Jump to content

183. Немотията и щастието


Ани
 Share

Recommended Posts

183. НЕМОТИЯТА И ЩАСТИЕТО

Л.Т.: Добре, ама последния път сега брат Христов забеляза едно в мене и каза: „Абе сестра Лилиана, ти си опасен човек. Ако ти насочиш мисълта си в недоволство към някого, постига го!” Тъй ми викаше. И ето какво се получи.

Николай даде пак голям топ, много тежка мушама, и даде модел. Аз се възпротивих срещу тоя модел още като донесе модела. Моделът беше една свиня. А върху свинята се качило едно момченце с байраченце и шапката му тука перце има, и кара свинята. Добре, ама аз като видях свинята, си казах: Как може Николай да ми даде свиня, след като аз съм вегетарианка, стотици свине да нарисувам. Не стига това, ами свинята, понеже като ударя боя върху свинята, дебело е тялото й, ставаше на петна, а трябва да бъде гладко, розово, нали. И все проявявах недоволство.

И отиде брат Христов да ги върне. И се връща, като ги връща назад в грамаден пакет, лигавчета. Какво да ги правим? Защото на вратата запечатано и седи милиционер. Те го арестуват Николай. Ами сега какво да ги правим? Започнахме да ги предлагаме по разни будки. Брат Христов се занимаваше с това, ги продаваше дълго време, не можем да се освободим от тях. Туй не трябваше да го разказвам.

В.К.: Туй е за мен. Исках да видя как е протекъл Вашият живот, това ме интересуваше. Това няма да се пише. А по-нататък брат Христов как си изкарваше хляба? Какво работеше?

Л.Т.: Ами трудно, защото баща ми постоянно ми казваше: „Видя ли твоя дъновизъм докъде те докара!” В къщи имаше богати трапези. Баща ми много пари печелеше и оставаха даже храни, и ги хвърляха даже в кофите. А някой път ние се затруднявахме за най-обикновено нахранване с брат Христов, защото и той нямаше работа. Пък аз, понеже ние пък гледахме майка ми, двамата - нали трябва да й се купи нещо, да й се занесе и прочее, аз давах вид, че съм много задоволена.

Някой път се намирахме и двете със сестра ми при майка ми. Нейният мъж беше Иван Пеев. И тя разправяше. Иван Пеев беше професорът, който предаваше солфеж в Музикалното училище. Тя казваше на мама: „Моят мъж всеки ден иска торта, всеки ден му правя и торта.” Най-различни торти му прави. А аз мълча и нищо не казвам. Не смея да кажа, че нямам работа, че нямам пари, защото ще ме нападне баща ми - майка ми не, баща ми.

В.К.: Майка Ви знае, че нямате работа, че сте в немотия и сте гладна.

Л.Т.: Знае, разбира се. Но аз не давам вид, че съм гладна. Тя мислеше, че съм задоволена. И така карахме.

В.К.: И колко години така изкарахте оттогава досега?

Л.Т.: Да, чак досега - цели 40 години.

В.К.: А брат Христов след това какво почна да работи?

Л.Т.: Почна най-напред, докато Иван Георгиев беше жив, защото после си замина, намери му работа в Министерството на земеделието за половин ден. Но плащанията са, нали знаете, за всеки поотделно. Трябваше и аз да бъда някъде на работа. Той не ми позволяваше никъде да търся работа, а да гледам да композирам, да се занимавам със Словото на Учителя и музиката.

При мене идваха няколко човека така от Братството, но започваха да идват и рускините, понеже съм пяла в Съветската легация и се интересуваха за мене. И досега.

Ето, оная вечер пак беше рускинята тук. И Николай - руснакът, и той идва, гдето е от Рига.

От мене преписа Николай мисли от Учителя, преди да замине за Рига.

Преписа „Защо астрологията не е приета като официална наука“ - мисли от Учителя. Той го преписа. Дадох му.

След туй: Астрология и Музика, и Влияние на планетите -също го преписа. Надонесе много листа. Седна тука, докато се запали лампата, цял следобед преписва и се поклони, и си отиде.

Въобще, благодаря на Бога, сега като пиша „За щастието” -мисли от Учителя, ето какво казва.

Той прави разбор на всяка буква на ЩАСТИЕТО. За българите и за славяните казва - не за другите народи, защото германците и англичаните имат други букви, Той казва: „Буквата Щ е ръката” - ето буквата Щ. Върху ръката ще видиш дали е щастлив човекът.

А Сатурновата линия, за нея французите казват la ligne de la chance -линия на щастието е значи. Който има на двете си ръце права Сатурнова линия, е щастлив човек. Защото Учителят казва: „Срещам един беден, няма риза на гърба си, а е щастлив и доволен. А срещам един богат, чуди се какво да прави с парите си, а се оплаква и е нещастен.”

Той магистрално разглежда щастието. То не зависи от човешките закони. За щастието има съвсем други източници. Магистрално разглежда, гениално.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...