувствам, че е с нас тука. Той навсякъде може да бъде вездесъщ, навсякъде Той присъства.” А тя отвръща: „А-а!” Викам: „Ще се увериш.”

И стигнахме до моста на „Граф Игнатиев”. Гледам (то тогава нямаше трамвай), минава един човек с два коня, впрегнати в кабриолет, ама красив така, като файтон. Отзад две места, а пред двете места - чувалче и вътре едно малко свинче, живичко, вързано в чувала и то квичи, и рита вътре в чувала. И той не вървеше много бързо, и аз му казах да спре, и му казах: „Може ли да се качим на Вашия кабриолет, ще заплатим?” Щото той тръгна нагоре по шосето, към Изгрева. - „Може, разбира се, качвайте се! Само внимавайте свинчето да не го натискате с краката.”

И се качихме. И той ни закара ча-а-ак, мостчето там, за да отидем вече на самия Изгрев. И аз извадих чантата да му платя. Той не пожела.

И отидохме вече пред салона, беседата беше почнала.

Викам: „Ела влез, направи тука молитва, за да решиш, щом е толкова решителен момент на Вашата съдба.” - „Не, каза, аз отивам при мама, да си взема ценни работи, каквото трябва да си взема.” И си отиде.

Та затова знам, че тя как постъпи и право е, дето казал Учителят: „Някои влизат при Мене, защото ще се женят, за да им върви.”

В.К.: Ха-ха-ха, това много ми харесва. Виж, това обяснение е много хубаво.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...