Jump to content

190. Деветата симфония на Бетовен и снимките от представлението


Ани
 Share

Recommended Posts

190. ДЕВЕТАТА СИМФОНИЯ НА БЕТОВЕН И СНИМКИТЕ ОТ ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО

Л. Т: Ето сега почва „Битието”. В операта ме канят да пея „Деветата”. Имам покана от Филхармонията.

В.К.: Да.

Л.Т.: Вие сте го видели.

В.К.: Да.

Л.Т.: А същевременно пея с Учителя „Битието”.

В.К.: Да, значи има и едното, и другото. Да, Бетховен тука е...

Л.Т.: А тука, ето го композитора Георги Димитров, ето го Любен Минчев, ето го и тука.

В.К.: Да.

Л.Т.: Така, на тъй да бъде, по дължина. Сега...

В.К.:... това е...

Л.Т.: ... .Деветата” от професор Христо Панчев - разбор на „Деветата”. Той пусна ученици от Музикалното училище това да го продават, когато пеех „Деветата”. Но Учителят направи разбор на „Деветата”. Сега тука прочетете какво пише: това и това.

В.К.: Сега в „Деветата”:

„Прегърнете се, милиони!. „Деветата симфония” от Бетховен по текст на Шилер.

По този начин тя ще излезе от концертните зали, за да внуши на народите онези идеи и чувства, които са вложени от двамата големи гении на човечеството.

Одата на Шилер към радостта206 е дала великолепна възможност на Бетховен не просто да илюстрира със средствата на музиката идеите на поета, а да изрази в „Деветата симфония” по един космически, може да се каже, начин, в основата на философията си: бодрост, мъка нетърпима, помощ в нищета и мрак, клетва вечна нерушима, правда към другар и враг, за платена скръб, дори смърт на подлата измяна, слава на дела добри.

Една паметна вечер на 17 май 1824 г., „Кертентон театър” във Виена, претъпкан от публика, избухна в триумфални и развълнувани аплодисменти след последните акорди на .Деветата симфония” на Бетховен, която бе изпълнена за първи път. Според тогавашните обичаи Бетховен стоеше прав зад диригента на оркестъра, с гръб към публиката. Той остана неподвижен. Овациите не стигаха до слуха му. Вече 30 години глухотата го откъсваше от околния свят. Една млада жена - Каролина Унген, солистка в хора на Операта, изтича до него, целуна го и насила го обърна с лице към публиката. Може би през тази вечер вътрешното ухо на глухия Бетховен продължаваше да следва вълната на нова, необикновена и вълнуваща музика, която само той чуваше. Може би той чувствуваше звуците на една Десета симфония”, която нямаше да напише.”

Л.Т: А Учителят нарича нашето „Битие” Десета симфония.

В.К.: [Продължава]

„Оставаха му още 5 години да живее. Във въздуха на концертната зала все още се носеха звуците: „Прегърнете се, милиони!”

Това е писано в 1972 г. в БТА - „Паралели”207

Л.Т.: Да. Това вече е към „Битието”.

В.К.: Да.

Л.Т.: По дължина. Така.

В.К.: Да, така, по дължина ще го сложа.

Л. Т: Ето го Карл Бьом. Чакай. Ето ги и солистите: Лилиана Табакова, ето...

В.К.: Диана Герганова, Любен Минчев и Христо Бръмбаров.

Л.Т.: Сега затворете ги.

___________________________

206) Одата на радостта (An die Freude) е ода, създадена през 1785 г. от немския поет, драматург и историк Фридрих Шилер, прославяща братството и разбирателството на цялото човечество.

Одата е най-добре позната от музикалната композиция на Лудвиг ван Бетховен във финалното Presto на неговата „Девета симфония“. През 1972 г. творбата на Бетховен е избрана от Съвета на Европа за европейски химн, а през 1985 г. - от тогавашната Европейска общност (Европейски съюз след 1993 г.) за свой химн.

207) Паралели: голямото списание. София: Бълг. телеграфна агенция, 1965-.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...