Jump to content

184. Документация за книгата


Ани
 Share

Recommended Posts

184. ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА КНИГАТА

В.К.: Сега аз искам - ние почти приключихме с тази работа Вашата, - необходима е документация. Документация е необходима за това нещо. Какво аз разбирам под документация.

Необходими са първо снимки, които да се преснемат. Аз имам фотограф.

Второ, необходимо е да се прегледа Вашият материал, който Вие имате - там дипломни неща, които Вие имате и показвахте в папката. Аз миналия път нарочно не ги поглеждах, защото аз искам всяко едно да го погледна, да Ви питам и Вие да кажете коментара, защото аз да мога да се ориентирам... Значи необходимо е това нещо.

Значи първо е необходима документация за тази книга. Това означава снимки, документи, материали, за да може да се приложи и документира каквото Вие имате. Но понеже аз не съм запознат, никой не е запознат с материала Ви освен Вие, Вие ще ми ги показвате.

Аз ще Ви питам какво представлява това, Вие ще ми казвате (това ще се записва на магнетофона), за да мога да се ориентирам. Аз не зная нищо какво имате. Затова ние ще започнем от снимките. Вие трябва да извадите снимките, защото аз искам да има по една снимка от всички Ваши роли - 7-8 роли, централни роли, които сте играли. Аз имам снимките и ги прилагам.

Л.Т.: Например на Лучия - най-хубавата ми роля, коронната, не можах да направя, както бях гримирана, както играх, защото положението, здравословното състояние на майка ми, беше лошо и бях ангажирана в друга посока, не можах.

В.К.: Добре. Имате ли обща снимка на самата опера, на „Лучия [ди Ламермур]”? Може би да имате обща снимка?

Л.Т.: В роля нямам на Лучия, а имам много критики.

В.К.: Ще сложим от критиките.

Л.Т.: Не можах да направя снимка.

В.К.: Сега, моята теза е следната: ще ми покажете снимка от всяка една Ваша роля. Трябва да я извадим.

Л.Т.: Ама не на всички имам.

В.К.: Е, на които имате.

Л.Т.: Защото тогава брат Христов беше без работа, аз се грижех и за него. По-нататък ние взаимно си помагахме, но не ми беше дошло до снимки, имаше други проблеми.

В.К.: Става въпрос, че трябва да се извади снимковият материал, снимките от времето, когато сте били в Париж, във Франция, когато сте били; трябва да се сложат една-две снимки на тези лица, за които говорихме.

Л.Т.: Например имам много малка снимчица, ей-толкоз мънинка, както се къпем с Вовон в Ламанш. И дъщерята на хазяйката, дето спяхме, и тя е до нас. Аз съм в средата, тука е Вовон, тука е тя, но малки снимки.

В.К.: Вие имате ли на Вовон снимка? Отделно?

Л.Т.: Имам.

В.К.: Ами ще ги покажете и ние може да ги преснемем.

Л.Т.: И пише отдолу, даже аз съм рязала с ножица, но пише: Lе premier Grand Prix de Rome (Първата Голяма награда на Рим) е получила”. А това не е малка работа - световна, от цял свят, тя получи.

В.К.: Въпросът е, че ние трябва да документираме всичко. Първо, Вие трябва да ми дадете снимка на баща Ви, на майка Ви, от детските си години, да видим някоя снимка да сложим, тоест необходимо е документация.

Л.Т.: От детските имам - на другия ден, след като играх „Малката кибритопродавачка”. Даже с конфетите, с които ме засипаха, нали сняг трябва, че съм умряла, не можеха да излязат от моите къдрави коси, защото тогава косата ми беше естествено къдрава и те като се забиха, не могат да излязат.

В.К.: Значи следващия етап е необходима документацията. Трябва да се извади, да ми я покажете, да я извадим, ще я преснемем и след това Ви се връща обратно.

Л.Т.: А-а, ама ще ги изнасяте ли навън!

В.К.: Те трябва да се дадат на фотограф, да се преснемат. Тука не може.

Л.Т.: Ами ще се изпозагубят.

В.К.: Няма бе, аз отговарям, под номера ще ги подпишем. Аз отговарям за Вас. Аз отговарям. Нали трябва да се преснемат. Това е специална апаратура. То не става така. Тука не може. Трябва да се преснеме. А пък тия, критиките, трябва да се извадят на ксерокс. И да се преснемат. То не става така.

Л.Т.: О-о-о-о-о.

В.К.: Вие не искате да се разделите. За една седмица ще се върнат.

Л.Т.: Аз ще бъда много неспокойна.

В.К.: Знам, че ще бъдете неспокойна, знам. Но трябва да се мине през този етап. Този етап е необходим, за да може Вие да обясните всяко едно нещо.

Л.Т.: Някоя критика, ако имам двойно, няма нужда да се преснема.

В.К.: Няма. Трябва да се прегледа. Сега, аз ... Първо ще гледаме снимките, ще ги преснемем и ще ги върнем, после критиките.

Искам да Ви кажа: всяко едно нещо аз нарочно ще го напиша на лист хартия какво вземам, за да бъдете и Вие спокойни, и аз да зная какво връщам. По този начин Вие ще знаете какво съм взел.

Л.Т.: Но това не е към Учителя, това е все върху мене.

В.К.: Това е върху Вас, защото трябва да документираме, че сте била нещо и сте нещо, защото никой не може да повярва, защото видяхте онези две писма на Филип Стоицев, дето ги държите в бялата дясна ръкавица.

Л.Т.: Ама аз не искам да доказвам на един Филип Стоицев, защото ми каза снощи Благи, той ми каза, той е писал писмата сигур в психическа криза. Той не е бил психически уравновесен, за да напише такова писмо. Но аз хич не му обръщам внимание, все едно, че една мравка иска да ме ухапе.

В.К.: Вижте, сестра...

Л.Т.: Хич не обръщам внимание.

В.К.: Сестра, Вие го имате този материал, трябва от него да вземем и да документираме. Вие сте го събрали и го пазите. Няма да се опасявате и да се страхувате, нали, от мен.

Л.Т.: Знам, знам, аз...

В.К.: Че някой ще каже, че ето тя се възвеличава, Лилиана. Но Вие сте били и сте личност.

Л.Т.: Няма нужда сега на кокошките и на петлите да доказвам коя съм.

В.К.: А така, сега Вие сте нещо.

Л.Т.: Мен ме интересува мнението на Бога и на висшите същества. И тука имам присъствие, когато пея и свиря, и се моля.

В неделен ден правя молитвено събрание и тялото ми се напълва с невидими слушатели от висши светове, а не от физическия свят и аз съм доволна от това.

В.К.: Хубаво, сега въпросът е следният...

Л.Т.: Но в техния салон няма да вляза, в онзи трафопост и клубче.

В.К.: Няма да влизате. Сега, ние това, което го правим, тази книга, която трябва да излезе, тя трябва да бъде представителна, за да може да се възприеме от съвременното човешко съзнание.

Вече всичко се прави документирано. Вие материала го имате. Трябва да се направи както трябва, за да може да се приеме. Нали Вие казвате „дилетанти”! С дилетанти не може да се работи. Трябва да се направи, да се оформи както трябва. За това е необходимо.

Л.Т.: А, за това, което ще бъде на бъдещите корици, път направиха тука, да идат. Петко Кралев от Бургас, дойде чак от Бургас, само на него малко показах. Той пък разправял на Петърчо и на други. Добре, ама аз вече на никого не ги показах.

В.К.: Сега, виждате ли, че аз в момента не Ви искам онези неща. Аз работя това и като свършим, аз системно работя. Аз досега не съм казал: Дайте това, дайте това. Вие миналия път ми показахте за Школата, на Вашия труд за Школата. Аз казах: Още не е дошло време за него, приберете го! Нали, аз работя системно. И затова вече е необходимо на този етап да минем на снимките.

Сега, аз като обърна ролката, ще Ви питам за всяка една снимка: какво е, що е и как. Вие ще извадите албума.

Л.Т.: Каквото помня, нали?

В.К.: За да може да го запишем. Така се работи, защото утре, ако дойде някой или е приемник на Вашия архив, нищо няма да разбере, защото не познава нищо.

Забележка

1) Всички знаеха, че работя с Лилиана-Цветана Табакова и дойдоха при нея, и започнаха да говорят срещу мене, и я настройваха. Други й пращаха писма срещу мен и тя ми ги четеше. А тези хора аз не ги познавах. Как можеха да пишат срещу човек, когото не познаваха. Но познаваха онзи, който се яви да пречи.

2) Накрая, след като свършихме работата с нея, продължила 6 месеца, тя ми даде някои неща. Но после ми писа писмо - искаше си ги обратно и аз ги върнах с протокол. Искаха да попречат на работата. И успяха. Провалиха Лилиана. Но и тя си е виновна.

3) После, когато дойде време да си заминава от този свят, аз поисках да взема целия архив. Но ми попречиха. Взеха го и го разбиха нарочно и умишлено, за да няма следа от нея. И да не дойде до мене.

4) Други прибраха някои неща и почнаха да ги публикуват. Но понеже бе направено с лъжа и измама, то Небето взе мерки и извади духът, който присъствуваше в нейния архив. И накрая никой не го четеше, макар че го напечатаха, защото бяха думи без дух. А духът одухотворява и дава живот на всичко.

5) Виж Изгревът, Т. 4. София: Житен клас, 1995, с. 595-600. ISBN 954-90041-2-8.

6) По време на моята работа от шест месеца тя склони и ми предаде част от снимките и част от нейната документация, която успях да преснема лично на негатив и документален филм, след което й върнах оригиналите. През цялото това време за 10 дни аз си бях заложил и оставил при нея личния си паспорт. Върнах й материалите и тя ми върна паспорта. А цената е много голяма - много сила изхарчих в тази борба.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...