183. Немотията и щастието

[Ани]

183. НЕМОТИЯТА И ЩАСТИЕТО

Л.Т.: Добре, ама последния път сега брат Христов забеляза едно в мене и каза: „Абе сестра Лилиана, ти си опасен човек. Ако ти насочиш мисълта си в недоволство към някого, постига го!” Тъй ми викаше. И ето какво се получи.

Николай даде пак голям топ, много тежка мушама, и даде модел. Аз се възпротивих срещу тоя модел още като донесе модела. Моделът беше една свиня. А върху свинята се качило едно момченце с байраченце и шапката му тука перце има, и кара свинята. Добре, ама аз като видях свинята, си казах: Как може Николай да ми даде свиня, след като аз съм вегетарианка, стотици свине да нарисувам. Не стига това, ами свинята, понеже като ударя боя върху свинята, дебело е тялото й, ставаше на петна, а трябва да бъде гладко, розово, нали. И все проявявах недоволство.

И отиде брат Христов да ги върне. И се връща, като ги връща назад в грамаден пакет, лигавчета. Какво да ги правим? Защото на вратата запечатано и седи милиционер. Те го арестуват Николай. Ами сега какво да ги правим? Започнахме да ги предлагаме по разни будки. Брат Христов се занимаваше с това, ги продаваше дълго време, не можем да се освободим от тях. Туй не трябваше да го разказвам.

В.К.: Туй е за мен. Исках да видя как е протекъл Вашият живот, това ме интересуваше. Това няма да се пише. А по-нататък брат Христов как си изкарваше хляба? Какво работеше?

Л.Т.: Ами трудно, защото баща ми постоянно ми казваше: „Видя ли твоя дъновизъм докъде те докара!” В къщи имаше богати трапези. Баща ми много пари печелеше и оставаха даже храни, и ги хвърляха даже в кофите. А някой път ние се затруднявахме за най-обикновено нахранване с брат Христов, защото и той нямаше работа. Пък аз, понеже ние пък гледахме майка ми, двамата - нали трябва да й се купи нещо, да й се занесе и прочее, аз давах вид, че съм много задоволена.

Някой път се намирахме и двете със сестра ми при майка ми. Нейният мъж беше Иван Пеев. И тя разправяше. Иван Пеев беше професорът, който предаваше солфеж в Музикалното училище. Тя казваше на мама: „Моят мъж всеки ден иска торта, всеки ден му правя и торта.” Най-различни торти му прави. А аз мълча и нищо не казвам. Не смея да кажа, че нямам работа, че нямам пари, защото ще ме нападне баща ми - майка ми не, баща ми.

В.К.: Майка Ви знае, че нямате работа, че сте в немотия и сте гладна.

Л.Т.: Знае, разбира се. Но аз не давам вид, че съм гладна. Тя мислеше, че съм задоволена. И така карахме.

В.К.: И колко години така изкарахте оттогава досега?

Л.Т.: Да, чак досега - цели 40 години.

В.К.: А брат Христов след това какво почна да работи?

Л.Т.: Почна най-напред, докато Иван Георгиев беше жив, защото после си замина, намери му работа в Министерството на земеделието за половин ден. Но плащанията са, нали знаете, за всеки поотделно. Трябваше и аз да бъда някъде на работа. Той не ми позволяваше никъде да търся работа, а да гледам да композирам, да се занимавам със Словото на Учителя и музиката.

При мене идваха няколко човека така от Братството, но започваха да идват и рускините, понеже съм пяла в Съветската легация и се интересуваха за мене. И досега.

Ето, оная вечер пак беше рускинята тук. И Николай - руснакът, и той идва, гдето е от Рига.

От мене преписа Николай мисли от Учителя, преди да замине за Рига.

Преписа „Защо астрологията не е приета като официална наука“ - мисли от Учителя. Той го преписа. Дадох му.

След туй: Астрология и Музика, и Влияние на планетите -също го преписа. Надонесе много листа. Седна тука, докато се запали лампата, цял следобед преписва и се поклони, и си отиде.

Въобще, благодаря на Бога, сега като пиша „За щастието” -мисли от Учителя, ето какво казва.

Той прави разбор на всяка буква на ЩАСТИЕТО. За българите и за славяните казва - не за другите народи, защото германците и англичаните имат други букви, Той казва: „Буквата Щ е ръката” - ето буквата Щ. Върху ръката ще видиш дали е щастлив човекът.

А Сатурновата линия, за нея французите казват la ligne de la chance -линия на щастието е значи. Който има на двете си ръце права Сатурнова линия, е щастлив човек. Защото Учителят казва: „Срещам един беден, няма риза на гърба си, а е щастлив и доволен. А срещам един богат, чуди се какво да прави с парите си, а се оплаква и е нещастен.”

Той магистрално разглежда щастието. То не зависи от човешките закони. За щастието има съвсем други източници. Магистрално разглежда, гениално.